В Деня на белия бастун ви срещаме с едно смело

В Деня на белия бастун ви срещаме с едно самоуверено момче, готово да провокира ориста. Момче, което в никакъв случай не е виждало света. И е първият незрящ студент по пластични изкуства в България - Денис Попов.

Момчето, което обича тъмнината. И основава нощни създания като никои други. Денис Попов - човек оттатък рестриктивните мерки.

" В детството ми всичко беше игра. Питах учителите в учебно заведение, обясняваше ми се анатомия. В къщи идваха другари, гледахме анимации, работехме с пластелин - замразявахме фигурките, с цел да ги запазим... "

В 8 клас се включва в опит, при който незрящи се занимават с пластични изкуства. И става част от летни курсове за деца в Художествената академия. Четири години по-късно мечтае да учи статуя. Но се сблъсква с действителността. Челно.

" Много преподаватели в НХА споделиха, че на практика е невероятно да се измисли стратегия, по която да се преподава на кьорав човек. Други пък твърдяха, че има някакво остаряло предписание още от времето на комунизма, което твърдяло, че кьорав човек не може да учи изкуство ".

Мечтата стартира да се отдалечава. До момента, в който двама преподаватели от Нов български университет схващат за Денис и го канят да учи керамика при тях. Моника и Методи Попови - помощниците на Фортуна в тази история.

" Може да се каже, че съвсем нищо не знаех за керамиката първоначално, заради простата причина, че бях привикнал със скулпторния строеж. Не можеш да кажеш какво ще се случи, в случай че не опиташ. И в последна сметка животът обича смелите ".

Постепенно стартира да усеща топлината в глината. Да я познава, схваща и почита. Научил е, че се меси до момента в който замирише на чесън. Днес му е толкоз близка, че съумява да извае изумителни “Нощни създания ”, които оживяват в дипломната му работа.

" Това е Лилит - първата жена на Адам и майка на всички нощни създания. За нея е значимо, че има магичното, завладяващо омагьосване, което може да те накара да я погледнеш и да кажеш - ааааа, това е! "

За Денис Лилит е съвършената жена. Обградена от лъвове и птици, като знак на величието и мъдростта ѝ. За направата им прекарва дни в проучване телата на животните. И месеци в търсене на безспорната симетричност.

" Симетрията е значима, тъй като демонстрира съвършенството ".

Питам го за какво харесва тъмнината и нощта.

" Тъмното е мощ. И от време на време може да се окаже, че неприятният не е чак толкоз неприятен ".

Светлината възприема като накърнимост. Може би по тази причина и обичаният му цвят е черният. Най-близкият и най-познат.

" Когато не виждаш, ти възприемаш цвета просто като текстура, като обвивка на пластиката, като някаква спомагателна информация. Той е акцентът, който акцентира характера на работата. Например при Каин - разликата е аленият цвят, който символизира братоубийството ".

Когато основава портрети не търси прелест.

" Искам просто като завърша портрета, индивидът който портретувам да се познае. По нещо. Може да съм вложил нещо художествено от себе си като глазура, цвят, някаква текстура, само че желая пластиката да е богата и да демонстрира най-много характера на индивида ".

Не има вяра, че хубостта е наложително добра, а грозотата - неприятна.

" Нещата не са толкоз елементарни в живота. Истината е надалеч по-сложна ".

А за ориста разсъждава по този начин.

" Съдба несъмнено има, само че кой я написа, не се знае, мисля, че не е редно да се питаме откакто по този начин или другояче няма да разберем ".

Приема слепотата. Казва, че му липсва само свободата да кара самичък, да пътува и да бъде самостоятелен. Мечтае един ден незрящите да могат свободно да учат каквото решат и никакви наредби да не ги лимитират.

" На всички слепи другари, които познавам и не познавам, просто бих споделил да следват фантазиите си, да дават напред и да откриват света ".

Днес Денис се готви за дипломна отбрана. Прави проекти за лично ателие вкъщи и пресмята каква пещ за керамика може да си разреши. Момчето, което обича тъмнината. И мечтае за свят, в който има място за всички.