Новият албум на Дуа Липа: Радикален оптимизъм или всичко е под контрол?
Тя не пее кънтри катои не праща почитателите си за лов на някогашни гаджета като.И въпреки всичко Дуа Липа има нещо общо с тях - след 4-годишна пауза определяната като " кралица на дансинга " певица има нов албум.
На пръв взор в заглавието му няма нищо загадъчно - той се споделя " Radical Optimism " ( " Радикален оптимизъм " ). Отговорът на въпроса за какво " коренен " може да бъде открит в част от текста към песента ѝ " Whatcha Doing ", където пее " If control is my religion, then I`m heading for collision " ( " Ако контролът е моята вяра, значи следва конфликт " ).
В изявление за Spiegel тя разяснява, че " е елементарно да държиш нещата под надзор и е плашещо, само че доста прелестно да спреш да го правиш и да се отпуснеш ".
Явно " радикалният оптимизъм " е резултатът от нейния опит да пусне контрола, само че съгласно някои критици този опит не е напълно сполучлив: песните са предсказуеми, а страстите - незадоволителни и носещи чувството, че не са достоверни.
Други дефинират албума напряко като " следена сбирка " от песни, в които контролът в действителност е нейната вяра - от време на време за положително, а от време на време за неприятно.
Такова е и изявлението, което се съгласява да даде по Zoom - единствено 15 минути, без видео и с непрекъснато увещание от PR-ите ѝ какъв брой време остава до края на записа. Всичко друго, само че не и липса на надзор.
По време на самия диалог дава отговор на въпросите деликатно и сякаш внимателно, с клишета като " Радвам се, че съумях да трансформира заниманията си в своя специалност ". Плъзга се по повърхността, а в гласа ѝ не може да бъда уловена страст, отбелязва изданието.
Може би повода за това се крие във формулата, която Дуа Липа някакси е намерила през годините: да кара почитателите си да намират част от себе си в песните, само че в това време да реализира баланс сред персоналното и формата " текст, който пасва на всички и на всичко ".
Затова в текстовете на песните ѝ мъчно мога да се открият препратки към нейния любовен живот, да вземем за пример, само че в това време разрешават на слушателите да се свържат с тях, без безусловно да проучват някакво комплицирано обръщение в думите.
Ако погледнем в биографията на 28-годишната звезда, ще забележим, че контролът и опитите да избяга от него са неотменна част от живота ѝ.
Тя се ражда в Лондон, само че родителите ѝ бягат от Косово, до момента в който на Балканите още има война.
Талантът ѝ за пеене се сблъсква с позорен кастинг, на който учителят ѝ по музика я подлага пред цялото учебно заведение, в който от гърлото ѝ не излиза никакъв тон, а всички ѝ се присмиват.
Следва интервал, в който, с цел да покажат същинските благоприятни условия на гласа ѝ, частен преподавател я мести от детския хор в група с младежи, където обаче въпреки всичко съумява да построи самочувствие.
Тъкмо, когато придобива убеденост и стартира да качва песни в YouTube, родителите ѝ вземат решение, че би трябвало да се върнат назад в родината си. Отнема ѝ две години, с цел да ги убеди да не напущат Лондон.
Издава първите си демо записи през 2012, а година по-късно подписва контракт с мениджъра на Лана Дел Рей, който я праща за две години на интензивни уроци по писане.
След това издаването на дебютния ѝ албум се отсрочва три пъти.
В последна сметка тя потвърждава, че е родена да бъде под светлината на прожекторите и от дистанцията на времето приказва за тези компликация като за " отдалечен спомен ".
Признава обаче, че новият ѝ албум е ненапълно отпратка към несигурността, която е изпитвала тогава:
" Смятам, че това е значимо: приказвам за концепцията да продължаваш даже, когато нещата не вървят добре. Защото постоянно, когато се върнеш обратно, можеш да си кажеш: " Това в действителност ме разстрои, само че в този момент виждам нещата от напълно друга позиция ".
Новият албум на Дуа Липа в действителност излиза малко след тези на Ариана Гранде, Бийонсе и Тейлър Суифт и преди този на Били Айлиш.
Но, в случай че преди всички те бяха описвани като " гладни за драма ", в този момент съгласно певицата няма място за изкуствена конкуренция и основаване на ненужно напрежение.
" Ние несъмнено израстваме и е ужасно, че толкоз дами издават албумите си едновременно. Всяка е толкоз друга и споделя личната си история, тъй че за какво да няма място за всички? ", споделя тя.
Доказателството за това е безусловно зад ъгъла - на фестивала Гластънбъри през юни тази година ще има не един, а двама хедлайнери - Дуа Липа и SZA.
На пръв взор в заглавието му няма нищо загадъчно - той се споделя " Radical Optimism " ( " Радикален оптимизъм " ). Отговорът на въпроса за какво " коренен " може да бъде открит в част от текста към песента ѝ " Whatcha Doing ", където пее " If control is my religion, then I`m heading for collision " ( " Ако контролът е моята вяра, значи следва конфликт " ).
В изявление за Spiegel тя разяснява, че " е елементарно да държиш нещата под надзор и е плашещо, само че доста прелестно да спреш да го правиш и да се отпуснеш ".
Явно " радикалният оптимизъм " е резултатът от нейния опит да пусне контрола, само че съгласно някои критици този опит не е напълно сполучлив: песните са предсказуеми, а страстите - незадоволителни и носещи чувството, че не са достоверни.
Други дефинират албума напряко като " следена сбирка " от песни, в които контролът в действителност е нейната вяра - от време на време за положително, а от време на време за неприятно.
Такова е и изявлението, което се съгласява да даде по Zoom - единствено 15 минути, без видео и с непрекъснато увещание от PR-ите ѝ какъв брой време остава до края на записа. Всичко друго, само че не и липса на надзор.
По време на самия диалог дава отговор на въпросите деликатно и сякаш внимателно, с клишета като " Радвам се, че съумях да трансформира заниманията си в своя специалност ". Плъзга се по повърхността, а в гласа ѝ не може да бъда уловена страст, отбелязва изданието.
Може би повода за това се крие във формулата, която Дуа Липа някакси е намерила през годините: да кара почитателите си да намират част от себе си в песните, само че в това време да реализира баланс сред персоналното и формата " текст, който пасва на всички и на всичко ".
Затова в текстовете на песните ѝ мъчно мога да се открият препратки към нейния любовен живот, да вземем за пример, само че в това време разрешават на слушателите да се свържат с тях, без безусловно да проучват някакво комплицирано обръщение в думите.
Ако погледнем в биографията на 28-годишната звезда, ще забележим, че контролът и опитите да избяга от него са неотменна част от живота ѝ.
Тя се ражда в Лондон, само че родителите ѝ бягат от Косово, до момента в който на Балканите още има война.
Талантът ѝ за пеене се сблъсква с позорен кастинг, на който учителят ѝ по музика я подлага пред цялото учебно заведение, в който от гърлото ѝ не излиза никакъв тон, а всички ѝ се присмиват.
Следва интервал, в който, с цел да покажат същинските благоприятни условия на гласа ѝ, частен преподавател я мести от детския хор в група с младежи, където обаче въпреки всичко съумява да построи самочувствие.
Тъкмо, когато придобива убеденост и стартира да качва песни в YouTube, родителите ѝ вземат решение, че би трябвало да се върнат назад в родината си. Отнема ѝ две години, с цел да ги убеди да не напущат Лондон.
Издава първите си демо записи през 2012, а година по-късно подписва контракт с мениджъра на Лана Дел Рей, който я праща за две години на интензивни уроци по писане.
След това издаването на дебютния ѝ албум се отсрочва три пъти.
В последна сметка тя потвърждава, че е родена да бъде под светлината на прожекторите и от дистанцията на времето приказва за тези компликация като за " отдалечен спомен ".
Признава обаче, че новият ѝ албум е ненапълно отпратка към несигурността, която е изпитвала тогава:
" Смятам, че това е значимо: приказвам за концепцията да продължаваш даже, когато нещата не вървят добре. Защото постоянно, когато се върнеш обратно, можеш да си кажеш: " Това в действителност ме разстрои, само че в този момент виждам нещата от напълно друга позиция ".
Новият албум на Дуа Липа в действителност излиза малко след тези на Ариана Гранде, Бийонсе и Тейлър Суифт и преди този на Били Айлиш.
Но, в случай че преди всички те бяха описвани като " гладни за драма ", в този момент съгласно певицата няма място за изкуствена конкуренция и основаване на ненужно напрежение.
" Ние несъмнено израстваме и е ужасно, че толкоз дами издават албумите си едновременно. Всяка е толкоз друга и споделя личната си история, тъй че за какво да няма място за всички? ", споделя тя.
Доказателството за това е безусловно зад ъгъла - на фестивала Гластънбъри през юни тази година ще има не един, а двама хедлайнери - Дуа Липа и SZA.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ