Украйна има проблем: тя е на път да загуби всички

Украйна има проблем: тя е на път да загуби всички шансове за победа. Но й е мъчно да признае ясно какъв брой зле върви войната за нея, написа CNN в изчерпателен материал, показан без редакторска интервенция от " Фокус “.

Даването на откровена обществена оценка за това какъв брой зле върви един спор може да бъде безразсъдно, защото може да докара до понижаване на морала и поддръжката. След като Обама усили войските в Афганистан, публичната поддръжка понижа през годините, частично заради неналичието на натурализъм за това по какъв начин върви войната.

Изключително неприятното показване на проблемите на Украйна се дължи най-много на късогледството на нейните съдружници.

Липсата на схващане у някои в американския Конгрес е шокираща. Конгресмен тази седмица предложи Украйна да уточни последна цена и съответна, елементарна цел. Учудващо е след две американски войни по желание за две десетилетия, струващи трилиони долари, спомените на Конгреса да са толкоз къси, а разбирането толкоз лимитирано.

Насреща Киев непрекъснато показва минали триумфи и бъдещи цели. Те са си върнали към половината територия, която Русия завзе предходната година; те навредиха на нейното черноморско наличие стратегически. Имат проект за 2024 година, както съобщи Зеленски, само че той е скришен.

Но в действителност най-полезното заглавие за Киев би трябвало да бъде какъв брой неописуемо мрачни са фронтовите линии за тях в този момент. Новините от съвсем всички посоки са мрачни. Руските сили откъсват елементи от източния град Авдеевка, още един град, за който Москва наподобява удовлетворена да хвърли хиляди животи макар минималното му значение.

По фронтовата линия в Запорожие, където беше съсредоточена контраофанзивата, в последна сметка мудна и напразна, съветските елементи се завърнаха с нова мощ и защитата коства скъпо на Украйна. Украйна направи самоуверен (или безразсъден) удар през река Днепър, с прочут дребен прогрес към съветските линии. Жертвите са големи, линиите им за доставки са проблематични, а вероятностите им неразбираеми.

Сега Киев е изправен съвсем всяка нощ пред офанзиви с крилати ракети, които най-често са спирани от противовъздушната защита, споделят украински публични лица. Докато тези отбрани не престават да са ефикасни, Украйна може да има късмет да влезе в пролетта с непокътната инфраструктура. Но противовъздушната защита може да бъде първата наранена, съгласно администрацията на Байдън, когато парите на Съединени американски щати свършат.

Зеленски имаше в действителност ужасна седмица. Неговият екип посочи символичната победа на договарянията за присъединение към Европейски Съюз и той я назова знак, че " историята се прави от тези, които не се уморяват да се борят за независимост “. Но за фактически участие в Европейски Съюз войната би трябвало да свърши и би трябвало да свърши, като Украйна остане жизнеспособна нация. Нито едно от тези неща сега не е обезпечено.

Вместо това Зеленски би трябвало да покаже самоуверено лице на две неотложни финансови бедствия за четири дни. Решението на Унгария да наложи несъгласие на финансиране от Европейски Съюз в размер на 55 милиарда $ за военните старания на Украйна беше посрещнато с уверения от чиновници на Европейски Съюз, че при започване на януари евентуално ще има единомислещо, позитивно гласоподаване.

Но Виктор Орбан – десен популист с необяснима обвързаност към обвинявания военнопрестъпник Владимир Путин – отвори вратата за европейското разцепление. Сплотеността на Запада до този миг беше изключителна. Изборите в цяла Европа и идното съмнение евентуално вещаят повече претенции за дипломация и отговори за това по какъв начин ще свърши войната.

Пътуването на Зеленски до Вашингтон и откровените молби, които той насочи, се провалиха. Дори в случай че Вашингтон успее да възобнови финансирането при започване на идната година, това към този момент е ощетило Украйна. Отлаганията и политическият спектакъл изиграха голяма роля за това отбраната на европейските съдружници на Съединени американски щати в НАТО от по-дълбоко вкарване в най-тежката сухопътна война в Европа от 40-те години на предишния век да се трансформира в обект на партийни пазарлъци.

Дебатът в Конгреса не беше за военната политика в Украйна, или успеваемостта на Киев, или за какво контранастъплението се е провалило. Той беше надалеч по-плитък: пазарлъци и замяна на обвинявания по отношение на граничната политика на Съединени американски щати, съчетана с неразумни претенции Украйна да предскаже бъдещия ход на войната. Това е изумителен неуспех на американската външна политика, следствията от който ще отекнат през идващите десетилетия.
Откакто Невил Чембърлейн държеше лист хартия в ръката си, който предполагаше, че с нацистите може да се договаря, в никакъв случай на карта не е било заложено толкоз доста.

Мрачната военна картина за Украйна беше такава и преди Конгресът да спре американската помощ. Сега идното предизвикателство – опцията Украйна да се изправи против Русия без поддръжката на НАТО – тежи в мозъците на тези, които би трябвало да се съсредоточат върху идните зимни борби.

" Без помощ, с нас е свършено “, ми сподели един тъмен украински доктор в четвъртък, след месеци на събиране на войски и загубата на сътрудник през лятото. Други войски съумяват да бъдат по-стоически настроени и упорстват, че ще се бият, защото нямат избор. Но не се съмнявайте: неналичието на пари от Съединени американски щати или Европейски Съюз – в случай че даже единствено един от тях се провали – доста евентуално значи, че по-голямата част от Украйна ще попадне под съветска окупация през идващите две години.

Това би сложило войнствена, свръхзаредена, жадна за възмездие съветска войска тъкмо до границите на НАТО, нещо, което незабавно ще се трансформира в проблем на Вашингтон. Защо? Защото отвън контракта за взаимна отбрана на НАТО, на чисто практическо равнище, сигурните и свободни демокрации в Европа са основни американски търговски сътрудници и основата на световното въздействие на Съединени американски щати.

И въпреки всичко Зеленски е изправен пред съдружник в лицето на Съединени американски щати, който е толкоз разлъчен и неграмотен в част от политическата си конструкция, че би трябвало да се преструва, че нещата не са толкоз зле. Да се признае, че Украйна е в тежко състояние, поддържа аргумента, че няма смисъл да се финансира губеща страна. Ако той споделя, че Украйна печели, тогава за какво се нуждае от повече помощ? Ако това е задънена улица, тогава сигурно това не е доста неприятно след две години?

Някои маргинални републиканци упорстват, че Русия е щяла да завоюва при всички положения, тъй че за какво да отлагаме неизбежното, като предоставяме помощ, която единствено убива украинците? Тези, които желаят да кажат " не “ на Украйна, нямат потребност от опрощение. Но това забавя идващия, по-мрачен въпрос, по кое време най-сетне ще кажете " не “ на Москва? Каква част от Украйна, или може би по-късно от нейните европейски съседи, е задоволително Путин да подчини или изравни със земята? Познат ли ви е този въпрос?