След часове Тръмп се предава и ще бъде арестуван! В затвора шансовете му за Белия дом стават още по-големи
В четвъртък (днес) Доналд Тръмп би трябвало да се съобщи на управляващите, с цел да бъде задържан по делото за замяна на резултатите от изборите в щата Джорджия. Тръмп има към този момент четири повдигнати обвинявания - две са щатски - в Ню Йорк и Джорджия, и две федерални. Те включват общо 91 закононарушения. Ако бъде наказан по всяко едно от тях, го заплашват стотици години затвор.
Така оповестена, новината наподобява прекомерно отчайващо за упоритостите на някогашния американски президент в идната предизборна борба. Арест, правосъдни каузи, съвсем сигурни присъди по множеството от тях, след това решетки… Каква ти тук предизборна акция на този черен декор!?
Така е обаче единствено откъм страните, в които е немислимо човек, упрекнат в сходни тежки грехове към демокрацията, да желае да я оглави и ръководи. В Америка всеки може да се кандидатира за президент, даже преди този момент да е бил наказан за обезчестяване и няколко убийства. В края на краищата народът е този, който взема решение какъв човек желае да му е отпред. Единственото ограничаване към претендентите е да са родени в Америка и да са навършили 35 години. Друго няма. Това е и повода човек като Илон Мъск вечно да е отвън сметките за Белия дом, без значение какъв брой е богат и всевластен – той просто не е роден в Съединени американски щати.
Тръмп е друг случай. Различен във всички връзки. Той има шанса неговите политически упоритости да се демонстрират в прекомерно комплициран интервал за Съединените щати. Почти завладяна от либерал-глобалистите и тяхната идеология, представляваща примес от социализъм, педофилия и полова необузданост, милиардерът – даже и без да го е търсил, се оказа за тази страна, че и за света, естествената опция на всичко това. За него остана само да се възползва от момента и да оглави недоволството на тези американци, за които либерал-глобализмът съставлява безпорядък и разграждане до безкрайност.
Ако в първия си мандат Тръмп изглеждаше нерешителен, комплициран, прекомерно зле насочен в кадровата политика, то за втория може да се направи обосновано съмнение, че ще е много по-твърд, даже властнически, а може би и освен това. От една страна това се харесва на консервативните гласоподаватели, гравитиращи към Републиканската партия. Но от друга хвърля в смут глобалистите и техния антураж.
Втори мандат за Тръмп може да се окаже пагубен за тях. Не просто за основаните в Съединени американски щати общоизвестни застаряващи милиардери и семействата им, отпред със Сорос, а и въобще за глобалисткото гнездо в Давос и всички негови разклонения по места.
Достатъчно е да си напомним единствено това, което Тръмп стори предния път, а с огромна доза убеденост може да се чака да направи и в този момент, само че към този момент по-усърдно и жестоко: изваждането на Съединени американски щати от Парижкото съглашение за климата, което ще е завършек на зелените им покупко-продажби и денонощните глобалистки тълкувания на всяко подухване напразно с „ смяната на климата “; офанзивите му към НАТО, към Европейския съюз, въобще към остарелия международен политически ред. Не е ясно какво в последна сметка ще построи на тяхно място Тръмп, само че е ясно какво тъкмо е в положение да унищожи.
Това е обяснението за какво делата и натискът против него се натрупат.
Единственият метод либерал-глобалистите да попречат на Тръмп да бъде номиниран за претендент на Републиканската партия и вероятно определен следващата година е да трансформират американската конституция. Но в Америка е по-лесно пандизчия да стане президент, в сравнение с да се пипа главния закон.
Затова колкото повече каузи му образуват, колкото и да тръбят какъв ужасяващ нарушител е, колкото пъти да го арестуват, а по-късно пускат - под гаранция или без, даже да го осъдят и вкарат в пандиза за 400 години, единствено му усилват рейтинга.
След всички каузи известността на Тръмп при републиканците скочи до такива небеса, че даже хипотетичните разновидности някой различен да му оспори шампионата, към този момент са зачеркнати. Даже харизматичният губернатор на Флорида Рон ДеСантис, който бе обсъждан от либерал-глобалистите като допустим конкурент на Байдън, към този момент е далеч-далеч обратно в изследванията.
Тръмп наподобява толкоз сигурен претендент, че се отхвърли да води диспути с останалите кандидати за републиканската номинация. Няма смисъл да прелива известност към лица, които явно не се употребяват с такава.
Единственото стеснение за Тръмп ще е в това, че в случай че до изборите следващата година в действителност бъде тикнат в пандиза, и в случай че в това време не бъде погубен, ще би трябвало да се запише в историята като първия американски президент, помилвал самичък себе си, с цел да може физически да се реалокира от килията в Белия дом и да ръководи.
Има обаче и още една детайлност – Тръмп, който е бил по този начин мачкан по пътя към втория мандат, може да се окаже и прекомерно злопаметен. А политиците от време на време бъркат желанието си за отплата с авторитаризма и диктатурата и елементарно завиват към последната. Така че, в случай че победи следващата година, а изгледите за това са големи, това ще е еднакво на съществено разклащане първо на Америка, а по-късно и на света.
Божидар Божков
Така оповестена, новината наподобява прекомерно отчайващо за упоритостите на някогашния американски президент в идната предизборна борба. Арест, правосъдни каузи, съвсем сигурни присъди по множеството от тях, след това решетки… Каква ти тук предизборна акция на този черен декор!?
Така е обаче единствено откъм страните, в които е немислимо човек, упрекнат в сходни тежки грехове към демокрацията, да желае да я оглави и ръководи. В Америка всеки може да се кандидатира за президент, даже преди този момент да е бил наказан за обезчестяване и няколко убийства. В края на краищата народът е този, който взема решение какъв човек желае да му е отпред. Единственото ограничаване към претендентите е да са родени в Америка и да са навършили 35 години. Друго няма. Това е и повода човек като Илон Мъск вечно да е отвън сметките за Белия дом, без значение какъв брой е богат и всевластен – той просто не е роден в Съединени американски щати.
Тръмп е друг случай. Различен във всички връзки. Той има шанса неговите политически упоритости да се демонстрират в прекомерно комплициран интервал за Съединените щати. Почти завладяна от либерал-глобалистите и тяхната идеология, представляваща примес от социализъм, педофилия и полова необузданост, милиардерът – даже и без да го е търсил, се оказа за тази страна, че и за света, естествената опция на всичко това. За него остана само да се възползва от момента и да оглави недоволството на тези американци, за които либерал-глобализмът съставлява безпорядък и разграждане до безкрайност.
Ако в първия си мандат Тръмп изглеждаше нерешителен, комплициран, прекомерно зле насочен в кадровата политика, то за втория може да се направи обосновано съмнение, че ще е много по-твърд, даже властнически, а може би и освен това. От една страна това се харесва на консервативните гласоподаватели, гравитиращи към Републиканската партия. Но от друга хвърля в смут глобалистите и техния антураж.
Втори мандат за Тръмп може да се окаже пагубен за тях. Не просто за основаните в Съединени американски щати общоизвестни застаряващи милиардери и семействата им, отпред със Сорос, а и въобще за глобалисткото гнездо в Давос и всички негови разклонения по места.
Достатъчно е да си напомним единствено това, което Тръмп стори предния път, а с огромна доза убеденост може да се чака да направи и в този момент, само че към този момент по-усърдно и жестоко: изваждането на Съединени американски щати от Парижкото съглашение за климата, което ще е завършек на зелените им покупко-продажби и денонощните глобалистки тълкувания на всяко подухване напразно с „ смяната на климата “; офанзивите му към НАТО, към Европейския съюз, въобще към остарелия международен политически ред. Не е ясно какво в последна сметка ще построи на тяхно място Тръмп, само че е ясно какво тъкмо е в положение да унищожи.
Това е обяснението за какво делата и натискът против него се натрупат.
Единственият метод либерал-глобалистите да попречат на Тръмп да бъде номиниран за претендент на Републиканската партия и вероятно определен следващата година е да трансформират американската конституция. Но в Америка е по-лесно пандизчия да стане президент, в сравнение с да се пипа главния закон.
Затова колкото повече каузи му образуват, колкото и да тръбят какъв ужасяващ нарушител е, колкото пъти да го арестуват, а по-късно пускат - под гаранция или без, даже да го осъдят и вкарат в пандиза за 400 години, единствено му усилват рейтинга.
След всички каузи известността на Тръмп при републиканците скочи до такива небеса, че даже хипотетичните разновидности някой различен да му оспори шампионата, към този момент са зачеркнати. Даже харизматичният губернатор на Флорида Рон ДеСантис, който бе обсъждан от либерал-глобалистите като допустим конкурент на Байдън, към този момент е далеч-далеч обратно в изследванията.
Тръмп наподобява толкоз сигурен претендент, че се отхвърли да води диспути с останалите кандидати за републиканската номинация. Няма смисъл да прелива известност към лица, които явно не се употребяват с такава.
Единственото стеснение за Тръмп ще е в това, че в случай че до изборите следващата година в действителност бъде тикнат в пандиза, и в случай че в това време не бъде погубен, ще би трябвало да се запише в историята като първия американски президент, помилвал самичък себе си, с цел да може физически да се реалокира от килията в Белия дом и да ръководи.
Има обаче и още една детайлност – Тръмп, който е бил по този начин мачкан по пътя към втория мандат, може да се окаже и прекомерно злопаметен. А политиците от време на време бъркат желанието си за отплата с авторитаризма и диктатурата и елементарно завиват към последната. Така че, в случай че победи следващата година, а изгледите за това са големи, това ще е еднакво на съществено разклащане първо на Америка, а по-късно и на света.
Божидар Божков
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ