Тя е силна, смела, вдъхновяваща. И не поставя граници пред

Тя е мощна, смела, вдъхновяваща. И не слага граници пред себе си, откогато животът й сервира най-суровия урок. Но пътят от гнева и отричането до смирението е дълъг, бодлив, с възходи и падения.

Тя е на върха.



Ти имаш близо 200 000 почитатели в " Инстаграм " и си много известен инфлуенсър . Какво искаш да кажеш на тези хора , които те следват ?

Мисля, че главното ми обръщение към хората е да живеят живота си пълноценно. Също по този начин желая да продължа да бъда дипломат на хората с увреждания и да демонстрирам, че – да, ние може да водим друг на пръв взор живот, само че в действителност също имаме свят, цялостен с обич и триумфи. Повечето хора се втренчват в това, което ние не можем да вършим. Моята цел е благодарение на обществените мрежи, да демонстрирам нещата, които ние, хората с увреждания, можем да вършим.

Когато преглеждам фотосите ти в " Инстаграм " , ти изглеждаш толкоз щастлива , лъчезарна , мощна , сполучлива жена . Някак си проличава , че се наслаждаваш на живота . Беше ли мъчно да стигнеш до този метод на мислене ?

Парализирана съм от 17-годишна възраст. До преди този момент не съм имала никаква визия какво е да живееш с увреждане, тъй като даже не познавах такива хора или хора в инвалидни столове. Така че в действителност ми беше мъчно първоначално. Трябваше да се науча още веднъж да върша напълно елементарни неща – по какъв начин да ставам от леглото, по какъв начин да се обличам сама, дали изобщо ще мога да пътувам, дали някой ще се влюби в мен, ще мога ли да карам? Всички тези неща, които са напълно естествени за хората без увреждания, за мен…бяха напълно нови уроци.

Животът на Челси се прекатурва в една петък вечер през 2010 година.
Била на 17 - животът бил пред нея. С другари отишли на ваучър.

„ На връщане от празненството се качихме в кола на другар, който беше пил алкохол. Блъснахме се в дърво с към 60 километра в час. И аз бях парализирана незабавно. Загубих всякаква сетивност от кръста надолу “, спомня си Челси.

Шофьорът и останалите другари се разминали с леки пострадвания. Най-тежко потърпевша е Челси - със строшен гръбначен дирек. Транспортирана е незабавно в болница.

След като се връща в схващане, чува тези думи, които срутват света пред очите й.

„ Моментът, в който лекарят влезе в стаята към две седмици след случая....той ми сподели: Имаш ли въпроси? И аз го попитах: Да, за какво не усещам краката си? И той ми отговори: Много скърбя, само че ти в никакъв случай повече няма да можеш да вървиш. Гръбначният ти дирек е необратимо обиден “, споделя Челси.

Тя остава в болница в продължение на 51 дни.



Обвиняваш ли някого , че това ти се случи ? Шофьорът , ориста , Господ ?

Шофьорът беше мой другар. Около година след случая, аз се борих той да не влиза в пандиза, само че в последна сметка го осъдиха на 7 години и 4 месеца, беше на 18 години. Около три години по-късно имаше още веднъж правосъден развой, в който той имаше опция да изиска по-кратка присъда, аз се произнесох в негова отбрана и…спечелихме. Той беше пуснат на независимост.

" Просто и аз съм отговорна, колкото и той! ", споделя Челси в правосъдната зала.

„ Поех част от отговорността за случая. Мисля, че това е част от изцелението, част от прошката. Аз позволих той да кара пийнал. И мисля, че поемайки тази отговорност, съумях да простя на себе си… “, споделя дамата.

Беше ли ти мъчно да приемеш новия си живот ?

Първата година след случая отричах всичко, което ми се беше случило. Казвах си, че това не е допустимо. Дори и да счупиш кост, тя може да зарасне и да се върнеш към естествения си метод на живот.

Челси намира своето избавление в това, което обича най-вече – да танцува.
Още от дребна печели районни и национални надпревари по танци.
Мечтата й била да стане професионален танцьор и да обикаля света по турнета.



„ Но откакто останах парализирана, не знаех дали ще мога да сбъдна тази моя фантазия. Когато минаха две години от случая, си споделих – за какво не се свържа с други девойки, които също са в инвалидни колички и да стартираме нещо в действителност друго?! Да създадем тим на танцуващите в инвалидни колички! “, споделя Челси.

Отборът им е в Лос Анджелис, споделя се " Ролетс ", т.е. " На колела ".

„ Това значи „ на колела “. Седем девойки сме, всички с разнообразни диагнози и разнообразни степени на неработоспособност. И групата се разраства - всяка година вършим и интернационална среща със стотици други девойки със същата орис. И, става известно, задачата на групата е доста по-голяма. Това е мястото, където самотното общество на хората с увреждания към този момент не се усеща толкоз единствено. Идват девойки от целия свят, с разнообразни увреждания. И едно от обичаните ми неща, които слушам, е когато те дойдат при мен и ми кажат: " Благодаря ти, че организираш това, моето увреждане е доста рядко, само че тук открих човек със същата диагноза. Или пък ми споделят – " Пътувам за първи път, върнах самочувствието си. " Тоест, това не са просто уроци по танцуване. Те дават чувството за общественост, за принадлежност. Нещо, което им е липсвало до този миг “, споделя още Челси.

Според нея множеството хора с увреждания са подценени.

„ Заметени са в ъгъла, просто тъй като са разнообразни. И почтено казано, мисля си, че обществените мрежи върнаха гласа на хората с увреждания. Те ни дадоха опцията да покажем живота си и да покажем, че той също е естествен по собствен си метод. И мисля, че това е напълно обикновено. Нормално е да си друг! “, споделя дамата.



А след танците и музиката е ред на любовта. Челси се среща с Джей на служебно събитие. Харесват се от пръв взор. 4 месеца след тази среща, те към този момент са двойка.

„ Той се реалокира при мен към година по-късно и сме дружно от този момент. Невероятен е. Той в действителност се занимава с произвеждане на инвалидни колички и… това ни събра “, споделя Челси.

След случая мислеше ли си , че може и да не откриеш някого , който да те обича същински ?

Честно казано, когато останах парализирана, нямах визия по какъв начин ще наподобява любовния ми живот. Исках да бъда майка един ден, да се омъжа, само че в същото време не познавах нито един човек с увреждане, на който да му се е случило това... И си мислех, че може би няма да мога да открия любовта. Но бях решена да напасна моята обстановка към заобикалящия ме свят, с цел да мога един ден да обикна някого и този някой да е влюбен в мен. Молих се за това и… усещам се късметлийка и благословена, че открих мъжа, който ме обича такава, каквато съм.

Предложението за женитба идва ненадейно и Челси заживява своята най-красива приказка.

Сватбата се състои в края на предходната година. За следващ път Челси надскача границите на притежателите си благоприятни условия. С доста старания, тя съумява да извърви пътя до олтара - права.
„ Знаете ли, мисля си, че не е нужно да можеш да вървиш до олтара, с цел да имаш хубава женитба или с цел да имаш прочувствена връзка с твоята половинка. За мен…ходенето към този момент не е част от моя живот. Не е част от нашия живот с Джей. Но…реших да извървя това разстояние, тъй като като малко момиче постоянно съм си мечтала да заставам до моята обич – сърце до сърце, очи в очи. И не желаех моето увреждане да ми открадне този миг. Затова избрах да бъда права, да бъда сърце до сърце и очи в очи с Джей... След това се върнах в количката, въпреки всичко тя е част от живота ми. Тя е част от нашата връзка “, споделя Челси.

За какво си мечтаеш , Челси ?

Мечтата ми е един ден да стана майка. Да продължа задачата на клуба по танци. Искам да стигна до повече дами с увреждания, да продължа да им вдъхвам кураж и самочувствие. Това е фантазията ми, това е задачата ми... И, да, щастлива съм!

Коя беше Челси преди случая и коя си ти в този момент ?

Мисля, че преди случая Челси беше младо и наивно момиче, което не знаеше каква е силата й. А Челси в този момент... е мощна жена, която знае какво тъкмо желае. Сега съм този вид човек, който вижда проблем и незабавно желае да го реши. Имам цел и желая да я реализира. Този случай и това увреждане… да, взеха доста от мен. Но прочувствено и духовно те ми дадоха толкоз доста мощ, тъй като се научих да пребивавам още веднъж. Хората с увреждания имат най-невероятната духовна мощ от всички хора, които познавам.

Челси, какво ти се желае да запомнят хората от твоята история?

Бих желала да кажа на хората … когато видите човек, който наподобява друго, който приказва друго или прави нещата по друг метод от вас, не гледайте на тях неоправдателно. Бъдете отворени към другия метод на живот на останалите. Защото няма единствено един-единствен модел, по който да изживеете живота си. А в случай че не познавате човек с увреждане… потърсете информация за тях във вашата страна. Няма нищо по-хубаво от това да сте образовани по тематиката. Просто давайте на хората, които са разнообразни, повече…повече обич. Това е!