Как да лекуваме душевната болка, когато ни е тежко отвътре?
Унинието, меланхолията, ниското самочувствие тежат като тежък камък на душата. Няма наслада, единствено тъга; не виждаме хубостта в близост и започваме да преувеличаваме греховете си. Изплуват мъчителни мемоари, непростени обиди, разлъка, загуба на близки, изменничество, боязън от бъдещето.
Какво би трябвало да се направи в такава обстановка? Това е греховно положение, дяволско отчаяние, възприятие, че Бог ни е изоставил.
Но не е.
Човек би трябвало да се опита да открие повода за това положение посредством самоанализ.
Много честа причина за такива положения са неразкаяните грехове. Ако сами не можете да определите повода, потърсете помощ от своя нравствен отец, в краен случай – при психотерапевт, само че не поддържайте това положение дълго време, рисково е.
Тъгата е червей в душата на човек, който ще я изяде от вътрешната страна и ще се храни с вашата сила, а вие няма да имате сили да живеете. Какво да върша, по какъв начин да се изцелявам?
Първото нещо, което би трябвало да извършите, е да се смирите. Смиреният не изпитва болежка. Второто е отидете някъде измежду природата, в гората, полето, планината, реката, морето, където тегли душата ви, към онази чудна природа, която Господ е основал. Който го тегли към храма – да отиде в храма.
Уединете се там от всички хора, каузи, проблеми, охладете мозъка си. Както в миналото, първите християни са отивали в пустинята, с цел да останат уединено със себе си и Бог. И когато възприятията ви се уравновесят и светските мисли ви изоставен, молете се със сърдечна молитва.
Ако ви е неприятно на душата – молете се: „ Слава Тебе, Господи! Благодаря Ти, Господи! “
Трето, старайте се да четете по-често Евангелието и светите отци. Там има всичко належащо за лекуване. Ще изтъквам фрагмент от молитвата на Оптинските старци:
„ Господи, дай ми с нравствен мир да посрещна всичко, което ми носи идният ден…
Каквито и вести да получа денем, научи ме да ги одобрявам със спокойна душа и твърдо разбиране, че всичко е Твоята свята воля… “
Когато няма сходна конфигурация в живота, нашата душeвност става незащитена и уязвима. Лошите мисли се прокрадват в главата, без мисловна отбрана (отрязването им), може да се отвори цялостен поток от отрицателни мисли и хората с нестабилна душeвност могат просто да бъдат отнесени от този поток.
Ето за какво е доста значимо да имате вътрешно ядро или корен в живота, който може да устои на всевъзможни потоци от мисли и всевъзможни житейски условия.
И би трябвало да го укрепите или посредством другарство със светли хора, или посредством четене на свещени книги.
Трябва да пандизите негативния поток от мисли, които ви вредят, и да отворите потока на мъдростта, любовта и чистотата на мислите, които произтичат от светото Евангелие и учението на светите отци на Църквата.
Молете се и вярвайте, че Бог няма да ни остави…
