Икономист: Държавата може да определя минималната заплата, въпросът е дали ще има кой да я плати
Увеличение на минималната работна заплата от началото на идната година предлага държавното управление.
Проектопостановлението на Министерския съвет е оповестен за публично разискване. Според него от 1 януари 2024 година минималната заплата би трябвало да стане 933 лева вместо сегашните 780 лева
„ Промяната беше предстояща. Преди месеци изчисленията сочеха този предвиждан размер. След такава инфлация и растеж и на пенсиите, ирационално е да не се чака растеж и на заплатите, в това число и на минималната.
Държавата може да дефинира МРЗ, въпросът е има ли кой да я изплати “, разяснява пред БНР-Радио София Петър Ганев, икономист от Института за пазарна стопанска система.
Според специалиста повишението на МРЗ може да има своите последици, в това число и отрицателни.
Ако ще догонваме междинните приходи в Европа, то това би трябвало да мине през напредък на стопанската система, безапелационен е Ганев.
Ръстът в частния бизнес минава през образованието, привличане на вложения, основаване на индустриални зони и така нататък От друга страна механизмът, довел до рекордно повишение на МРЗ с 20% (минималната да е половината от средната) води до повишение и на междинната.
Вече става по-скъпо основаването на ново работно място.
Заплатата не е за покриване на кошница (потребителска), а се дава за осъществяване на избрана работа, означи още икономистът.
Той не пропусна да изтъкне и съществуването на разлики в картината по браншове и райони в страната. И добави, че са желателни по-гъвкави благоприятни условия за определянето на възнагражденията.
Проектопостановлението на Министерския съвет е оповестен за публично разискване. Според него от 1 януари 2024 година минималната заплата би трябвало да стане 933 лева вместо сегашните 780 лева
„ Промяната беше предстояща. Преди месеци изчисленията сочеха този предвиждан размер. След такава инфлация и растеж и на пенсиите, ирационално е да не се чака растеж и на заплатите, в това число и на минималната.
Държавата може да дефинира МРЗ, въпросът е има ли кой да я изплати “, разяснява пред БНР-Радио София Петър Ганев, икономист от Института за пазарна стопанска система.
Според специалиста повишението на МРЗ може да има своите последици, в това число и отрицателни.
Ако ще догонваме междинните приходи в Европа, то това би трябвало да мине през напредък на стопанската система, безапелационен е Ганев.
Ръстът в частния бизнес минава през образованието, привличане на вложения, основаване на индустриални зони и така нататък От друга страна механизмът, довел до рекордно повишение на МРЗ с 20% (минималната да е половината от средната) води до повишение и на междинната.
Вече става по-скъпо основаването на ново работно място.
Заплатата не е за покриване на кошница (потребителска), а се дава за осъществяване на избрана работа, означи още икономистът.
Той не пропусна да изтъкне и съществуването на разлики в картината по браншове и райони в страната. И добави, че са желателни по-гъвкави благоприятни условия за определянето на възнагражденията.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ