У нас освен задължителните предпроектни проучвания се провеждат и последващи

У нас с изключение на наложителните предпроектни изследвания се организират и следващи мониторинги на екологичното влияние от генераторите

Проектът в общините Ветрино и Вълчи дол не е опасност за птиците, демонстрира огромен мониторинг

В миналите дни служебният кабинет показа за публично разискване редица промени в Закона за силата от възобновими източници, които да улеснят и насърчат построяването ВЕИ мощности у нас. Сред тях е доста редуциране на периодите за присъединение на вятърни паркове, фотоволтаични централи и централи за биомаса. При насърчителните ограничения за произвеждане на зелена сила се прибавя и бързо основаване право на градеж за централи и облекчена процедура за смяна на предназначението на земеделските земи.

Тези промени са в унисон както с националната тактика за развиване на възобновимите енергийни източници, по този начин и с целите на Европейския съюз. А тематиката за мощен фокус върху зелената сила излезе на напред във времето през последната година изключително блестящо освен поради екологичния аспект, само че и поради острата нужда от повишение на енергийната диверсификация и самостоятелност на страната.

Паралелно с това обаче на локално равнище в избрани публични групи се катализират и радикално противоположни настройки. Ярък образец за това е Община Ветрино във Варненска област, която наложи невиждан мораториум върху развиването на вятърната сила. Решението на общинския съвет се апелира пред Варненския апелативен съд, както от Областния шеф на Варна, по този начин и от вложител, който е подготвен да вложи 1,2 милиарда лв. в построяването на новаторски вятърен парк на териториите на община Ветрино и община Вълчи дол, който на практика съвсем може да удвои вятърните мощности у нас. Решението на съда се чака до месец.



Според жалбите решението за мораториума опонира на редица нормативни правила и е в прорез с националната тактика за развиване на вятърната сила, която дефинира района като един от най-подходящите за това у нас. То е предизвикано от подадената в община Ветрино подписка, посредством която се показват терзания от въздействието на подобен план върху околната среда и здравето на хората, макар съществуващите строги процедури и законови условия за утвърждението му от разнообразни институции.

“На територията на страната съществуват към този момент много области, които са добре проучени и за тях може да се даде приоритет при развиването на тези паркове. Същевременно в местата намиращи се в границите на предпазени зони опазващи птиците, е неприемливо развиването на каквито и да е огромни ВЕИ планове. Важното е да не се поставя всичко под общ знаменател и заключенията дали може или не може да се развие обещано капиталово желание, да е плод на изводи учредени на научни подходи. ”, безапелационен е експертът Ивайло Иванов, който като експерт-орнитолог към самостоятелната консултантска компания FCG POVVIK* взе участие дружно с десетки свои сътрудници в изследвания за правене на отчети за оценка въздействието върху околната среда на няколко плана за създаване на вятърни паркове у нас. “В последна сметка построяването на един вятърен парк е обвързвано с съответни теренни изследвания, които имат за цел да покажат каква е обстановката на съответното място и за съответното капиталово желание. ”, уточни той.

По време на тези полеви изследвания учените обследват миграцията на прелетните птици, събират данни за типа и разпространяването на грабливите и гнездящите птици в откритите местообитания, на територията на която се възнамерява построяването на плановете.

“Счита се, че гъските и пеликаните, както и някои хищни и мигриращи птици са типове, които се въздействат мощно от съществуването на вятърни паркове. За някой едри типове хищни птици, които се хранят с реещ полет, като морският орел, лешоядите, както и редки типове като ловният сокол, тази взаимозависимост е относително добре проучена ”, коментира Ивайло Иванов. По отношение на регионите на Ветрино и Вълчи дол, в чието проучване е взел участие персонално през няколко години, обаче е безапелационен, че тези типове не са открити като гнездящи там.



“Избраните територии не попадат в обсега на орнитологично значимите места в България. Не сме открили и типове, които да будят терзание, по повод построяването на вятърен парк. В рамките на изследването както за мигриращи птици, по този начин и за гнездящи птици не е открито трайно наличие както на едри лешояди, по този начин и на египетски лешояд. ”, споделя още орнитологът. „ Още повече е значимо да уточним, че капиталово желание обхващащо сходна територия към този момент е било обект на изследвания и процедури по оценка на влияние върху околната среда, които са завършили с позитивна оценка в интерес на реализирането му. Понастоящем се реализира преоценка на тези процедури с оглед смяната на параметрите на плана. “

В поддръжка на изказванието за опциите за безвредно развиване на вятърната сила в региона без спор с биологичните типове и околната среда е 10-годишната сполучлива употреба на парка в прилежащата на Ветрино община Суворово.

“Доколкото ми е известно в българското законодателство няма категорично вменено обвързване за осъществяване на мониторинг след построяването на даден ВЕИ план. Практиката, обаче демонстрира, че районната ревизия във Варна, поделение към Министерството на околна среда и водите, изискват подобен от всеки вятърен парк. Целта е да се наблюдава въздействието на към този момент построения вятърен парк върху основните типове птици, прилепи и бозайници. ”, изяснява Иванов и прецизира “Това, към което мога аз да реферирам е построяването на вятърният парк в Суворово. Там има осъществен подобен следващ мониторинг. Аз не разполагам с данните от този мониторинг, защото не съм бил част от екипа, който е работил по него, само че самият факт, че вятърният парк в Суворово действа без никакъв проблем, няма наставления за краткотрайно прекъсване или налагане на каквито и да e други рестриктивни ограничения е доказателство, че действието на този парк няма следващо отрицателно влияние или в случай че има влияние то е пренебрежимо малко върху основните типовете птици, прилепи и бозайници. ”

Иванов е безапелационен, че при съществуване на рискови данни от мониторинг или се прекратява развиването на сходни паркове или се минава към въвеждан на рестрикции при работата им – прекъсване на уреди в сериозни моменти, въвеждане на спомагателни ограничения като немонтиране на обособени уреди. В България такива сериозни планове даже въобще не са допускани за реализация, а по-скоро се стопират още на фаза на предварителните изследвания.

Експертът адресира и популяризираните в Община Ветрино тревожни тези, че монтирането на вятърни генератори ще докара до изгубването на грабливите птици и нарастване на популацията от гризачи, които популяризират рискови за хората заболявания.

“Много мъчно може да се изведе такова апокалиптично изказване. За толкоз доста години не съм попадал на такава научна обява, която на база на събрани данни да може да потвърди, че в резултат построяването на вятърни паркове е намаляла популацията на грабливи птици, което пък е довело до разпространяване на заболявания. ”, споделя опита си той.

“Аз разбирам страховете на хората, само че в множеството случай това са голословни страхове, които не почиват на научни изказвания и проучвания. Като цяло мисля, че поради насъбрания опит в България във връзка на построяването и употреба на този вид уреди хората би трябвало да бъдат спокойни, че тези уреди построени съгласно законовите условия, са безвредни за тях. ”, заключва Иванов.

 

*FCG POVVIK е част от интернационалната мрежа на FCG, която e с дългогодишна история в региона на запазване на околната среда. Международната компания оперира в голям брой страни като Финландия, Германия, Нова Зеландия, Швеция и други, като се провежда и организира разнообразни процедури изискуеми по закон и имащи за цел да обследват в елементи всяко едно капиталово желание като: правене на методология за осъществяване на теренни изследвания, образуване и осъществяване на теренни изследвания, осъществяване на процедури по оценка на въздействието върху околната среда, екологични оценки, екологични одити, взимане на присъединяване при създаването на редица екологични тактики и нормативни документи, имащи отношение към запазване на околната среда.

*публикация