По Северното Черноморие настояват да се приеме наредбата за дивото къмпингуване
Ути Бъчваров популяризира прочувствено отворено писмо, в което остро осъжда последствията от дивото къмпингуване по северното ни Черноморие – кемпери и каравани разрушават дюните в предпазени територии, а туристите създават тонове боклуци и замърсяват последните кътчета природа, опазена от бетона. Кулинарният водещ и локалната власт упорстват час по-скоро да се одобри Наредбата, която трябваше да регламентира свободното къмпингуване още преди три години.
За Ути плажовете от Шабла до границата ни с Румъния са последната " обетована земя”, в която можеш да се порадваш на чиста, незасегната от презастрояване природа. Затова взема решение да заведе фамилията си там, където могат да се насладят освен на морето, само че и на предпазените растителни и птичи типове.
" И като видях в какво се е трансформирала – в какво бунище, сметище, бежански лагер, миазма на цивилизацията! Представяте ли си – това са хиляди коли, хора, палатки, каравани, които правейки дребната далаверка да не заплащат квартири, отиват и окупират брега! Те го завземат, унищожават, смачкват! Държавата е тази, която би трябвало да се намеси интензивно, безапелационно, с цел да могат да бъдат съхранени тези неща, да могат да ги видят децата”, счита Ути Бъчваров.
Плажът на Крапец попада в предпазена зона по Натура 2000, само че това не пречи на свободно къмпингуващите да завладяват територията му.
" Те са супер екипирани – с едни мощни джипове се отива на самия бряг: дюната е унищожена, летят АТВ-та. Така известните батки с ланци и с татуировки, има кемпери и за по 200- 300 хил.лв. начело просто тъй като никой не вкарва никакви правила. Местната власт по никакъв метод няма никакви лостове да реагира против това тотално безсрамие!”, сподели още Бъчваров.
Петър Георгиев идва тук от дете поради прелестния морски пейзаж, който не се е трансформирал за разлика от брега.
" Караваните сигурно се усилиха спрямо преди и също боклуците се увеличиха”, разяснява той.
Младежът дава отговор и на риторичния въпрос на Ути:
" Къде вървят по дребна, междинна и огромна потребност тези 3-4 хиляди индивида, а? Къде си изливат помията от котлоните?”
" Тоалетни тук не съм виждал да има”, бе отговорът на Петър.
" Това е бежански лагер, в който е подготвен да цъфне някаква зараза”, сподели още Ути.
Около 100 хиляди лева годишно са разноските на община Шабла за събиране и транспортиране на сметта от плажовете.
" По график в град Шабла обслужването през летния сезон е 6 пъти месечно, като за плажовете – там е непрестанно и непрестанно се генерират боклуци. Всеки ден извозва колата, само че незабавно откакто контейнерите бъдат почистени – два часа по-късно те още веднъж са пълни”, изясни екологът на общината Галя Камберова.
Реално жителите на общината заплащат за сметта на гостите. Компенсация няма, нито пък надзор над туристите. Затова от локалната власт упорстват по-скоро да бъде призната наредбата за регламентирано свободно къмпингуване.
" Хубава или неприятна, ние чакаме тази разпоредба да влезе в действие, въпреки че този сезон свърши”, добави Камберова.
Не всички фенове на свободните биваци обаче са съгласни да бъде въведен правилник.
" Защото дивото къмпингуване е като демокрацията – това е осъзната отговорност – или можеш да я поемеш, или не можеш. Само със забрани в България няма по какъв начин да стане, би трябвало и контрол”, счита Ростислава Драгомирова.
В реалност на плажа, където Ростислава е отседнала, край фара на Шабла, не откриваме и диря от безсистемно изхвърлени боклуци без значение, че са проведени два лагера. Това впечатлява и Татяна Шпа от Украйна. Жената обикаля със брачна половинка си Балканите и е неприятно сюрпризирана от гръцките плажове.
" Всички идват с коли: идват, къпят се, хранят се и си отпътуват, а след тях остават бутилки и опаковки. Тук не съм видяла такова нещо. Ние също прибираме своите боклуци и ги отнасяме със себе си, в никакъв случай не ги оставяме”, показа тя.
Обнадеждени, че въпреки всичко виновните хора надвиват, попадаме на различен контрастност: диво къмпингуващи са ни оставили " паметен спомен” - счупено странично огледало на автомобила на екипа ни.
Репортер: Надежда Карапанчева
За Ути плажовете от Шабла до границата ни с Румъния са последната " обетована земя”, в която можеш да се порадваш на чиста, незасегната от презастрояване природа. Затова взема решение да заведе фамилията си там, където могат да се насладят освен на морето, само че и на предпазените растителни и птичи типове.
" И като видях в какво се е трансформирала – в какво бунище, сметище, бежански лагер, миазма на цивилизацията! Представяте ли си – това са хиляди коли, хора, палатки, каравани, които правейки дребната далаверка да не заплащат квартири, отиват и окупират брега! Те го завземат, унищожават, смачкват! Държавата е тази, която би трябвало да се намеси интензивно, безапелационно, с цел да могат да бъдат съхранени тези неща, да могат да ги видят децата”, счита Ути Бъчваров.
Плажът на Крапец попада в предпазена зона по Натура 2000, само че това не пречи на свободно къмпингуващите да завладяват територията му.
" Те са супер екипирани – с едни мощни джипове се отива на самия бряг: дюната е унищожена, летят АТВ-та. Така известните батки с ланци и с татуировки, има кемпери и за по 200- 300 хил.лв. начело просто тъй като никой не вкарва никакви правила. Местната власт по никакъв метод няма никакви лостове да реагира против това тотално безсрамие!”, сподели още Бъчваров.
Петър Георгиев идва тук от дете поради прелестния морски пейзаж, който не се е трансформирал за разлика от брега.
" Караваните сигурно се усилиха спрямо преди и също боклуците се увеличиха”, разяснява той.
Младежът дава отговор и на риторичния въпрос на Ути:
" Къде вървят по дребна, междинна и огромна потребност тези 3-4 хиляди индивида, а? Къде си изливат помията от котлоните?”
" Тоалетни тук не съм виждал да има”, бе отговорът на Петър.
" Това е бежански лагер, в който е подготвен да цъфне някаква зараза”, сподели още Ути.
Около 100 хиляди лева годишно са разноските на община Шабла за събиране и транспортиране на сметта от плажовете.
" По график в град Шабла обслужването през летния сезон е 6 пъти месечно, като за плажовете – там е непрестанно и непрестанно се генерират боклуци. Всеки ден извозва колата, само че незабавно откакто контейнерите бъдат почистени – два часа по-късно те още веднъж са пълни”, изясни екологът на общината Галя Камберова.
Реално жителите на общината заплащат за сметта на гостите. Компенсация няма, нито пък надзор над туристите. Затова от локалната власт упорстват по-скоро да бъде призната наредбата за регламентирано свободно къмпингуване.
" Хубава или неприятна, ние чакаме тази разпоредба да влезе в действие, въпреки че този сезон свърши”, добави Камберова.
Не всички фенове на свободните биваци обаче са съгласни да бъде въведен правилник.
" Защото дивото къмпингуване е като демокрацията – това е осъзната отговорност – или можеш да я поемеш, или не можеш. Само със забрани в България няма по какъв начин да стане, би трябвало и контрол”, счита Ростислава Драгомирова.
В реалност на плажа, където Ростислава е отседнала, край фара на Шабла, не откриваме и диря от безсистемно изхвърлени боклуци без значение, че са проведени два лагера. Това впечатлява и Татяна Шпа от Украйна. Жената обикаля със брачна половинка си Балканите и е неприятно сюрпризирана от гръцките плажове.
" Всички идват с коли: идват, къпят се, хранят се и си отпътуват, а след тях остават бутилки и опаковки. Тук не съм видяла такова нещо. Ние също прибираме своите боклуци и ги отнасяме със себе си, в никакъв случай не ги оставяме”, показа тя.
Обнадеждени, че въпреки всичко виновните хора надвиват, попадаме на различен контрастност: диво къмпингуващи са ни оставили " паметен спомен” - счупено странично огледало на автомобила на екипа ни.
Репортер: Надежда Карапанчева
Източник: bnt.bg
КОМЕНТАРИ