Ученето не е лесна работа, пък и никой не иска

Ученето не е лесна работа, пък и никой не желае да върви без гащи. Размишленията на Алберт Айнщайн, цялостни с научни истини и комизъм. Почерпени от „ Аз ли съм вманиачен, или другите… ” (Изд. Новелон).

***

Трябва да се преподава по този начин, че знанията да се показват като скъп подарък, не като тежко обвързване.

Личният образец не е главното средство да се въздейства на другите, той е единственото средство.

Единственото нещо, което пречи на познанието ми, е моето обучение.

Ако учиш прекомерно ревниво, можещ да си изгубиш гащите.

Истинско знамение е, че любознанието оцелява след края на общоприетото обучение.

Образованието е това, което остава, откакто забравиш всичко, което си учил в учебно заведение.

Създаването на наслада от творчеството и познанието е великото изкуство на учителя.

Математиката е единственият идеален способ да се водиш самичък за носа.

Доколкото законите на математиката се отнасят до действителността, те не са сигурни; и доколкото са сигурни - не се отнасят до действителността.

Въображението е по-важно от знанието. Знанието е лимитирано. Въображението обкръжава света.

Всички хрумвания в науката са се родили в трагичния спор сред действителността и опитите ни да я разберем.

За да ме накаже за презрението ми към престижите, ориста трансформира самия мен в престиж.

Реалността е просто заблуда, въпреки и натрапчива.

Човек не схваща нещо добре, в случай че не може да го изясни на баба си.

Търсенето на истината е по-важно от притежаването на истината.

Науката - това е драма на концепциите.

Техническият напредък е като секира в ръцете на патогенен палач.

Единственото, на което ме научи дългият ми живот, е, че цялата ни просвета пред лицето на действителността наподобява примитивна и по детски наивна, само че въпреки всичко е най-ценното, което имаме.

Веднъж разширил своите граници, разсъдъкът в никакъв случай няма да се върне в предходните.

Математикът, сходно на художника или поета, основава облици. И в случай че неговите са по-трайни от техните, това е тъй като са подплатени с хрумвания.

Науката е спорт, гимнастика за мозъка, която ми доставя наслаждение.

За да се пробие стената с глава, би трябвало или огромна засилка, или доста глави.

Който се изживява като съдник в региона на познанието, става за смях на боговете.

Ако желаете да опишете истината, оставете елегантността на шивача.

Щом забележи своята неточност, ученият е като мимоза; като види непознатата, става като ръмжащ лъв.

Трябва да внимаваме да не обожествяваме интелекта - в него, несъмнено, има мощ, само че няма характерност.

Премислям нещата още веднъж и още веднъж, месеци и години. В деветдесет и девет от случаите бъркам. И на стотния път съм прав.

Най-непонятното в света е, че той е разбираем.

Науката е прелестно нещо, стига да не се постанова да си изкарваш хляба с нея.

Който желае да види неотложно резултатите от труда си, да стане обущар.

Би трябвало да е допустимо да обясниш законите на физиката на сервитьорка в бара.

Интелектуалците вземат решение проблемите, гениите ги предотвратяват.

...

Избрано от: „ Аз ли съм вманиачен, или другите… ”, Станимир Йотов - съставителство и превод, изд. Новелон
Снимка: medium.com