Мъжът може да живее само с мига ♥ Блага ДИМИТРОВА
Уплаших се, че изтървах времето. В дамите сетивото за време е по-остро развито. Самата женска природа е един прецизен лунен часовник. Жената носи времето в своята физика и то с болежка протича през нея. Пред близката загуба на любовта си аз открих безплодността на изтеклото през мене време и ужасена се вслушах в тревожния му зов. Една изгубена обич за всяка госпожица значи изгубени деца, преди още да са били извикани, вечно отнета хубост, преди още да е била загатната, опустошени утрешни дни, задушени песни, пресушени открития. Тая загуба прониква напред в дълбочините на бъдещето и на поколенията и там убива още невъзникналия живот. Момичето усеща отговорност за него в безсънната нощ, когато плаче над изгубената си обич. Просто физически почувствах по какъв начин времето се гърчи от болежка в мене. Боли го, че е пропиляно в една безплодна обич. Моята любов бе застрашена от друга, мощна жена. А отнета обич значи ограбен предстоящ живот, обрано време.
И най-крехката госпожица може да стане тигрица от тая болежка. Тя е длъжна с нокти и зъби да брани времето, което носи в зародиш в себе си. Смъртно ще страда, в случай че го изниже през пръстите си, в случай че не го избави. В нея се надига времето, което желае да се реализира. Борейки се обезверено да си върне любовта, момичето е готово на всичко: на унижения и обиди, на амнистия и дълго самообладание, на всеотдайност. Жената брани нероденото още време, което носи в себе си. Това време крещи в нея, ридае, че е задушено, че е убито, че е живо зазидано в тялото й, в случай че тя не влее в него своята кръв. Мъжът може да живее единствено с мига. Но момичето узрява рано за истината, че животът не е в преходните мигове, а в трайните последствия. Само дълбоките дири значат същински изживян живот. И най-вълшебният момент като че ли не е съществувал, щом не е оставил своя диря, удостоверение за истинността си. Инак по какво се отличава от един сън? Споменът за сладките мигове горчи, в случай че тоя спомен не се е материализирал в нещо живо, трайно, независимо. И най-чудната обич не радва, в случай че от нея не се роди една детска усмивка, едно смело дело или най-малко една ария.
До заранта с мене плака времето. Хапех възглавницата и ридаех безгласно. Почувствах се жена, която носи отговорност за времето. Трябваше да простя непростимото, да се боря на живот и гибел за любовта си не поради самата обич, не поради себе си, не поради някакъв прокълнат мъж, а с цел да спася застрашеното в мене време.
От: „ Пътуване към себе си “, Блага Димитрова, изд. Български писател
Снимка: bg.wikipedia.org
