Вече имаме Академия за овчари, обучението е четири години
В България отвори порти първата Академия за овчари, като събра дружно хора, искащи да изучат овчарската специалност и желаят да възстановят забравени обичайни практики, както и да усвоят нови познания при развъждането на животни съгласно старите български традиции, оповестиха уредниците.
Всеки от четирите обучителни сезона в Академията за овчари " По Тодорови кошари " планува запознаване с историята на автохтонните породи у нас, изработка на кошари, пашуване и доене на животните, разчистване на пасища и асимилиране на обичайни практики в отглеждането на животни.
Над 20 кандидат-овчари и 8 деца участват в първия сезон на Академията и интензивно се включват в развъждането на смесено стадо от две автохтонни породи – каракачанска овца и планинската дългокосместа коза.
Инициаторите на Академията плануват и процедура в опазването на живото национално богатство - автохтонните породи, чиито днешни представители носят белезите на дивите свои прародители, запазили по натурален път най-ценните им качества и породни характерности.
Доказано на терен, те освен оцеляват при сложни условия, само че и дават необходимото количество същинска и скъпа храна за нас хората. Традиционните локални породи домашни животни са част от биоразнообразието и скъп локален генофонд, акцентират уредниците на Академията.
Автохтонните породи животни в България са редки и изчезващи, а все по-малко са стопаните, които ги отглеждат. Каракачанската овца, която се отглежда по нашите земи от времето на траките, е устойчива към сурови климатични условия, към болести и инфекции и има мощен имунитет.
Заедно с планинската дългокосместа коза, двете автохтонни породи играят значима роля в поддържането на салдото на екосистемите в планинските региони у нас. Съществуването им е белег за опазването на националните съкровища на генетичното многообразие, а съхраняването им е заслуга на неколцина, означават уредниците.
И до момента в който претендентите да станат овчари към този момент имат опция да изучат специалността, през вчерашния ден Сидер Седевчев, който повече от 20 години отглежда редки български породи овце и кози в кресненското село Влахи, заяви, че обмисля протестни дейности по отношение на решение на Общински съвет (ОбС)-Кресна.
Решението е от 7-ми юли и задължава Сидер Седевчев да реалокира своите стада, намиращи се в селото. Решението е взето според Наредба за развъждане на селскостопански животни и в него написа, че стадата би трябвало да бъдат преместени отвън територията на селото в период до 30 дни, считано от 10 юли.
Седевчев сподели, че доста хора показват недоволството си по отношение на решението на Общински съвет-Кресна. " Възможно е да подхващат протестни дейности ", добави той.
Повече от 20 години Сидер, дружно с брат си и брачната половинка си отглеждат във Влахи остарели български породи - каракачанска овца и калоферска коза. Семейството е построило и учебен център, в който посетителите могат да научат доста и забавни обстоятелства за едрите хищници, които се срещат в региона.
Сидер описа, че не счита да реалокира животните си и ще апелира решението на Общински съвет. Според него няма нито законова, нито морална причина да реалокира стадата си.
Всеки от четирите обучителни сезона в Академията за овчари " По Тодорови кошари " планува запознаване с историята на автохтонните породи у нас, изработка на кошари, пашуване и доене на животните, разчистване на пасища и асимилиране на обичайни практики в отглеждането на животни.
Над 20 кандидат-овчари и 8 деца участват в първия сезон на Академията и интензивно се включват в развъждането на смесено стадо от две автохтонни породи – каракачанска овца и планинската дългокосместа коза.
Инициаторите на Академията плануват и процедура в опазването на живото национално богатство - автохтонните породи, чиито днешни представители носят белезите на дивите свои прародители, запазили по натурален път най-ценните им качества и породни характерности.
Доказано на терен, те освен оцеляват при сложни условия, само че и дават необходимото количество същинска и скъпа храна за нас хората. Традиционните локални породи домашни животни са част от биоразнообразието и скъп локален генофонд, акцентират уредниците на Академията.
Автохтонните породи животни в България са редки и изчезващи, а все по-малко са стопаните, които ги отглеждат. Каракачанската овца, която се отглежда по нашите земи от времето на траките, е устойчива към сурови климатични условия, към болести и инфекции и има мощен имунитет.
Заедно с планинската дългокосместа коза, двете автохтонни породи играят значима роля в поддържането на салдото на екосистемите в планинските региони у нас. Съществуването им е белег за опазването на националните съкровища на генетичното многообразие, а съхраняването им е заслуга на неколцина, означават уредниците.
И до момента в който претендентите да станат овчари към този момент имат опция да изучат специалността, през вчерашния ден Сидер Седевчев, който повече от 20 години отглежда редки български породи овце и кози в кресненското село Влахи, заяви, че обмисля протестни дейности по отношение на решение на Общински съвет (ОбС)-Кресна.
Решението е от 7-ми юли и задължава Сидер Седевчев да реалокира своите стада, намиращи се в селото. Решението е взето според Наредба за развъждане на селскостопански животни и в него написа, че стадата би трябвало да бъдат преместени отвън територията на селото в период до 30 дни, считано от 10 юли.
Седевчев сподели, че доста хора показват недоволството си по отношение на решението на Общински съвет-Кресна. " Възможно е да подхващат протестни дейности ", добави той.
Повече от 20 години Сидер, дружно с брат си и брачната половинка си отглеждат във Влахи остарели български породи - каракачанска овца и калоферска коза. Семейството е построило и учебен център, в който посетителите могат да научат доста и забавни обстоятелства за едрите хищници, които се срещат в региона.
Сидер описа, че не счита да реалокира животните си и ще апелира решението на Общински съвет. Според него няма нито законова, нито морална причина да реалокира стадата си.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ