ул. Любен Каравелов N1На 15 октомври в Градската художествена галерия

ул. " Любен Каравелов " N1

На 15 октомври в Градската художествена изложба " Борис Георгиев “ – Варна, се откри галерия живопис на Светла Косева. Изложбата има и юбилеен привкус. Позната и обичана поради своя внимателен нюх към недоизказаното в градския пейзаж и към топлината на следите от човешко наличие, Светла Косева и този път зарадва феновете си с нови работи от обичани места край морето.

Ето какво споделя за авторката Пламена Димитрова-Рачева, изкуствовед и

Директор на ГХГ " Борис Георгиев “ - Варна:

Картините на Светла Косева са образен свят с тематични претекстове от всекидневието на самотния човек. От стилистична позиция те имат своя сценография, в която действието се развива в екстериор или в интериор. Обичайно пред прозорец, зад който се открива панорама към синьо небе с бели пухкави облаци и птици - гълъби и гларуси, които кръжат и се гонят с вятъра сред небе, море и земя.

В други картини самото сюжетно деяние се развива в екстериор, на балкон, по улица на крайбрежен град, в задния проект на която се вижда линия море или на някаква балюстрада, и във водата по брега на морето. В тази пространствена среда на изобразителното поле тя слага своите герои. Това са фигури на хора, всекидневно самотни, изправени в тил или профил, изобразени в миг на съзерцаване, къпещи се, разхождащи се, а също има и групи с играещи деца.

Въпросите, които задава в изкуството си художничката, са за интровертност, интериорност и усложнение в връзката сред хората. Изразява ги с пустотата на градски улици, с едно илюзорно успокоение, заредено не с вътрешна естетика, а с силата на някакво вътрешно безпокойствие, което витае във въздуха. Ние го усещаме осезаемо, като че ли го чуваме с плясъка от крилете на птиците. Светла ги изобразява в разнообразни ракурси, в един ураган на фона на сините висини, в които светлината прозира зад облаците.

Като жанр картините на Светла Косева могат да бъдат отнесени към фотореализма, тъй като в тях има доста от присъщите белези на черно-бялата снимка, към която авторката показва нескритото си користолюбие. Живописната им трактовка прилича ръчно колорирана винтидж снимка. С фино положените цветни нюанси тя построява въздушното пространство. Гладко положените живописни мазки са в плътните цветове на кадмиево кафяво, сиво, бяло и черно. Пластично те моделират формите и оформят силуетите на фигурите. Ние не виждаме елементи, усещаме облици с нещо невидимо, само че осезаемо, облици, които граничат със загадките на магичния натурализъм. По-точно, това са облици метафори от една друга метареалност, в която има " Ангели по здрач “, " Музика и крила “, " Никулден “, " Пристигане “, " Утро в отблясъци “ и " Тишина “.

От една страна това са живописни платна, основани с обвързаност към действителността – " Пазачът на фара “, " Лятно, Варненско “, " Булевард на свечеряване “, " Неделя “, " Уличка в края на март “, " Следобед в Балчик “ и други В тях има обекти, точно кадрирани в пространството. Елементите на композицията са издигнати с ясна архитектоника, с реализиран баланс сред вертикалите на човешките фигури, дърветата, постройките и с пресечените от тях хоризонтали на трите проекта - земя, море и небе. Сред тях са летящите птици, те раздвижват статиката и насищат въздуха с тайнственост. Получава се едно преливане от очевидно към мислено, на действителност в съновидение, в което има мистерия, някаква неизясненост. Това е търсено като авторски изящен прийом, тъй като линиите на контурите всекидневно леко вибрират, облиците са в контражур и фигурите също. Те са превърнати във фигуранти, които вземат участие в едно театрално деяние, което се развива в обитаемата градска среда на Варна, Шабла и Балчик.

Близки по същността си с фотографията, картините на Светла Косева демонстрират деяние в стоп кадър, кадър, запечатал по едно и също време динамичността и статиката на момент, уловен с бързината на един взор и възприятие. В тях има изобразени разнообразни градски истории, които всеки може самичък да си съчини и да опише.

Сред многото други художници, разпознаваме живописните ѝ платна, тъй като в тях има светлина, въздухът им е чист и транспарантен, морето е притихнало в отблясъци, а небето е поляната на белите облаци и птици. В тях игрите на децата са благополучие, а самотата на хората - неизбежна.

Образът на художничката е там, в пространството на един населен морски бряг, в град, обитаем със самотност, гълъби и лебеди, с гларуси, които с вик разрушават тишината на фантазиите и мислите ни. Това прекарване и възприятие ни е познато и по тази причина ние харесваме изкуството на Светла Косева, тъй като този свят от нейните картини за нас е духовно непосредствен и въодушевяващ.