НАСА с пореден огромен успех, мисията "ИнСайт" измери ядрото на Марс
Успехите на марсианската стратегия на НАСА не престават! Благодарение на задачата " ИнСайт ", която кацна на повърхността на Марс в края на 2018 година и работи там до ден сегашен, учените съумяха да схванат какъв е размерът на ядрото на планетата.
Новината бе обявена от сп.
Съгласно измерванията, направени от " ИнСайт ", радиусът на ядрото на Марс е сред 1 810 и 1 860 километра - на половина по-малък от този на ядрото на Земята. Все отново се оказва, че марсианското ядро е по-голямо от предстоящото и с по-малка компактност от до момента предполаганото. Макар че желязото и сярата заемат главната част от структурата му, евентуално ядрото съдържа и по-леки детайли като О2.
Скалистите планети (т.е. тези като Земята и Марс , за разлика от газовите колоси като Юпитер и Сатурн) имат следния градеж: в горната част се намира кората, под нея е мантията, а в центъра е ядрото. Установяването на точните им размери е значимо за разбирането на образуването на планетите и тяхната еволюция. Благодарение на " ИнСайт " учените ще разгадаят по какъв метод металното ядро се е обособило и отделило от скалистата тога, до момента в който Марс се е охлаждал с течение на милионите години от неговото битие.
Единствените други обекти от Слънчевата система, на които откривателите сполучливо са измерили ядрата, са нашата лична Земя и Луната. Сега, откакто към този лист може да бъде прибавен и Марс , ще имаме база за съпоставяне сред земната еволюция и марсианската, по какво те си наподобяват и по какво се отличават. В далечното минало Червената планета е имала мощно магнитно поле, само че с охлаждането на нейната сърцевина силата му е намаляла, което довело до изтъняване на атмосферата и като резултат през днешния ден повърхността на планетата е студена и суха пустиня, негостоприемна за множеството форми на живот.
Новината бе обявена от сп.
Съгласно измерванията, направени от " ИнСайт ", радиусът на ядрото на Марс е сред 1 810 и 1 860 километра - на половина по-малък от този на ядрото на Земята. Все отново се оказва, че марсианското ядро е по-голямо от предстоящото и с по-малка компактност от до момента предполаганото. Макар че желязото и сярата заемат главната част от структурата му, евентуално ядрото съдържа и по-леки детайли като О2.
Скалистите планети (т.е. тези като Земята и Марс , за разлика от газовите колоси като Юпитер и Сатурн) имат следния градеж: в горната част се намира кората, под нея е мантията, а в центъра е ядрото. Установяването на точните им размери е значимо за разбирането на образуването на планетите и тяхната еволюция. Благодарение на " ИнСайт " учените ще разгадаят по какъв метод металното ядро се е обособило и отделило от скалистата тога, до момента в който Марс се е охлаждал с течение на милионите години от неговото битие.
Единствените други обекти от Слънчевата система, на които откривателите сполучливо са измерили ядрата, са нашата лична Земя и Луната. Сега, откакто към този лист може да бъде прибавен и Марс , ще имаме база за съпоставяне сред земната еволюция и марсианската, по какво те си наподобяват и по какво се отличават. В далечното минало Червената планета е имала мощно магнитно поле, само че с охлаждането на нейната сърцевина силата му е намаляла, което довело до изтъняване на атмосферата и като резултат през днешния ден повърхността на планетата е студена и суха пустиня, негостоприемна за множеството форми на живот.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ