Вече си живяла достатъчно. Украинки разказват какво е да си в руски плен
Унижения, мъчения, апетит. Не знаеш дали ще излезеш жив. Две дами описват какво са претърпели в съветски лагери задържане на украинци. Те са освободени, само че по данни на украинските управляващи повече от 25 000 души се намират в съветски плен.
Три дни откакто съветските сили минават границата с Украйна, придвижвайки се към столицата, Виктория Андруша , 26-годишна учителка по математика и информатика, се грижи за родителите си в село Старий Биков. То се намира на към час и половина път източно от Киев.
Руските войски правят обиски от къща на къща в селото. В мобилния ѝ телефон намират фотоси и видеозаписи на съветска военна техника.
" Казаха " имаш статус на артилерист, стрелец-наблюдател ", пред рускоезичната телевизия на Радио Свободна Европа " Настоящее время ".
" Именно хората с този статус те мразеха най-вече ", прибавя Виктория.
Арестувана е. През идващите шест месеца търпи побои, удари с електрически палки, превръзки на очите, апетит, безкрайна отмалялост и ужасяваща неустановеност. Не знае дали в миналото ще излезе жива.
Според украинските управляващи повече от 25 000 украинци сега се намират в съветски плен. Някои от тях - от Донбас и Крим , са държани много преди пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през февруари 2022 година От тази численост 126 са дами, като 80 са цивилни.
Виктория Андруша е една от тях. Друга е Людмила Гусейнова .
" Това беше най-страшното нещо за мен "
Людмила Гусейнова е на 61 години, пенсиониран експерт по сигурност на работното място. Казва, че е арестувана от незнайни мъже още на 9 октомври 2019 година, повече от две години преди пълномащабното навлизане на Русия. Арестувана е Новоазовск , крайбрежен град в Донецка област, част от която е окупирана още от 2014 година след противозаконното анексиране на Крим.
" Спряха ме на улицата до една кола. Изскочиха, бутнаха ме в тази кола. Заведоха ме в дома ми, претърсиха го, откриха украински книги, украинско знаме, по-късно ми сложиха торба на главата и ме откараха ", споделя тя.
Откарана е в Донецк - на към 2 часа и половина път на север - към момента с торбата на главата и без пояснения. В последна сметка е отведена в затвор, прочут като " Изолация ".
Това е някогашен руски цех, който преди съветската експанзия е трансфорат в център за модерно изкуство. През 2014 година е високомерен от следените от Русия въоръжени групировки и трансфорат в затвор, където арестуваните заложници са изтезавани.
" Когато ме заведоха там, ме накараха да се съблека. След като ме хвърлиха в килия, ме оставиха да смъква торбата от главата си, а друго момиче ми сподели какво е това място ", споделя Гусейнова.
В изолатора не ѝ е разрешено да сяда или ляга от 6 сутринта до 10 вечерта. Освен това в килията са конфигурирани доста мощни лампи. " Те просто изгарят очите ", споделя тя.
Първите дни чува единствено страшни писъци и се моли гласовете да не са на околните ѝ. " Това беше най-страшното за мен ", споделя Людмила.
Принудиха ни да паднем на колене и споделиха: " Сега ще ви гръмнеме "
Андруша е отведена в център за задържане зад границата, в съветския район Курск , където е оставена с вързани очи и ръце. " Принудиха ни да паднем на колене и споделиха " в този момент ще ви гръмнеме ", споделя тя.
Задържаните са отвеждани във вътрешен кулоар, където няма камери за наблюдаване и там са бити.
" Това е за теб "
Андруша е грубо пребита и третирана с електрическа палка. В един миг губи схващане.
Похитителите ѝ споделят: " Вече си живяла задоволително, знаеш какво е. Това е за теб ". Заплашват я, че ще я изгорят жива.
Още от първия ден на пленничество тя и другите арестувани е трябвало да научат съветския народен химн. Наказвани са за всевъзможни неточности или хипотетични нарушавания. " Не дай си Боже да кажеш неверна дума или да пееш безшумно, или нещо сходно ", споделя тя.
" Особено ме подразни песента им " Чичо Вова ". Тази [песен] е прослава на [руския президент Владимир] Путин ", споделя тя. Има моменти, в които я карат да учи лирика. И едно от стихотворенията се споделя " Прощавайте, благи руснаци ".
Андруша постоянно е плачела.
" Дори и да плачех, го правех по подобен метод, че [охраната] да не го види ", споделя тя. " В един миг ни изведоха в коридора и пуснаха видео за Мариупол. Показаха бомбардирания град и деца, които живеят в мазе. Тогава всички тези страсти просто се изляха на открито. "
" Все още не ми се яде "
Гладът и жаждата са нещо всекидневно в съветските центрове за задържане. " Имаше дни, в които ни даваха единствено по две питки, доста дребни, за целия ден. И би трябвало някак си да издържиш с този самун ", споделя Гусейнова.
Понякога на пленниците се дава ечемична каша, която е " като камъни ". " И те я смесват с някаква пръст и миши изпражнения и е невероятно да се яде. Все още не мога да усетя усета на храната, не ми се яде ", споделя тя.
Андруша, която е освободена от съветски плен на 22 септември 2022 година, продължава да работи като учителка.
Гусейнова в този момент живее в Киев и е доброволец в неправителствена организация, която се застъпва за арестувани дами. Тя е освободена на 17 октомври 2022 година
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard
No media source currently available
Три дни откакто съветските сили минават границата с Украйна, придвижвайки се към столицата, Виктория Андруша , 26-годишна учителка по математика и информатика, се грижи за родителите си в село Старий Биков. То се намира на към час и половина път източно от Киев.
Руските войски правят обиски от къща на къща в селото. В мобилния ѝ телефон намират фотоси и видеозаписи на съветска военна техника.
" Казаха " имаш статус на артилерист, стрелец-наблюдател ", пред рускоезичната телевизия на Радио Свободна Европа " Настоящее время ".
" Именно хората с този статус те мразеха най-вече ", прибавя Виктория.
Арестувана е. През идващите шест месеца търпи побои, удари с електрически палки, превръзки на очите, апетит, безкрайна отмалялост и ужасяваща неустановеност. Не знае дали в миналото ще излезе жива.
Според украинските управляващи повече от 25 000 украинци сега се намират в съветски плен. Някои от тях - от Донбас и Крим , са държани много преди пълномащабното навлизане на Русия в Украйна през февруари 2022 година От тази численост 126 са дами, като 80 са цивилни.
Виктория Андруша е една от тях. Друга е Людмила Гусейнова .
" Това беше най-страшното нещо за мен "
Людмила Гусейнова е на 61 години, пенсиониран експерт по сигурност на работното място. Казва, че е арестувана от незнайни мъже още на 9 октомври 2019 година, повече от две години преди пълномащабното навлизане на Русия. Арестувана е Новоазовск , крайбрежен град в Донецка област, част от която е окупирана още от 2014 година след противозаконното анексиране на Крим.
" Спряха ме на улицата до една кола. Изскочиха, бутнаха ме в тази кола. Заведоха ме в дома ми, претърсиха го, откриха украински книги, украинско знаме, по-късно ми сложиха торба на главата и ме откараха ", споделя тя.
Откарана е в Донецк - на към 2 часа и половина път на север - към момента с торбата на главата и без пояснения. В последна сметка е отведена в затвор, прочут като " Изолация ".
Това е някогашен руски цех, който преди съветската експанзия е трансфорат в център за модерно изкуство. През 2014 година е високомерен от следените от Русия въоръжени групировки и трансфорат в затвор, където арестуваните заложници са изтезавани.
" Когато ме заведоха там, ме накараха да се съблека. След като ме хвърлиха в килия, ме оставиха да смъква торбата от главата си, а друго момиче ми сподели какво е това място ", споделя Гусейнова.
В изолатора не ѝ е разрешено да сяда или ляга от 6 сутринта до 10 вечерта. Освен това в килията са конфигурирани доста мощни лампи. " Те просто изгарят очите ", споделя тя.
Първите дни чува единствено страшни писъци и се моли гласовете да не са на околните ѝ. " Това беше най-страшното за мен ", споделя Людмила.
Принудиха ни да паднем на колене и споделиха: " Сега ще ви гръмнеме "
Андруша е отведена в център за задържане зад границата, в съветския район Курск , където е оставена с вързани очи и ръце. " Принудиха ни да паднем на колене и споделиха " в този момент ще ви гръмнеме ", споделя тя.
Задържаните са отвеждани във вътрешен кулоар, където няма камери за наблюдаване и там са бити.
" Това е за теб "
Андруша е грубо пребита и третирана с електрическа палка. В един миг губи схващане.
Похитителите ѝ споделят: " Вече си живяла задоволително, знаеш какво е. Това е за теб ". Заплашват я, че ще я изгорят жива.
Още от първия ден на пленничество тя и другите арестувани е трябвало да научат съветския народен химн. Наказвани са за всевъзможни неточности или хипотетични нарушавания. " Не дай си Боже да кажеш неверна дума или да пееш безшумно, или нещо сходно ", споделя тя.
" Особено ме подразни песента им " Чичо Вова ". Тази [песен] е прослава на [руския президент Владимир] Путин ", споделя тя. Има моменти, в които я карат да учи лирика. И едно от стихотворенията се споделя " Прощавайте, благи руснаци ".
Андруша постоянно е плачела.
" Дори и да плачех, го правех по подобен метод, че [охраната] да не го види ", споделя тя. " В един миг ни изведоха в коридора и пуснаха видео за Мариупол. Показаха бомбардирания град и деца, които живеят в мазе. Тогава всички тези страсти просто се изляха на открито. "
" Все още не ми се яде "
Гладът и жаждата са нещо всекидневно в съветските центрове за задържане. " Имаше дни, в които ни даваха единствено по две питки, доста дребни, за целия ден. И би трябвало някак си да издържиш с този самун ", споделя Гусейнова.
Понякога на пленниците се дава ечемична каша, която е " като камъни ". " И те я смесват с някаква пръст и миши изпражнения и е невероятно да се яде. Все още не мога да усетя усета на храната, не ми се яде ", споделя тя.
Андруша, която е освободена от съветски плен на 22 септември 2022 година, продължава да работи като учителка.
Гусейнова в този момент живее в Киев и е доброволец в неправителствена организация, която се застъпва за арестувани дами. Тя е освободена на 17 октомври 2022 година
The code has been copied to your clipboard. The URL has been copied to your clipboard No media source currently available
Източник: svobodnaevropa.bg
КОМЕНТАРИ