Ген. Попов: Реакцията на държавата по „украинския въпрос“ закъсня
„ Украинският въпрос “ стои от много време. Според мен едни рационални политически решения, които да отразяват допусканията по какъв начин може по разновидности да се развие обстановката, трябваше от дълго време да бъдат разисквани и се надявам, че това е по този начин. По този метод да може по-лесно в този момент, когато обстановката се развива да има някаква подготвеност за по-своевременно взимане на решение. Това сподели в изявление за БГНЕС ген. Константин Попов, шеф на защитата /2016-2017 г./ и ръководител на Комисията по защита в 44 Народно събрание.
Той счита, че решенията малко закъсняха. „ Мисля, че трябваше през този месец да се работи малко по-интензивно, да се приготвят, ведомствата, структурите, да се разработят нужните разновидности за деяние въз основата на някаква национална позиция “, сподели Константин Попов. Според него явно е, че националната позиция би трябвало да е обвързвана с деескалация на напрежението и с вземането на всички вероятни ограничения от българска страна.
„ Доколкото разбрах от министър Янев там има изразена българска позиция, което е учудващо, в случай че това е правилно - срещнах се за това в пресата, както и че се преглежда във военните структури някакви разновидности. За да има обаче тези разновидности, ти би трябвало да имаш политическата воля и да си дал напълно съответни инструкции на нашите участници каква е нашата политическа воля, какъв е нашият народен интерес, с цел да могат съгласно тези политически решения, те да възнамеряват и да вземат участие в диалозите сред военните представители или други форми “, съобщи той.
Според о.р. ген. Попов се позагуби време. „ Хубавото е, че в края на краищата имаше Съвет по сигурност, който е съвещателен орган и, че ще последва решение на Министерския съвет. Когато има обаче такова решение, по една такава значима тематика, която може би ще даде отражение за идващите 5-10-15 години, би би трябвало да има освен решение на Министерски съвет, а да се търси национално единодушие. Тоест би трябвало да се пита и опозицията, да се вземе поради настройките и мнението на жителите, които са дали своят вот и за ръководещи, и за съпротива, даже и тези, които не са дали своят вот. Ако се развие обстановката в извънредно неподходящо направление, това ще даде отражение върху всички нас “, съобщи военният специалист.
Най-правилното място, съгласно него е Консултативен съвет за национална сигурност. „ Това е по този начин, тъй като там в действителност имаме представители и на ръководещи и на съпротива. Все отново да не забравяме, че президентът е висш главнокомандващ и има своите тежки задължения и към външната ни политика. Така, че не може да бъде изолиран президентът от вземането на тези решения, не може да бъде изолирана опозицията и каквото реши Министерски съвет – това да става. Никой не лишава правото на Министерски съвет, само че би трябвало да се отиде в доста по-голяма дълбочина, тъй като едва ли тези несъгласия сред НАТО, Русия и Украйна ще се изгладят за един ден. Напрежението и недоверието ще продължат с години. Ние би трябвало да имаме положителното чувство и положителното възприятие какво решение би трябвало да вземе в този момент, тъй че след 5-10 години то да ни се коства вярно “, акцентира той.
Според него закъсня реакцията на страната, а обстановката стартира да се развива доста бързо. „ Спомнете си, че в петък преди няколко дни трябваше незабавно да се дава отговор на анонса, който беше изработен от Министерството на външните работи на Руската федерация за това дали България и Румъния би трябвало да бъдат в НАТО. Тогава се реагира по някакъв метод. Тогава би трябвало също да се огледа напред и да оценим обстановката – каква е ще е тя, да предвидим по какъв начин ще се развива, какви са вероятните разновидности. Според мен ние би трябвало да погледнем и по-далеч, отвън тази обстановка, която е сега, с цел да можем да сме готови и за други спешни моменти, които многополюсният модел допуска за в бъдеще “, уточни той.
В началото на 2022г., когато ще се приема Бюджета на страна, на въпроса дали е редно да бъде планувана сума от 125 млн. лева за ремонт на съветска военна техника, персоналното му мнение е, че би трябвало финансите в МО да бъдат главно като приоритет финансови разноски за рационализация - т.е. за придобиване на нова техника. „ Естествено, че и тази техника, която имаме не може да бъде изоставена, тя би трябвало да се поддържа до момента в който се придобие тази нова техника. Дали са доста 125 или 126 млн. не мога да кажа, тъй като зад тях стоят някакви планове на Министерството на защитата. Всяко едно извънредно решение да спрем поддръжката на остарялата руска техника от през днешния ден - не е правилно. Трябва да се откри верния баланс и МО би трябвало да има своите цели “, сподели Константин Попов. Пой акцентира, че за него приоритет е Инвестиционния проект – стратегия, който споделя каква техника, с какви пари, по кое време ще се купи според от опциите на страната, подредено по цели. „ Аз съм за нова техника “, заключи той.
Той счита, че решенията малко закъсняха. „ Мисля, че трябваше през този месец да се работи малко по-интензивно, да се приготвят, ведомствата, структурите, да се разработят нужните разновидности за деяние въз основата на някаква национална позиция “, сподели Константин Попов. Според него явно е, че националната позиция би трябвало да е обвързвана с деескалация на напрежението и с вземането на всички вероятни ограничения от българска страна.
„ Доколкото разбрах от министър Янев там има изразена българска позиция, което е учудващо, в случай че това е правилно - срещнах се за това в пресата, както и че се преглежда във военните структури някакви разновидности. За да има обаче тези разновидности, ти би трябвало да имаш политическата воля и да си дал напълно съответни инструкции на нашите участници каква е нашата политическа воля, какъв е нашият народен интерес, с цел да могат съгласно тези политически решения, те да възнамеряват и да вземат участие в диалозите сред военните представители или други форми “, съобщи той.
Според о.р. ген. Попов се позагуби време. „ Хубавото е, че в края на краищата имаше Съвет по сигурност, който е съвещателен орган и, че ще последва решение на Министерския съвет. Когато има обаче такова решение, по една такава значима тематика, която може би ще даде отражение за идващите 5-10-15 години, би би трябвало да има освен решение на Министерски съвет, а да се търси национално единодушие. Тоест би трябвало да се пита и опозицията, да се вземе поради настройките и мнението на жителите, които са дали своят вот и за ръководещи, и за съпротива, даже и тези, които не са дали своят вот. Ако се развие обстановката в извънредно неподходящо направление, това ще даде отражение върху всички нас “, съобщи военният специалист.
Най-правилното място, съгласно него е Консултативен съвет за национална сигурност. „ Това е по този начин, тъй като там в действителност имаме представители и на ръководещи и на съпротива. Все отново да не забравяме, че президентът е висш главнокомандващ и има своите тежки задължения и към външната ни политика. Така, че не може да бъде изолиран президентът от вземането на тези решения, не може да бъде изолирана опозицията и каквото реши Министерски съвет – това да става. Никой не лишава правото на Министерски съвет, само че би трябвало да се отиде в доста по-голяма дълбочина, тъй като едва ли тези несъгласия сред НАТО, Русия и Украйна ще се изгладят за един ден. Напрежението и недоверието ще продължат с години. Ние би трябвало да имаме положителното чувство и положителното възприятие какво решение би трябвало да вземе в този момент, тъй че след 5-10 години то да ни се коства вярно “, акцентира той.
Според него закъсня реакцията на страната, а обстановката стартира да се развива доста бързо. „ Спомнете си, че в петък преди няколко дни трябваше незабавно да се дава отговор на анонса, който беше изработен от Министерството на външните работи на Руската федерация за това дали България и Румъния би трябвало да бъдат в НАТО. Тогава се реагира по някакъв метод. Тогава би трябвало също да се огледа напред и да оценим обстановката – каква е ще е тя, да предвидим по какъв начин ще се развива, какви са вероятните разновидности. Според мен ние би трябвало да погледнем и по-далеч, отвън тази обстановка, която е сега, с цел да можем да сме готови и за други спешни моменти, които многополюсният модел допуска за в бъдеще “, уточни той.
В началото на 2022г., когато ще се приема Бюджета на страна, на въпроса дали е редно да бъде планувана сума от 125 млн. лева за ремонт на съветска военна техника, персоналното му мнение е, че би трябвало финансите в МО да бъдат главно като приоритет финансови разноски за рационализация - т.е. за придобиване на нова техника. „ Естествено, че и тази техника, която имаме не може да бъде изоставена, тя би трябвало да се поддържа до момента в който се придобие тази нова техника. Дали са доста 125 или 126 млн. не мога да кажа, тъй като зад тях стоят някакви планове на Министерството на защитата. Всяко едно извънредно решение да спрем поддръжката на остарялата руска техника от през днешния ден - не е правилно. Трябва да се откри верния баланс и МО би трябвало да има своите цели “, сподели Константин Попов. Пой акцентира, че за него приоритет е Инвестиционния проект – стратегия, който споделя каква техника, с какви пари, по кое време ще се купи според от опциите на страната, подредено по цели. „ Аз съм за нова техника “, заключи той.
Източник: epicenter.bg
КОМЕНТАРИ