Усилията на руската дипломация в момента са насочени към това

Усилията на съветската дипломация сега са ориентирани към това да основава разединение в интернационалната общественост във връзка с войната в Украйна, сподели за нашето предаване Борис Бондарьов. Той работи 20 години в съветското министерство на външните работи, само че след съветската инвазия подава оставка в символ на митинг. И е единственият съветски посланик, подхванал такава стъпка. С него за " Светът и ние " беседва Николай Кръстев в ефира на Българска национална телевизия:
Прочетете още
Вече от една година продължава експанзията на Русия против Украйна, по кое време ще завърши?

- Интересен въпрос! Ще завърши тогава, когато завърши. Или когато едната от страните победи. Или би трябвало да се схванат този въпрос някак да се уреди, тъй като никой не може да реализира победа. Или пък, в случай че в Русия настъпят някакви промени и страната промени позициите си по отношение на Украйна. Засега не виждам някакви вероятности войната да спре.

Какво може да спре в този момент Путин и режима му от по-нататъшно разрастване на войната?

- Мисля, че единствено твърдата, съгласувана и единна позиция на западните страни, които да заявят, че би трябвало да завърши с войната, тъй като на процедура към този момент я е изгубил. По принцип той не може да я завоюва, защото Западът е подготвен да насочи големите си запаси за поддръжка на Украйна. Западът не се бои от заканите на Путин да употребява оръжие, атомно оръжие, каквото и да било оръжие, в случай че стартира да губи. Ако му бъде декларирана една такава позиция - безапелационна, твърда, без каквито и да било съмнения, каквито виждаме у някои европейски страни, това би имало влияние върху Путин. Тогава може да разбере, че е редно малко да смъкна градуса на напрежение. Но до момента в който се надява, че има късмет да победи, нищо няма да го спре.

Според Вас може ли да бъде изключено атомното развиване на войната?

- Не, не може. Не считам, че в този момент вероятността за това е огромна, само че за жалост не може да бъде и изключена изцяло.

Как работи през днешния ден съветската дипломация съгласно Вас?

- Мисля, че работи по същия метод, както преди войната. Просто в този момент внезапно се стесни полето за маневриране на съветската дипломация, тъй като западните страни стопираха контактите с нея. Руската дипломация се пробва в този момент да ускори контактите си и с африканските страни, с азиатските страни, с някакви латиноамерикански страни, с цел да покаже, че Русия не е в изолираност, а и по опция да получи някаква поддръжка от тези страни в Организация на обединените нации при гласуването на разнообразни резолюции. Т.е. става въпрос за опит да се стигне до разединение в международната общественост. Така желаят да покажат, че международната общественост не е единна в оценката си на съветската експанзия, на войната. И би трябвало да отбележа, че в това отношение съветската дипломация реализира известни триумфи.

Според Вас Русия в този момент в изолираност ли е?

- Съществува избрана изолираност, преди всичко от страна на западните страни заради въведените от тях наказания, които не всяка страна е подготвена да нарушава от боязън да не пострада. От друга страна Русия поддържа връзки с доста страни. Китай ѝ оказва известна не демонстрирана поддръжка. Индия не е подготвена да прекъсне връзките си с Русия. Както виждаме в Бразилия новият остарял президент също твърди, че нещата не са по този начин еднопосочни и за тази война може би е отговорна освен Русия и по този начин нататък. Тоест за жалост не може да се каже, че Русия е в цялостна изолираност.

Как работи съветската дипломация, откакто в двустранните връзки, а и в интернационалните никой от западните сътрудници не желае да има работа с нея?

- Западните сътрудници не желаят да се срещат с тях, само че незападните се срещат. Виждаме, че министър Лавров в този момент имаше няколко визити в Африка и се срещна с разнообразни водачи на африкански страни. Редовни са контактите с Китай, има контакти с Индия, с Латинска Америка също. Да, на съветската дипломация не й е толкоз елементарно, както преди, безспорно отношението към нея е по-лошо, само че въпреки всичко те не са в някаква цялостна изолираност и да няма с кого да си приказват. За страдание доста разрастващи се страни не по този начин интензивно осъждат съветската експанзия, както го вършат западните страни, европейските страни. Първо, тъй като за доста страни този спор е някъде надалеч и това си е чисто европейски спор. Второ, тези страни, най-вече африканските считат, че Европа не обръща внимание на техните проблеми и когато стават някакви военни спорове в Африка никой не хуква да им оказва помощ и да им дава пари, материали, оръжие и по този начин нататък. Затова считат, че да се демонстрира толкоз огромно внимание към Украйна не е заслужено по отношение на тях. Разбира се съществуват всичките тези антиамерикански настроения, антизападни, антиколониални, които Путин в този момент се пробва да употребява, с цел да завоюва на своя страна разрастващите се страни. При някои това работи.

Добре, само че в случай че те нямат контакт със западните страни, с огромните страни като Съединените Щати, като Германия, като Франция, Англия, те не може да се съпоставят с африканските и азиатските страни?

- Все отново съществуват някакви контакти даже със западните страни, може би на ниско, на протоколно ниво, не бих споделил, че те са изцяло прекратени. Предават се някакви документи, може би постъпват дипломатически ноти. Рядко, само че по някакви мотиви въпреки всичко се вършат такива неща. Наистина, западните дипломати не канят съветските на приеми, само че няма по какъв начин да се каже, че въобще няма контакти. Все отново някаква работа би трябвало да се прави, да е ясно какво става. От една страна, да, западните страни са доста значими за Русия, само че не би трябвало да се мисли, че африканските страни са по-малко значими. В Общото заседание на Организация на обединените нации виждаме, че от ден на ден страни гласоподават „ въздържал се " за резолюциите, които осъждат съветската експанзия. Ако първата резолюция на специфичната изключителна сесия през февруари беше подкрепена от големия брой страни, в този момент ноемврийската резолюции за репарациите беше подкрепена от деветдесет и няколко страни, а въздържали се бяха към 78 страни. Излиза, че половината са „ За ", а другата половина са „ въздържали се ". Последните не поддържат резолюцията, само че не желаят и да гласоподават срещу, тъй като не желаят да скапват връзките си със запада, обаче не желаят да си скапват връзките и с Русия. Това въпреки всичко приказва за нещо.

Според Вас какво бъдеще чака съветския президент Владимир Путин?

- Във всеки случай бъдещето му няма да е доста розово, тъй като остава в изолираност и надали може да се разчита, че връзките със западните страни, ще се възстановяват и отново ще го одобряват във Вашингтон, Париж, Берлин и под дърво и камък. Едва ли някой ще е подготвен да му стисне ръката. Ще си остане военнопрестъпник и целият въпрос е, какъв брой дълго ще остане на власт, какъв брой дълго още ще пие, ще пролива кръвта на украинците, на който и да било, и да заплашва целия свят с оръжието си. Ако войната завърши бързо с провалянето на Путин, тогава мисля, че времето му доста бързо ще завърши. Ако не, тогава до гибелта си ще остане в Кремъл.

Можем ли да приказваме за това, кой ще го смени? Като знаем позициите в структурата на съветската власт, можем ли да кажем, кой ще го смени?

- Кой знае какви са позициите в структурата на съветската власт? Сигурно единствено Путин ги знае, ние можем само да гадаем. Хората, които заема високи постове, въобще не е наложително да имат действителна власт. Бившият министър ръководител Медведев, който е заместител на Путин в Съвета за сигурност на Русия, въобще не разполага с някаква власт и всички в действителност се държат с него като с смешник. Има хора, които нямат никакви държавни постове, те като че ли са частни лица, само че имат достъп до Путин, негови другари са и имат голямо въздействие върху взиманите решения. Това е една капсулирана не транспарантна система и не ни е ясно, кой каква роля играе. Затова е мъчно да се гадае, кой може да измести Путин и да седне на мястото му. Мисля, че в случай че съветският хайлайф узрее дотолкоз, че да провежда прелом, това ще стане, тъй като елитът не желае повече да води война, желае да възстановява ситуацията, желае да се върне към положението от преди войната или най-малко ненапълно да усъвършенства настоящето. Тези хора ще са заинтересувани най-малкото да спрат войната и тогава съгласно мен би пристигнал по-умерен човек, с някаква да речем повече техническа настройка. Може би нещо като настоящия министър председател Мишустин или московския кмет Собянин, или някой различен. Според мен това няма да е някакъв военачалник от ФСБ сходна персона - човек, който да продължава с войната, с този курс.

А Пригожин съгласно Вас може ли да стане правоприемник?

- Не, не - Пригожин е измислена фигура, напълно следена. Виждаме по какъв начин в този момент го пъхат в джоба, откъдето преди няколко месеца го извадиха. Неговата ЧВК „ Вагнер " към този момент малко се загатва, малко на брой оповестяват за него в държавните медии и доколкото разбирам, войската не се радва кой знае какъв брой на опцията да си сътрудничи с него нататък. Той очевидно не може да реализира никакви военни победи - значително това е един инцидентен човек, който е изхвърлен от някаква вълна, споделили са му „ Действай! ", само че за него в действителност няма бъдеще.