Идването на “кръвожадната” Тръс на власт устройва Русия
В битката за поста министър-председател на Англия е разпознат явен любимец. Освен в случай че не се случи нещо изключително, външният министър Лиз Тръс ще се реалокира на Даунинг Стрийт – същият „ свиреп човек “, който разгласи успеха над Русия за своя съществена задача. Украинците се радват, само че и руснаците нямат причина да се разстройват, по-скоро в противен случай.
Ръководителят на външното министерство Лиз Тръс записва уеб страницата си като претендент за водач на торите месец преди рухването на шефа Борис Джонсън, само че след първия тур на гласуването тя де факто беше отписвана. Коментаторите в Русия го одобриха със зложелателство, в Украйна - с отчаяние. Причината е ясна.
От всички претенденти Тръс е главният ястреб. Напориста, безапелационна, нападателна, тя изцяло споделяше позицията на началника си за нуждата от победа над съветската войска „ на бойното поле “, за воденето на „ война на безсилие “ с нас на украинска земя и за построяването на нова световна архитектура за сигурност, в който Русия е заточеник, а Англия възстановява предходната си популярност.
Премиерът в оставка приключи последната си тирада пред депутатите с апел „ да бъдем другари със Съединени американски щати, да оказваме помощ на Украйна и да пазиме свободата “. Както знаете, последната фраза се помни по-добре от другите.
Очевидно в този момент Джонсън прави всичко допустимо, с цел да направи Тръс собствен заместител. Той не може да я поддържа обществено, това единствено ще ѝ навреди. Но той може да употребява скрити механизми за въздействие върху партията, в които, както неведнъж е показвала практиката, той е огромен занаятчия.
Както и да е, след петия, предпоследен кръг на гласоподаване, Тръс сензационно се изкачи от трето място на второ, побеждавайки " лейтенанта по бански " Пени Мордонт с 8 гласа и я нокаутира от надпреварата.
Бившият вицепремиер Риши Сунак остава фиктивен водач със 137 гласа. Но Тръс съвсем неизбежно ще стане партиен водач и министър-председател. След провалянето на Мордонт точно тя е безапелационният любимец.
Факт е, че финалистите се избират с гласоподаване на партийния хайлайф. Има доста хора, които харесват финансовия експерт, ослепително образованият " технократ " Сунак, изключително в този момент Англия има остра потребност от добър счетоводител. Но безусловно всички членове на Консервативната партия, към двеста хиляди души, могат да гласоподават на финала. И измежду тях Тръс е доста по-популярна от богатия и буржоа Сунак.
Не бива да забравяме, че става дума за Консервативната партия, чието най-архаично крило, без да си признава обществено, може да разсъждава в расистко-сексистки дух - „ да, жена, само че най-малко бяла “.
Тръс сигурно е наясно с всичко това. Нейната предизборна акция е комбинация от популизъм (можем всичко, ще победим всички) с брутализъм (като сензационна разходка с танк по естонско-руската граница). Шефът на “Форин офис” недвусмислено разчита на " по-прости " хора, жестоко казано - на плебса. И съвсем неизбежно ще победи, имайки борбата с Русия като разгласен приоритет на програмата си.
В самата Русия, казано още по-грубо, Тръс се счита на първо място за простака – и то освен поради „ ястребовата “ ѝ изразителност. Тя към този момент съумя да се препъне както в съветската география, по този начин и в украинската история (казва че първо монголците нападнали Украйна, след това татарите).
В реалност Тръс не е Маргарет Тачър, несъмнено, която непохватно се пробва да имитира, само че надалеч не е глупачка - и няма за какво да се заблуждаваме в този смисъл. Тя е на едвам 46 години по стандартите на политиката, само че осем от тях е министър на нещо. Общо тя управлява шест министерства (понякога две едновременно), в това число свръхзначими - на правораздаването и външните работи. Преди това е работила като финансов анализатор в нефтения и газов колос “Шел”. Глупаците не вършат такива кариери.
Тръс може да се съпостави с Джордж У. Буш, различен незабравим простак в англосаксонския хайлайф. Той постоянно позволява гафове и е мощно подвластен от вицепрезидента Чейни, само че в това време се пробва да наподобява по-глупав, в сравнение с е в реалност, с цел да притегли „ дълбока Америка “. Завършил “Бръшляновата лига”, със сребърна лъжица в устата, той изиграва ролята си пред служащите от Алабама и религиозните фанатици от Тексас.
Тръс работи по сходен метод. Така че би било по-правилно да я възприемаме като амбициозна кариеристка и остроумен безсрамник, преодолял въздействието на родителите си.
Рано се включва в политиката, само че изначало е от левицата - като цялото ѝ семейство, а по-късно либерал, която подлага на критика светая-светих за консерваторите - монархията. След като се отдръпва за малко, Тръс се реалокира в редиците на торите (вероятно за смут на родителите си) и от този момент кариерата ѝ върви единствено нагоре, на всички места и на всички места тя се радва на доверието на управлението. Джонсън поверява на своето протеже най-отговорни задачи, в това число договаряния с Европейски Съюз по ирландския проблем.
Прессекретарят на съветското Министерство на външните работи Мария Захарова изцяло я оцени като „ кръвожадна “ и просто рискова. Вглеждайки се деликатно в Тръс, е мъчно да се спори с това.
Но истината е също по този начин, че в този момент Русия се опълчва не на Тръс, Сунак или Джонсън, а на Англия като такава. Това не е наш избор, това е изборът на самите британци. И нищо не подсказва, че тази обстановка ще се промени даже с радикална смяна във властта в Мъгливия Албион, да вземем за пример с успеха на Лейбъристката партия - те желаят да потвърдят, че могат да поддържат Украйна и да се опълчват на Русия по-ефективно от всяко държавно управление на торите.
Може би най-хубавото държавно управление на торите за нас ще бъде това, което не желае да се забави в световната борба с нас. Защото актуалният интервал е спешен за Англия. Сега, когато Тръс е подготвена да вдигне залозите, английският хайлайф рискува да се пренапрегне, а по-късно да получи през ръцете от гласоподавателите, които се вълнуват доста повече от рекордната за последните 30 години инфлация, в сравнение с ориста на Мариупол.
По-малко шанс би било Лондон да си поеме глътка въздух със счетоводна проверка, която сигурно ще се случи при министър председател Сунак. Той е този, с който Англия ще събере сили и ще подкопае интернационалните позиции на Русия благодарение на нови дипломатически благоприятни условия, които произходът, религията и фамилията на Сунак дават (Тръс надали ще успее да вбие чеп сред Русия и Индия, изключително с нейните обноски, а индусът Сунак най-малкото ще опита).
Следователно съвсем неизбежното пренасяне на Тръс от Министерството на външните работи на Даунинг Стрийт, оставайки източник на наслада за украинците, не се трансформира в проблем за руснаците. Няма наслада от обстоятелството, че на власт идва функционер, който те ненавижда, само че ще последва морална отплата: когато Тръс подаде оставка (още в този момент наподобява, че тази оставка ще бъде много безславна, в случай че не и срамна), Русия ще може да стане очевидец на провалянето на своя зложелател.
Както по-рано стана очевидец на оставката на Джонсън. Както по-късно ще бъде очевидец на оставките на доста други министър-председатели на Нейно Величество.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Ръководителят на външното министерство Лиз Тръс записва уеб страницата си като претендент за водач на торите месец преди рухването на шефа Борис Джонсън, само че след първия тур на гласуването тя де факто беше отписвана. Коментаторите в Русия го одобриха със зложелателство, в Украйна - с отчаяние. Причината е ясна.
От всички претенденти Тръс е главният ястреб. Напориста, безапелационна, нападателна, тя изцяло споделяше позицията на началника си за нуждата от победа над съветската войска „ на бойното поле “, за воденето на „ война на безсилие “ с нас на украинска земя и за построяването на нова световна архитектура за сигурност, в който Русия е заточеник, а Англия възстановява предходната си популярност.
Премиерът в оставка приключи последната си тирада пред депутатите с апел „ да бъдем другари със Съединени американски щати, да оказваме помощ на Украйна и да пазиме свободата “. Както знаете, последната фраза се помни по-добре от другите.
Очевидно в този момент Джонсън прави всичко допустимо, с цел да направи Тръс собствен заместител. Той не може да я поддържа обществено, това единствено ще ѝ навреди. Но той може да употребява скрити механизми за въздействие върху партията, в които, както неведнъж е показвала практиката, той е огромен занаятчия.
Както и да е, след петия, предпоследен кръг на гласоподаване, Тръс сензационно се изкачи от трето място на второ, побеждавайки " лейтенанта по бански " Пени Мордонт с 8 гласа и я нокаутира от надпреварата.
Бившият вицепремиер Риши Сунак остава фиктивен водач със 137 гласа. Но Тръс съвсем неизбежно ще стане партиен водач и министър-председател. След провалянето на Мордонт точно тя е безапелационният любимец.
Факт е, че финалистите се избират с гласоподаване на партийния хайлайф. Има доста хора, които харесват финансовия експерт, ослепително образованият " технократ " Сунак, изключително в този момент Англия има остра потребност от добър счетоводител. Но безусловно всички членове на Консервативната партия, към двеста хиляди души, могат да гласоподават на финала. И измежду тях Тръс е доста по-популярна от богатия и буржоа Сунак.
Не бива да забравяме, че става дума за Консервативната партия, чието най-архаично крило, без да си признава обществено, може да разсъждава в расистко-сексистки дух - „ да, жена, само че най-малко бяла “.
Тръс сигурно е наясно с всичко това. Нейната предизборна акция е комбинация от популизъм (можем всичко, ще победим всички) с брутализъм (като сензационна разходка с танк по естонско-руската граница). Шефът на “Форин офис” недвусмислено разчита на " по-прости " хора, жестоко казано - на плебса. И съвсем неизбежно ще победи, имайки борбата с Русия като разгласен приоритет на програмата си.
В самата Русия, казано още по-грубо, Тръс се счита на първо място за простака – и то освен поради „ ястребовата “ ѝ изразителност. Тя към този момент съумя да се препъне както в съветската география, по този начин и в украинската история (казва че първо монголците нападнали Украйна, след това татарите).
В реалност Тръс не е Маргарет Тачър, несъмнено, която непохватно се пробва да имитира, само че надалеч не е глупачка - и няма за какво да се заблуждаваме в този смисъл. Тя е на едвам 46 години по стандартите на политиката, само че осем от тях е министър на нещо. Общо тя управлява шест министерства (понякога две едновременно), в това число свръхзначими - на правораздаването и външните работи. Преди това е работила като финансов анализатор в нефтения и газов колос “Шел”. Глупаците не вършат такива кариери.
Тръс може да се съпостави с Джордж У. Буш, различен незабравим простак в англосаксонския хайлайф. Той постоянно позволява гафове и е мощно подвластен от вицепрезидента Чейни, само че в това време се пробва да наподобява по-глупав, в сравнение с е в реалност, с цел да притегли „ дълбока Америка “. Завършил “Бръшляновата лига”, със сребърна лъжица в устата, той изиграва ролята си пред служащите от Алабама и религиозните фанатици от Тексас.
Тръс работи по сходен метод. Така че би било по-правилно да я възприемаме като амбициозна кариеристка и остроумен безсрамник, преодолял въздействието на родителите си.
Рано се включва в политиката, само че изначало е от левицата - като цялото ѝ семейство, а по-късно либерал, която подлага на критика светая-светих за консерваторите - монархията. След като се отдръпва за малко, Тръс се реалокира в редиците на торите (вероятно за смут на родителите си) и от този момент кариерата ѝ върви единствено нагоре, на всички места и на всички места тя се радва на доверието на управлението. Джонсън поверява на своето протеже най-отговорни задачи, в това число договаряния с Европейски Съюз по ирландския проблем.
Прессекретарят на съветското Министерство на външните работи Мария Захарова изцяло я оцени като „ кръвожадна “ и просто рискова. Вглеждайки се деликатно в Тръс, е мъчно да се спори с това.
Но истината е също по този начин, че в този момент Русия се опълчва не на Тръс, Сунак или Джонсън, а на Англия като такава. Това не е наш избор, това е изборът на самите британци. И нищо не подсказва, че тази обстановка ще се промени даже с радикална смяна във властта в Мъгливия Албион, да вземем за пример с успеха на Лейбъристката партия - те желаят да потвърдят, че могат да поддържат Украйна и да се опълчват на Русия по-ефективно от всяко държавно управление на торите.
Може би най-хубавото държавно управление на торите за нас ще бъде това, което не желае да се забави в световната борба с нас. Защото актуалният интервал е спешен за Англия. Сега, когато Тръс е подготвена да вдигне залозите, английският хайлайф рискува да се пренапрегне, а по-късно да получи през ръцете от гласоподавателите, които се вълнуват доста повече от рекордната за последните 30 години инфлация, в сравнение с ориста на Мариупол.
По-малко шанс би било Лондон да си поеме глътка въздух със счетоводна проверка, която сигурно ще се случи при министър председател Сунак. Той е този, с който Англия ще събере сили и ще подкопае интернационалните позиции на Русия благодарение на нови дипломатически благоприятни условия, които произходът, религията и фамилията на Сунак дават (Тръс надали ще успее да вбие чеп сред Русия и Индия, изключително с нейните обноски, а индусът Сунак най-малкото ще опита).
Следователно съвсем неизбежното пренасяне на Тръс от Министерството на външните работи на Даунинг Стрийт, оставайки източник на наслада за украинците, не се трансформира в проблем за руснаците. Няма наслада от обстоятелството, че на власт идва функционер, който те ненавижда, само че ще последва морална отплата: когато Тръс подаде оставка (още в този момент наподобява, че тази оставка ще бъде много безславна, в случай че не и срамна), Русия ще може да стане очевидец на провалянето на своя зложелател.
Както по-рано стана очевидец на оставката на Джонсън. Както по-късно ще бъде очевидец на оставките на доста други министър-председатели на Нейно Величество.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Абонирайте се за нашия Ютуб канал/горе вдясно/: https://www.youtube.com
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ