Първият паметник на Христо Ботев трябва да бъде възстановен
В деня на експлоадирането на Априлското въстание – 20 април, в пресклуба на Българска телеграфна агенция в гр. Враца се организира кръгла маса, отдадена на ориста на първия монумент на Христо Ботев в България.
Участие взеха представители на Общинския съвет, Регионалния исторически музей, кметство Косталево, историци, културни дейци, публицисти, общественици.
Дискусията, проведена от историка Красимир Богданов, е следващата, на която се разисква възобновяване на паметника в неговата целокупност. Той напомни неговата история – първият скулптурно-архитектурен монумент на народен воин в Следосвобожденска България е основан от Густав Еберлайн през 1890 година. Открит е тържествено във Враца от княз Фердинанд в наличието на министър-председателя Стефан Стамболов, фамилията на Христо Ботев, четници и поборници. През 1955 година е демонтиран. През 90-те години на предишния век още веднъж е възобновен отчасти в градинката на площад „ Руски “ и още веднъж демонтиран, с цел да бъде повдигнат на това място монумент на видния врачанин Васил Кънчов. След 2010 година бронзовата статуя на Христо Ботев, оживелите барелефи, орелефи и железни посветителски плочи се съхраняват в Регионалния исторически музей във Враца.
Споровете за ориста и мястото на първия монумент на Христо Ботев се разгоряха още веднъж в общественото пространство и обществените мрежи, откакто кметството на село Косталево съобщи предпочитание да построи монумент на Христо Ботев и постаментът му преди няколко месеца бе изместен на „ Ботева поляна “ край селото. Започна и дарителска акция за събиране на средства за възобновяване му.
Крайно време с смяната на градската среда във Враца да намерим място и да възстановим първия монумент на Христо Ботев, съобщи ръководителят на Общинския съвет Владимир Христов.
Директорът на врачанския музей Георги Ганецовски уточни, че бронзовата скулптура на Ботев, както и другите детайли от паметника са зачислени като експонати в националния музеен фонд. Те са изложени в Ботевата зала на музея и ползата на посетителите към тях е огромен. Според него каквото и да се реши за бъдещата орис на паметника, то би трябвало да бъде в съгласие и утвърдено от Министерството на културата. Първата мисъл би трябвало да е по какъв начин ще бъде съхранен и опазен за бъдещите генерации както от вандалски похищения, по този начин и от атмосферните условия, в случай че бъде изложен навън, изясни Ганецовски.
Изказвания направиха ръководителят на комисията по просвета в локалния парламент Красимир Ангелов, публицистите Валя Кръстева и Александър Александров, артистът Емил Пеняшки.
Красимир Богданов заключи мненията и степенува насоките за последващите дейности:
Възстановяването на първия монумент на Христо Ботев в неговата допустима целокупност.Опазването му от като културно-историческа полезност от национално значение.Позициониране на паметника в гр. Враца.
Председателят на Общинския съвет Владимир Христов се ангажира да провежда втора среща по повдигнатите въпроси в навечерието на 2 юни – денят наизуст за подвига на Ботев и неговите четници, с присъединяване на специалисти от всички заинтригувани страни. Тръгнали сме да платим дълга си към този монумент и най-важното е по какъв начин да го съхраним и по какъв начин повече наши сънародници да се допрян до него, сподели той в умозаключение.
По тематиката:
– 18.03.2022
Участие взеха представители на Общинския съвет, Регионалния исторически музей, кметство Косталево, историци, културни дейци, публицисти, общественици.
Дискусията, проведена от историка Красимир Богданов, е следващата, на която се разисква възобновяване на паметника в неговата целокупност. Той напомни неговата история – първият скулптурно-архитектурен монумент на народен воин в Следосвобожденска България е основан от Густав Еберлайн през 1890 година. Открит е тържествено във Враца от княз Фердинанд в наличието на министър-председателя Стефан Стамболов, фамилията на Христо Ботев, четници и поборници. През 1955 година е демонтиран. През 90-те години на предишния век още веднъж е възобновен отчасти в градинката на площад „ Руски “ и още веднъж демонтиран, с цел да бъде повдигнат на това място монумент на видния врачанин Васил Кънчов. След 2010 година бронзовата статуя на Христо Ботев, оживелите барелефи, орелефи и железни посветителски плочи се съхраняват в Регионалния исторически музей във Враца.
Споровете за ориста и мястото на първия монумент на Христо Ботев се разгоряха още веднъж в общественото пространство и обществените мрежи, откакто кметството на село Косталево съобщи предпочитание да построи монумент на Христо Ботев и постаментът му преди няколко месеца бе изместен на „ Ботева поляна “ край селото. Започна и дарителска акция за събиране на средства за възобновяване му.
Крайно време с смяната на градската среда във Враца да намерим място и да възстановим първия монумент на Христо Ботев, съобщи ръководителят на Общинския съвет Владимир Христов.
Директорът на врачанския музей Георги Ганецовски уточни, че бронзовата скулптура на Ботев, както и другите детайли от паметника са зачислени като експонати в националния музеен фонд. Те са изложени в Ботевата зала на музея и ползата на посетителите към тях е огромен. Според него каквото и да се реши за бъдещата орис на паметника, то би трябвало да бъде в съгласие и утвърдено от Министерството на културата. Първата мисъл би трябвало да е по какъв начин ще бъде съхранен и опазен за бъдещите генерации както от вандалски похищения, по този начин и от атмосферните условия, в случай че бъде изложен навън, изясни Ганецовски.
Изказвания направиха ръководителят на комисията по просвета в локалния парламент Красимир Ангелов, публицистите Валя Кръстева и Александър Александров, артистът Емил Пеняшки.
Красимир Богданов заключи мненията и степенува насоките за последващите дейности:
Възстановяването на първия монумент на Христо Ботев в неговата допустима целокупност.Опазването му от като културно-историческа полезност от национално значение.Позициониране на паметника в гр. Враца.
Председателят на Общинския съвет Владимир Христов се ангажира да провежда втора среща по повдигнатите въпроси в навечерието на 2 юни – денят наизуст за подвига на Ботев и неговите четници, с присъединяване на специалисти от всички заинтригувани страни. Тръгнали сме да платим дълга си към този монумент и най-важното е по какъв начин да го съхраним и по какъв начин повече наши сънародници да се допрян до него, сподели той в умозаключение.
По тематиката:
– 18.03.2022
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ