Хендрик Зитих: Стереотипното мислене е отрова за независимата журналистика |
В анкетата „ Медиите и жителите: какво зависи от нас? “ Фондация „ Медийна народна власт “ се обърна към интелектуалци, актьори, хора с въздействие и отношение към обществения живот в страната с покана да споделят малко мнение по отношение на проблемите в медийната среда и пътя за смяна.
Кампанията на Фондация „ Медийна народна власт “ е част от самодейността „ От нас зависи “ на Гражданско обединяване „ Равни БГ “.
Днес публикуваме коментара на Хендрик Зитих – началник на Медийната стратегия за Югоизточна Европа на Фондация „ Конрад Аденауер ”, с дълготраен опит като публицист в немските публични малките екрани rbb, MDR, ARD Aktuell TV News и други.
Какво не одобрявате в българските медии?
Най-напред би трябвало да се каже, макар всички рецензии: в България също има доста положителни медии и публицисти. Имам поради медии, които дават отговор на обичайните критерии за качествена публицистика: самостоятелност, безпристрастност, задълбочени изследвания и надеждна информация. Познавам публицисти, които владеят занаята си – а публицистиката е поминък за народна власт – доста добре. Въпреки това многочислените рецензии към медийната обстановка и изключително прословутото 111-то място в класацията на „ Репортери без граници “, на което България за жалост стои от три години, не могат да бъдат отхвърлени. Макар методологията на тази ранглиста да е комплицирана, тя се ползва еднообразно във всички страни. Това основава база за съпоставяне, от което става още по-драматично и тъжно, че като страна от Европейския Съюз България заема измежду европейските страни по-добро място единствено от Русия и Беларус. Това е голяма вреда за имиджа на вашата красива страна и за мен е неясно, че наподобява никой от виновните за основаването на подобаващи рамкови условия не се ангажира да ги усъвършенства.
Какво ме тормози? Чувам непрекъснато за деленето на проправителствени и критикуващи властта медии. Това подтиква към лимитирано, стереотипно мислене, а то е отрова за самостоятелната публицистика. А и считам, че това разделяне е погрешно. По-скоро виждам качествени медии, които осветляват сериозно другите гледни точки, и медии, които умишлено дават едностранчива информация, тъй като може би принадлежат на притежатели, които се управляват по-малко от журналистическата нравственос и повече от своите политически и/или стопански зависимости. Освен това от време на време оставам с усещането, че в политическите кръгове няма схващане за приемане на градивната рецензия. На правилото: „ Който ме подлага на критика, ми е зложелател “. Това също оказва въздействие върху неправилното разделяне на медиите, което загатнах. Но светът не е организиран по този начин обикновено.
Какво би трябвало да се промени?
Проблемите са многочислени: монополи на медийния пазар, незадоволително финансиране заради малко или умишлено преднамерено разпределени пари от реклама, дефицити в практическото образование на публицисти, съзнателно задържане или пък лансиране на дадени информации от публичен интерес, вербална и от време на време даже физическа експанзия против публицисти и корист с тъжби против проверяващи публицисти, с цел да бъдат сплашени. Всичко това е известно от години и за жалост до момента нищо не се е трансформирало.
Защо? Липсва публично схващане за качествената публицистика. Няма атмосфера, която да предизвиква и укрепва самостоятелната публицистика. Затова единствено мога упорито да прикани публично заинтригуваните групи в България да поддържат възприемането на разнообразни гледни точки, провеждането на градивни полемики и вземането на решения. Демокрацията е състезание на хрумвания. Задачата на медиите е без значение да съпътстват тези процеси, да осведомят, да интерпретират, а и да дават лични импулси. Това значи също, че би трябвало да е допустимо журналистът да задава сериозни въпроси и, да вземем за пример, демократично определеният политик да им дава отговор обективно, без незабавно да се обиди. Нека повторя: демокрацията не може да действа без самостоятелни публицисти. Ако този дирек липсва в системата, то тя се срутва цялата. Впрочем това включва и самостоятелни и задоволително добре финансирани публични медии, които заради характера на задачата им считам за жизненоважни в една народна власт.
Какво зависи от нас като жители?
Гражданското общество е обединяване от хора, които целят дружно да реализират усъвършенстване на публичните неуредици. Не тъй като някой ги е наел или пък им заплаща, а по своя самодейност и като виновни жители на едно демократично общество. Конкретно за медийния бранш това означа, че са нужни читатели, фенове и слушатели, които правят оценка качествената публицистика, които намерено се застъпват за нейната нужда и също по този начин са подготвени да заплащат за нея. Качествената публицистика е скъпа! Казано в резюме: жителите имат потребност от публицистика и публицистиката се нуждае от жители.
Бих се радвал също по този начин на повече взаимност измежду публицистите – без значение от конкурентната конкуренция. Добрата публицистика също се нуждае от мощно лоби. Ето за какво бих желал да насърча един неофициален алианс за качествена публицистика, на необятна социална база, подсилен както от публицисти и притежатели на медии, по този начин и от политици, академичната общественост, създатели и бизнесмени, които са уверени в значимостта на самостоятелните медии. Ние от Медийната стратегия за Югоизточна Европа на Фондация „ Конрад Аденауер “ сме подготвени да спомагаме с нашия опит и разнообразни благоприятни условия за спомагателни квалификации.
Кампанията на Фондация „ Медийна народна власт “ е част от самодейността „ От нас зависи “ на Гражданско обединяване „ Равни БГ “.
Днес публикуваме коментара на Хендрик Зитих – началник на Медийната стратегия за Югоизточна Европа на Фондация „ Конрад Аденауер ”, с дълготраен опит като публицист в немските публични малките екрани rbb, MDR, ARD Aktuell TV News и други.
Какво не одобрявате в българските медии?
Най-напред би трябвало да се каже, макар всички рецензии: в България също има доста положителни медии и публицисти. Имам поради медии, които дават отговор на обичайните критерии за качествена публицистика: самостоятелност, безпристрастност, задълбочени изследвания и надеждна информация. Познавам публицисти, които владеят занаята си – а публицистиката е поминък за народна власт – доста добре. Въпреки това многочислените рецензии към медийната обстановка и изключително прословутото 111-то място в класацията на „ Репортери без граници “, на което България за жалост стои от три години, не могат да бъдат отхвърлени. Макар методологията на тази ранглиста да е комплицирана, тя се ползва еднообразно във всички страни. Това основава база за съпоставяне, от което става още по-драматично и тъжно, че като страна от Европейския Съюз България заема измежду европейските страни по-добро място единствено от Русия и Беларус. Това е голяма вреда за имиджа на вашата красива страна и за мен е неясно, че наподобява никой от виновните за основаването на подобаващи рамкови условия не се ангажира да ги усъвършенства.
Какво ме тормози? Чувам непрекъснато за деленето на проправителствени и критикуващи властта медии. Това подтиква към лимитирано, стереотипно мислене, а то е отрова за самостоятелната публицистика. А и считам, че това разделяне е погрешно. По-скоро виждам качествени медии, които осветляват сериозно другите гледни точки, и медии, които умишлено дават едностранчива информация, тъй като може би принадлежат на притежатели, които се управляват по-малко от журналистическата нравственос и повече от своите политически и/или стопански зависимости. Освен това от време на време оставам с усещането, че в политическите кръгове няма схващане за приемане на градивната рецензия. На правилото: „ Който ме подлага на критика, ми е зложелател “. Това също оказва въздействие върху неправилното разделяне на медиите, което загатнах. Но светът не е организиран по този начин обикновено.
Какво би трябвало да се промени?
Проблемите са многочислени: монополи на медийния пазар, незадоволително финансиране заради малко или умишлено преднамерено разпределени пари от реклама, дефицити в практическото образование на публицисти, съзнателно задържане или пък лансиране на дадени информации от публичен интерес, вербална и от време на време даже физическа експанзия против публицисти и корист с тъжби против проверяващи публицисти, с цел да бъдат сплашени. Всичко това е известно от години и за жалост до момента нищо не се е трансформирало.
Защо? Липсва публично схващане за качествената публицистика. Няма атмосфера, която да предизвиква и укрепва самостоятелната публицистика. Затова единствено мога упорито да прикани публично заинтригуваните групи в България да поддържат възприемането на разнообразни гледни точки, провеждането на градивни полемики и вземането на решения. Демокрацията е състезание на хрумвания. Задачата на медиите е без значение да съпътстват тези процеси, да осведомят, да интерпретират, а и да дават лични импулси. Това значи също, че би трябвало да е допустимо журналистът да задава сериозни въпроси и, да вземем за пример, демократично определеният политик да им дава отговор обективно, без незабавно да се обиди. Нека повторя: демокрацията не може да действа без самостоятелни публицисти. Ако този дирек липсва в системата, то тя се срутва цялата. Впрочем това включва и самостоятелни и задоволително добре финансирани публични медии, които заради характера на задачата им считам за жизненоважни в една народна власт.
Какво зависи от нас като жители?
Гражданското общество е обединяване от хора, които целят дружно да реализират усъвършенстване на публичните неуредици. Не тъй като някой ги е наел или пък им заплаща, а по своя самодейност и като виновни жители на едно демократично общество. Конкретно за медийния бранш това означа, че са нужни читатели, фенове и слушатели, които правят оценка качествената публицистика, които намерено се застъпват за нейната нужда и също по този начин са подготвени да заплащат за нея. Качествената публицистика е скъпа! Казано в резюме: жителите имат потребност от публицистика и публицистиката се нуждае от жители.
Бих се радвал също по този начин на повече взаимност измежду публицистите – без значение от конкурентната конкуренция. Добрата публицистика също се нуждае от мощно лоби. Ето за какво бих желал да насърча един неофициален алианс за качествена публицистика, на необятна социална база, подсилен както от публицисти и притежатели на медии, по този начин и от политици, академичната общественост, създатели и бизнесмени, които са уверени в значимостта на самостоятелните медии. Ние от Медийната стратегия за Югоизточна Европа на Фондация „ Конрад Аденауер “ сме подготвени да спомагаме с нашия опит и разнообразни благоприятни условия за спомагателни квалификации.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ