Джордж Илиев - от дома за сираци до успешния бизнес в...
Учителката от Паталеница Павлина Кременарова е получила ненадейно и доста благо писмо от някогашен ученик на локалното Основно учебно заведение “Константин Величков ”. Трогателната история описа шефът Никола Колев.
Джордж Илиев е израснал в някогашния Дом за деца и юноши “Лазар Боснев ” в селото. След закриването му бил изместен в обществено заведение в Пловдив.Трудното детство обаче не му попречило да се построи като човек и като сполучлив бизнесмен. В момента бедното в миналото момче има своя компания в Холандия, владее четири езика и е признателен на ориста. Най-приятната изненада е, че се гласи да навести пазарджишкото село, с което го свързват благи детски мемоари, в края на юли, когато локалните подвигат огромен събор.
Ето и писмото, оповестено от шефа Колев във Facebook: Здравейте, госпожо! Аз съм някогашен възпитаник в с. Паталеница от 20. век. Далечните години от 1990 година до 1997 година, 11.09.1997 година. Директора си припомням - Никола Колев. Моята класна беше Велева. Спомням си още Пенка Божкова и Юлиана Пеева, Ангел Ташков, Димка Божкова. И нейната щерка госпожа Главинова и по този начин нататък...
Моето детство си го изкарах в с. Паталеница и с. Баткун. Добри мемоари имам. Даже сънувам селото и от време на време моите някогашни учители и възпитатели. Аз живях в Баткун. Имаше едно време Пансион за деца, лишени от родителска грижа, ДДЮ с. Паталеница. Ходихме на лагери с Димка Божкова и Ангел Ташков и други възпитатели. На 12.09.1997 година закриха пансиона поради неприятни условия и ни реалокираха в град Пловдив, в центъра до пл. „ Съединение “ и Четвъртък пазара. Домът се споделяше „ Рада Киркович “.
Аз не Ви познавам коя сте, само че съм Ви виждал фотоси в учебното заведение „ Константин Величков “, с. Паталеница. Знам, че на 27 юли има събор с. Паталеница и ще дойда, дори и ще престоя в Паталеница за две денонощия. Сега пребивавам в Нидерландия, Амстердам, за непрекъснато. Тук работя като бояджия и шпакловчик. Имам моя лична компания Klussenbedrijf AIG-17. Владея англий-ски, нидерландски и френски език.
Господ ми оказа помощ в живота и в този момент си пребивавам живота умерено. Само където ме връща носталгията в с. Паталеница и Баткун. И Пловдив ми е обичан град. Израснах, изучих се и станах човек на 36 години. Ще дойда и на театъра. Не знам дали по-знавате Славена Адамова и Спаска, с тях учихме дружно от първи клас. Поздрави на шефа от някогашен възпитаник от интерната. Той ще се сети. Добри времена бяха. С почитание, Джордж Илиев.
Джордж Илиев е израснал в някогашния Дом за деца и юноши “Лазар Боснев ” в селото. След закриването му бил изместен в обществено заведение в Пловдив.Трудното детство обаче не му попречило да се построи като човек и като сполучлив бизнесмен. В момента бедното в миналото момче има своя компания в Холандия, владее четири езика и е признателен на ориста. Най-приятната изненада е, че се гласи да навести пазарджишкото село, с което го свързват благи детски мемоари, в края на юли, когато локалните подвигат огромен събор.
Ето и писмото, оповестено от шефа Колев във Facebook: Здравейте, госпожо! Аз съм някогашен възпитаник в с. Паталеница от 20. век. Далечните години от 1990 година до 1997 година, 11.09.1997 година. Директора си припомням - Никола Колев. Моята класна беше Велева. Спомням си още Пенка Божкова и Юлиана Пеева, Ангел Ташков, Димка Божкова. И нейната щерка госпожа Главинова и по този начин нататък...
Моето детство си го изкарах в с. Паталеница и с. Баткун. Добри мемоари имам. Даже сънувам селото и от време на време моите някогашни учители и възпитатели. Аз живях в Баткун. Имаше едно време Пансион за деца, лишени от родителска грижа, ДДЮ с. Паталеница. Ходихме на лагери с Димка Божкова и Ангел Ташков и други възпитатели. На 12.09.1997 година закриха пансиона поради неприятни условия и ни реалокираха в град Пловдив, в центъра до пл. „ Съединение “ и Четвъртък пазара. Домът се споделяше „ Рада Киркович “.
Аз не Ви познавам коя сте, само че съм Ви виждал фотоси в учебното заведение „ Константин Величков “, с. Паталеница. Знам, че на 27 юли има събор с. Паталеница и ще дойда, дори и ще престоя в Паталеница за две денонощия. Сега пребивавам в Нидерландия, Амстердам, за непрекъснато. Тук работя като бояджия и шпакловчик. Имам моя лична компания Klussenbedrijf AIG-17. Владея англий-ски, нидерландски и френски език.
Господ ми оказа помощ в живота и в този момент си пребивавам живота умерено. Само където ме връща носталгията в с. Паталеница и Баткун. И Пловдив ми е обичан град. Израснах, изучих се и станах човек на 36 години. Ще дойда и на театъра. Не знам дали по-знавате Славена Адамова и Спаска, с тях учихме дружно от първи клас. Поздрави на шефа от някогашен възпитаник от интерната. Той ще се сети. Добри времена бяха. С почитание, Джордж Илиев.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ