Принципът на даването е по-велик от принципа на вземането ♥ Георги ТОМАЛЕВСКИ
В българската литература Георги Томалевски (1897 ~ 1988) е прочут като тематично и жанрово многолик създател, завоювал водеща позиция в есеистиката. Един от създателите на Есеистичното общество в България (1 ноември 1935 г.) той споделя: „ Есето е като скулптурна творба. Тя би трябвало отвред да наподобява съвършена. “ През 1922 година като студент Томалевски се среща с Учителя на Бялото Братство – Петър Дънов, на който става неизменим почитател. Книгата му „ Съзвездия “ събира негови есета върху словото на Учителя.
(Георги Томалевски и Учителят, Рила)
♥ Великото Начало
Светът гъмжи от несъгласия и горки вопли. Тези, у които не е пробудена мъдростта, насочат недоволството и даже хулят небесата, които разрешават съществуването на неправдата. Правят това, тъй като не познават великото им дълготърпение и тъй като никой не е в положение да отнеме свободата на индивида да прави каузи, с цел да получи урок от разбраната или незачетена обич.
Любов! Какво велико слово – извор на живот, начало и завършек на всичко. Заради Любовта светят слънцата във всемира, поради нея свети и нашето Слънце. Любовта прави да израсте посятото семе, Любовта разсънва първите листа на дърветата. Тя багри листенцата на цвета и разсънва живот в зрънцето, що основава плод. Любовта научи лястовиците да свиват своите гнезда и гласът на славейчето да звъни в пролетните вечери. Любовта ни научи да мислим, Любовта ни сподели силата на търпението, с което ще изчакаме хармонията на света да посети бойните кървави полета – пъкъла, роден от нашето незнание, от смъртната злоба и безразсъдна изгода.
Многообразието е и декорация, и илюзия за индивида. Поради това пъстро голям брой ние забравяме, че сме един човек, разпилян в безчислени монади, че един е нашият Баща и един е законът – и там, където царуват арктиците, и в нашите градини и полета, и в жарката пустиня.
Един е Изворът, реките са доста, от едната река можем на създадем безчислено доста капки, а всички капки в едно образуват големия океан на Великото дело.
Нека отворим сърцата и мозъците си, да обединим своята воля с добротворната воля на Щедрия и почнем да даваме.
Принципът на даването е по-велик от правилото на вземането. Даването е Божествен закон, а вземането е закон за себичността и безлюбието. Давайте с обич и вземайте единствено това, което ви е поднесено с обич.
Има един магичен кръговрат на даването и вземането, чужд за хората, и е мъчно за човек да разбере какъв брой е богат, когато дава, и какъв брой е безпаричен, когато единствено взема. Ние не знаем за какво би трябвало да даваме, нито пък проумяваме от кое място иде това, което ни дават.
Чии очи могат да видят, че ние даваме и вземаме това, което принадлежи на Него – на Великия създател. Когато би трябвало да дадем, дано бъдем уверени, че Той го дава. И когато ни дават, дано знаем, че ръката, която ни дава, прави волята на Вечно великодушния.
Трудно е, само че не е невероятно да проникнем във Великото начало. Затова Благият е дърготърпелив да изчака, откакто ние сме проумели дребното и знайното, да проникнем в Голямото и Незнайното.
(откъс)
Из: „ Съзвездия “, Георги Томалевски, Есета върху словото на Учителя Беинса Дуно, изд. „ Бяло приятелство “, 1997 година
Снимка: Георги Томалевски и Учителят на Рила, край облата скала, petardanov.com
