Анализатор: Разширяването на БРИКС е силен политически сигнал. Кандидатстващите искат алтернативи
Успяват ли Китай и Русия да привлекат така наречен Глобален Юг на своя страна в опълчването си против Запада? Този въпрос предизвикаха освен съветските флагове по време на демонстрациите в поддръжка на преврата в Нигер, а и декларираният интерес от десетки страни за присъединение към организацията БРИКС.
В последна сметка след годишната среща на икономическото обединяване на Бразилия, Русия, Индия, Китай и Южна Африка, предложения да се причислят към тях получиха 6 страни - Иран, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства, Египет, Етиопия и Аржентина.
И до момента в който срещата сподели, че организацията може би не е геополитически блок, поради огромните разногласия сред самите страни-членки и неналичието на обща позиция по огромните тематики на времето, каквато е войната в Украйна, БРИКС въпреки всичко се уголемява.
Анализатори като Матс Енгстрьом от Европейския съвет за външна политика виждат в това сигнал, че Западът и Европа би трябвало да подобрят своите партньорства с Глобалния Юг.
Дали Москва и Пекин реализираха геополитически и стопански триумф на срещата на БРИКС в Южна Африка?
" От геополитическа позиция е безспорен триумф. Китай упорства за разширението на БРИКС от известно време, с цел да усили личното си въздействие. Бразилия настояваше за включването на Аржентина в това уголемение, само че и осъзнава, че Русия и Китай, в това число посредством спорната покана към страна като Иран, получават по-голяма тежест в организацията ", споделя Матс Енгстрьом пред БНР.
" По-трудно е да се отговори за икономическия резултат от разширението. Русия е толкоз изолирана, че всеки ход, който им разрешава търговия и заобикаляне на западните наказания, е добър. За Китай, като най-голямата стопанска система в групата, е по-трудно да се реши, защото страна като Аржентина има огромен обществен дълг. Не е ясно дали за Пекин ще е от изгода да оказва помощ на такава страна в границите на бъдещото съдействие. От друга страна, посредством включването на Буенос Айрес, членки на БРИКС към този момент са двете най-големи стопански системи в Южна Америка. Увеличава се африканското наличие посредством Етиопия и Египет, стъпва се на Персийския залив посредством западните съдружници Саудитска Арабия и ОАЕ, които под китайска закрила от ден на ден оставят на назад във времето десетилетното си опълчване с шиитския Иран. "
Каква ще е ролята на новите членки и преструктурира ли БРИКС архитектурата на интернационалните връзки?
" За БРИКС наподобява мъчно да взима официални общи решения. Виждаме, че организацията не може да позволи двустранните спорове на главните си членки Китай и Индия, да вземем за пример. Не бива да се чака и от разширения БРИКС да взима решения по интернационалните проблеми. За част от страните, като Аржентина, Южна Африка и Бразилия, присъединяване е хазартно. Те не желаят да са напълно подвластни от Запада, само че също по този начин не желаят да са напълно подвластни от Китай. Те целят единствено позитиви от която и да е партньорска група, в която влязат. Интересно е да се означи, че доста хора смятаха Индонезия за една от новите държави-членки на БРИКС. Индонезийските управляващи обаче подходиха по-внимателно. Някои считат, че повода е основната роля на страната в обединяването на страните от Югоизточна Азия - АСЕАН. Но те също по този начин не желаят да са част от организация, дотолкоз доминирана от Китай. Разширяването на БРИКС е мощен политически сигнал, само че не мисля, че групата ще реализира доста значими официални решения. "
В подобен случай евентуално не очаквате и тя да конкурира доминираните от Запада формати Г-7 и Г-20, както и Международния валутен фонд и Световната банка като източници на заеми и финансиране за разрастващи се страни?
" Новата банка за развиване, обвързвана с БРИКС, може да усили смисъла си. Към момента отпусканите от нея средства са доста по-малки от заемите, които Китай самичък отпуска на други страни по двустранни съглашения. Ако Саудитска Арабия и Обединените арабски емирства се включат в нейното финансиране, тя може да се трансформира в по-голяма опция на Международния валутен фонд. Видяхме обаче мнения от Рияд, че не са прецизирали изискванията на своето участие в БРИКС, тъй че всичко това може би е въпрос на продължаващи договаряния. "
Възможно е в изменена конюнктура БРИКС да стартира да доближава и до повече официални общи решения. Но и при по-малка действителна тежест, вестник " Гардиън " назова десетките молби за присъединение към организацията, от които бяха почетени единствено 6, " знак за световно безвластие ". Каква е ролята на организацията в огромното опълчване сред Съединени американски щати и Запада от една страна, и Русия и Китай от друга?
" Смятам, че доста от кандидатствалите страни желаят други възможности. Недоволни са от метода на работа на Международния валутен фонд и Световната банка и от превъзходството на богатите западни страни в международната стопанска система. Важно е също, че в БРИКС ще се развиват и партньорствата със страни, които нямат статут на членове. Всичко зависи и от метода, по който богатите страни, в това число в Европа, ще реагират. Те могат да основат свои други възможности. Споменахме Индонезия, която в този момент цели участие в Организацията за икономическо съдействие и развиване. В последна сметка е допустимо да не се стига до остри противодействия сред изискванията на участие в БРИКС и други съществуващи формати. "
Новините и анализите към срещата на БРИКС съответстваха и с тези за превратите в Африка и вероятните промени в геополитическата ориентировка на разрастващи се страни. В момента постоянно се напомнят проучвания, съгласно които изгодите за Запада от ресурсите и евтиния труд на така наречен Глобален Юг неведнъж надвишават размера на предоставената отсреща икономическа помощ. Богати на запаси страни и райони тънат в беднотия и се оказват лишени от средствата за личното си развиване. Някои назовават това статукво актуален колониализъм, само че даже да има по-умерени термини, не е ли тази неправда главната причина развиващия се свят да се обръща към Русия и Китай?
" Най-общо казано да, само че има разнообразни калкулации. От една страна приходите от рандеман на естествени запаси в Африка изтичат отвън континента и не служат за развиването му, което обосновава такива рецензии към съществуващия ред, само че страните носят и лична отговорност поради корумпираните елити. Китай обаче може и да не е нещо по-добро, а видяхме и по какъв начин Русия стартира да употребява зърнения експорт за геополитически цели, което провокира рецензии и от африкански страни. За развиващия се свят не е смяна да стане подвластен от китайски компании, които извличат скъпи руди и не влагат в локалното развиване. За мен е забавна поръчката на Бразилия по време на срещата на БРИКС. Там президентът Лула напомни своите условия за подкрепяне, така наречен партньорство " Юг-Юг ", при което получаващите помощ страни имат повече права, в сравнение с в китайските стратегии. "
В собствен разбор по тематиката цитирате южноафриканския президент, който споделя " Искаме да изнасяме приключени артикули, а не камъни и пясък ". Вие не смятате, че Китай и Русия оферират друго бъдеще?
" Китай цели имидж, че предлага тъкмо това и в някои случаи в действителност подкрепя локалното развиване. Но зависи и от африканските страни да имат по-големи условия към вложителите, без значение дали китайски, западни, съветски, турски или други. Замбия, да вземем за пример, съумява да балансира сред другите сили, постигайки лично развиване. Моят мотив е, че Европа би трябвало да предложи повече на Глобалния Юг под формата на нововъведения, съдействие, насърчаване на умения, вложения в инфраструктура. Китай не чака и предлага повече. В последна сметка може да се окаже, че неговото партньорство не е било от изгода за страните в Африка и Латинска Америка, само че те търсят други възможности. И по тази причина съгласно мен до момента в който в този момент Европейският съюз разисква и размера на средствата за стратегиите за развиване, разширението на БРИКС е сигнал, че ние би трябвало да създадем повече. Организацията еволюира посредством новите си членове и искащите да са й сътрудници. Дори да не е през прецизни общи решения, тя ще е екосистема от разнообразни съдействия и позиции. Влиянието ѝ върху разрастващите се страни се усилва. Европа би трябвало да усъвършенства офертата си към тях, а методът на работа на Международния валутен фонд и Световната банка би трябвало да се реформира. "
