Учени откриха неочаквана сила, помогнала за възникването на живот на Земята
Учените може би са намерили нови доказателства за това по какъв начин е зародил живота на Земята. Виновникът? Слънчевият вятър.
Според ново изследване слънчевият вятър може да бъде една от силите, виновни за обезпечаването на водните молекули, нужни за основаването на океаните, реките и езерата на Земята.
Новата концепция може да помогне да се разбере повече за това по какъв начин е зародил животът на Земята, както и дали различен живот може да има някъде там в останалата част от Вселената.
Люк Дейли, учител по планетарна геонаука в Университета в Глазгоу, разгласява новото проучване с няколко съавтори в Nature Astronomy.
Според Дейли, слънчевият вятър е изиграл решаваща роля в подпомагането на доставянето на задоволително водни молекули на планетата. Предишни изследвания смятаха, че метеоритите, които са блъснали планетата, са донесли органични молекули на Земята. Тъй като се оповестява, че богатите на вода метеорити са се блъснали в Земята, учените ги дефинират като изрично пояснение за това по какъв начин нашата планета се е изпълнила с вода.
Въпреки това Дейли споделя, че на Земята има прекалено много вода, с цел да се припише всичко единствено на тези метеорити. Богатите на вода метеорити имат повече тежък водород като част от състава си, изключително спрямо водата, намираща се на Земята. Останалите метеорити също са с прекомерно малко вода, с цел да обезпечат нужния брой молекули за запълване на планетата. И по този начин, Дейли и неговите съавтори търсят източник на вода и някъде другаде. Какво може евентуално да донесе задоволително молекули на планетата, с цел да способства за настоящето положение на океаните, реките и езерата? Отговорът ги грее от самото начало: Слънцето.
Според Дейли, Слънцето има доста ниски равнища на тежък водород, наименуван деутерий. Идеята е, че слънчевите ветрове оказват помощ за превозването на H20 молекули от Слънцето в праха, който то улавя. Като подобен, прахът трансферира H20 върху повърхността на метеоритите, които също среща.
„ Не можем да доставим елементи от Слънцето непосредствено в Земята, тъй като това би било неприятно за всички участващи “, споделя Дейли пред изданието Inverse. „ Ето за какво концепцията за слънчевия вятър е в действителност хубава, тъй като водородът, приближаващ от слънчевия вятър, идва от самото Слънце.
За да ревизират теорията, Дейли и неговите съавтори преглеждат проби от метеорити, снимани от японската задача Hayabusa през 2010 година Докато ги инспектират, те откриват, че на метеоритите има молекули H20. Тези молекули биха могли да дойдат единствено от безоблачен вятър, смята Дейли.
„ Ранната слънчева система е била необикновено прашно място “, сподели Дейли пред Inverse. „ Има тонове и тонове дребни прахови частици, които летят в близост около тези метеорити, като биват наранени от доста младото и пламенно Слънце. “
Дейли изяснява, че Слънцето вгради водорода в праха. От своя страна прахът съумява да го удари в метеоритите. След което Земята притегля и събира този прахуляк. Земята притегля и доста от метеоритите. Тези две събития създават резервоара с вода, който виждаме през днешния ден.
Изследването е подтик към обяснение на произхода на живота на Земята, само че то е и освен това от това. Теорията би могла също да осведоми учените по отношение на опцията за живот и на други планети.
