Доц. Казанджиева: Трябва да имаме Национална стратегия за превенция и лечение на алергичните кожни заболявания
У нас би трябвало да бъде създадена Национална тактика за предварителна защита и лекуване на алергичните кожни болести. За това прикани на конференция в централата на БЛС дерматоложката доцент Жана Казанджиева, ръководител на Секция „ Дерматоалергология “ при Българското дерматологично сдружение.
Срещата с медиите бе проведена във връзка Световния ден за осведоменост за атопичния дерматит, който се отбелязва през днешния ден. Домакинът на проявата – ръководителят на БЛС доктор Иван Маджаров, увери, че съсловната организация на българските лекари постоянно се е стремила да поддържа политики и решения, които са в полза на пациентите.
Според статистиката това е най-разпространеното дерматологично заболяване, което води до съществени нарушавания в качеството на живот. Това дефинира и неговата огромна обществена значителност. Приема се, че у нас от атопичен дерматит са наранени не по-малко от 400 000 деца и близо 200 000 възрастни.
По данни на експертите 97% от пациентите с тежка форма на атопичен дерматит и 85% от тези с умерена форма имат нарушавания на съня, 86% изпитват сърбеж всеки ден, 61% имат тежък до нетърпимост нетърпим сърбеж, а 57% са с понижена интензивност по време на работа. Съвременната дерматология дефинира атопичния дерматит като редовно заболяване с инфекциозен и автоимунен темперамент.
По думите на кожния лекар проф. Развигор Дърленски прогнозите сочат, че до 2030 година всяко трето дете ще страда от болестта, а до 2050 година всяко второ ще бъде наранено от него.
Според експерта високата периодичност на атопичния дерматит, разнообразната клинична картина и сложното преодоляване на признаците, изключително при тежките форми, непрекъснатите високи разноски за овлажняващи артикули – емолиенти, които могат да доближат до 3000 лева на месец, честите интервали на неработоспособност и съпътстващите депресивни разстройства трансформират болестта в социалнозначимо и слагат с особена заостреност въпроса за неговото дейно лекуване със модерни средства.
Според доцент Мариана Трашлиева, която е измежду първите български кожни лекари, работили интензивно над обособените аспекти на болестта, е доста значим самостоятелният метод към пациента и съобразяването с неговите личностни характерности. Да бъдат ангажирани и психолози в работата с хора с тази диагноза, прикани тя.
Отскоро българските пациенти имат разполагаем новаторска терапия с JAK – киназен инхибитор, дребна молекула със характерен прицелен механизъм, която потиска възпалението и блокира патологичната свръхреакция на имунитета. Лекарственият артикул се реимбурсира от Здравната каса, само че към момента процесът е доста муден и затова началото на лечението е забавено.
По думите на Анета Драганова, ръководител на Асоциацията на пациентите с автоимунни болести, е нужна ясна нормативна регулация, която да фиксира точни периоди от времето на включването на медикаментите в Позитивния лекарствен лист през определянето на МКБ и критериите за лекуване, на които ще се основава реимбурсацията от НЗОК.
„ Без тези стъпки забавянето и отлагането за пациентите ще продължат и това важи и за доста други лекарства освен в дерматологията, само че и в ревматологията, нефрологията, ендокринологията “, безапелационна бе тя.
Срещата с медиите бе проведена във връзка Световния ден за осведоменост за атопичния дерматит, който се отбелязва през днешния ден. Домакинът на проявата – ръководителят на БЛС доктор Иван Маджаров, увери, че съсловната организация на българските лекари постоянно се е стремила да поддържа политики и решения, които са в полза на пациентите.
Според статистиката това е най-разпространеното дерматологично заболяване, което води до съществени нарушавания в качеството на живот. Това дефинира и неговата огромна обществена значителност. Приема се, че у нас от атопичен дерматит са наранени не по-малко от 400 000 деца и близо 200 000 възрастни.
По данни на експертите 97% от пациентите с тежка форма на атопичен дерматит и 85% от тези с умерена форма имат нарушавания на съня, 86% изпитват сърбеж всеки ден, 61% имат тежък до нетърпимост нетърпим сърбеж, а 57% са с понижена интензивност по време на работа. Съвременната дерматология дефинира атопичния дерматит като редовно заболяване с инфекциозен и автоимунен темперамент.
По думите на кожния лекар проф. Развигор Дърленски прогнозите сочат, че до 2030 година всяко трето дете ще страда от болестта, а до 2050 година всяко второ ще бъде наранено от него.
Според експерта високата периодичност на атопичния дерматит, разнообразната клинична картина и сложното преодоляване на признаците, изключително при тежките форми, непрекъснатите високи разноски за овлажняващи артикули – емолиенти, които могат да доближат до 3000 лева на месец, честите интервали на неработоспособност и съпътстващите депресивни разстройства трансформират болестта в социалнозначимо и слагат с особена заостреност въпроса за неговото дейно лекуване със модерни средства.
Според доцент Мариана Трашлиева, която е измежду първите български кожни лекари, работили интензивно над обособените аспекти на болестта, е доста значим самостоятелният метод към пациента и съобразяването с неговите личностни характерности. Да бъдат ангажирани и психолози в работата с хора с тази диагноза, прикани тя.
Отскоро българските пациенти имат разполагаем новаторска терапия с JAK – киназен инхибитор, дребна молекула със характерен прицелен механизъм, която потиска възпалението и блокира патологичната свръхреакция на имунитета. Лекарственият артикул се реимбурсира от Здравната каса, само че към момента процесът е доста муден и затова началото на лечението е забавено.
По думите на Анета Драганова, ръководител на Асоциацията на пациентите с автоимунни болести, е нужна ясна нормативна регулация, която да фиксира точни периоди от времето на включването на медикаментите в Позитивния лекарствен лист през определянето на МКБ и критериите за лекуване, на които ще се основава реимбурсацията от НЗОК.
„ Без тези стъпки забавянето и отлагането за пациентите ще продължат и това важи и за доста други лекарства освен в дерматологията, само че и в ревматологията, нефрологията, ендокринологията “, безапелационна бе тя.
Източник: zdrave.net
КОМЕНТАРИ