Турция се опозори с първия си самолетоносач
Турция стартира тествания на универсалния десантен транспортен съд (УДК) “Анадолу ”. Това ще бъде най-големият транспортен съд в историята на турския флот. Но на “Анадолу ” ще бъдат транспортирани не американски изтребители Ф-35, а нашумелите през последните години дронове “Байрактар ” (морска версия). Защо се стигна до тази замяна и ще бъде ли от изгода за турския флот?
“Анадолу” е умислен в друга политическа ера. Сега турците са известни с военните си дейности в Сирия, безпилотни самолети над Карабах и Украйна и експанзията им е обвързана със личните им граници, като се изключи тези места, където са били окопани по-рано. Но при започване на 10-те обстановката беше друга.
Турция интензивно действаше като световен състезател, прониквайки в Африка, Персийския залив, подкрепяйки режими, политически другарски настроени към Ердоган. Индустриалците последваха турските секрети служби. Хората, занимаващи се с външноикономическа активност, помнят добре пробива на турската индустрия в Египет, Пакистан и други сходни места през тези години. Турците интензивно мислеха за непознати бази. И с цел да защитим всички тези вложения и търговия, се нуждаехме от способността бързо да доставяме войски до проблематична точка.
Такава опция има само флотът. А най-ефективният инструмент за стоварване на военно формирование от морето е това, което в Русия назовават с думите „ Универсален десантен транспортен съд “ – УДК.
В началото на славни каузи
Какво е общото сред тези кораби в другите флотове? Първо, числеността на наземната група, която се стоварва като десант от него, е към пехотен батальон при естествена натовареност, с техника и въоръжението.
Второ, съществуването на док в кърмата, от която могат да излязат натоварени десантни катери и специфични бронирани машини-амфибии с висока мореходност.
Трето, съществуването на огромна хеликоптерна палуба, от която хеликоптери с първата вълна на кацане (приблизително усилена рота), а от време на време и щурмови хеликоптери дружно с тях, да могат да бъдат издигнати за доста малко време.
Част от УДК може да носи и самолети. Първо, отвесно излитащи щурмови самолети и изтребители (например " Хариер” или Ф-35Л) и леки самолети с обикновено политане и кацане, способни да изхвърчат от къси сектори и да стопират върху тях (например ОВ-10 “Бронко”).
В УДК постоянно има операционни зали, защото през тях се изнасят ранените, а постоянно и командни центрове, задоволително добре оборудвани, с цел да ръководят интервенцията по десанта оттова. Има и ресурси от материално-технически средства, гориво и муниции за десанта. Например на американския УДК клас " Оса " има запас за четири дни бойни дейности за десантната група, която е еквивалент на нашия мотострелкови полк, поддържан от хеликоптерен полк - на един транспортен съд.
В същото време УДК постоянно е компромис. Кацането изисква доста място - и това не разрешава да се направи огромен хангар и да се обезпечи ремонт на самолети. Широката палуба за десант на танкове и бронетранспортьори изисква необятен корпус и няма да разреши висока скорост на подобен транспортен съд - хидродинамичното противодействие на корпуса ще бъде прекомерно високо. По същите аргументи няма къде да се слагат отбранителни оръжия на УДК, затова той би трябвало да бъде предпазен от други кораби.
Дори в случай че УДКможе да носи самолети, неговата въздушна група в никакъв случай няма да може да се бори за владичество във въздуха. Това значи, че или изтребител е нужен някъде покрай зоната на бойно потребление, или зложелател без авиация въобще.
Американците употребяват своите амфибийни бойни групи по-скоро, с цел да плашат светас нахлуване на специалнитечасти от подобен транспортен съд. Защото силите, които са там, не са задоволителни, с цел да победят даже и най-малката страна, а основата на тяхното въздействие е американският байрак на мачтата, зад който в действителност стоят доста неща.
Тези кораби се появиха вследствие на преосмисляне на десанта от морето във Виетнам. Опитът от тези интервенции демонстрира, че е нужен транспортен съд, от който механизиран батальон морска пехота да може да излезе на брега, към този момент ситуиран в военен строй, а пред него да кацне десантна група от въздуха. Непосредствено зад бронираните машини са танкове от кораби на въздушна възглавница, а зад тях са тиловите елементи. Това е изцяло работеща идея, която даже в този момент разрешава да се стовари огромна маса войски в една вълна. И тази опция е повода да има потребност от такива, в доста връзки компромисни, само че скъпи кораби.
Днес УДК участват в доста флоти. И до момента в който Турция имаше световни упоритости, турското управление искаше същата опция за себе си - да стовари стеснен контингент някъде в Сомалия за броени часове. УДКбеше съвършен за десант на челен ешелон от подобен контингент, само че самите турци не знаеха по какъв начин да строят такива кораби. В началото на 2010-те. обаче всички тези съображения започнаха да се припокриват с други.
Апетит ът идва с яденето
Испанският УДК клас “Хуан Карлос” е определен като главен дизайн за турския флот. Този транспортен съд в света през днешния ден се смята за пример за УДК, в който салдото сред неговите благоприятни условия е най-изгоден.
Всъщност този транспортен съд е като швейцарски нож. Той може да извършва всички типове десантни интервенции и доста потребни задания за експедиционните сили, само че всичко с запаси. Така от него могат да летят самолети с късо политане и отвесно кацане. За да се повдигне “Хариер” със доста натоварване от пай (в съпоставяне с американските гиганти) корпус, в носа на кораба е изработен трамплин. Но като самолетоносач Хуан Карлос е доста слаб и трамплинът понижава броя на позициите за политане, което затруднява провеждането на въздушно нахлуване.
Този транспортен съд има добра мощ за десант, само че единствено един транспортен съд на въздушна възглавница е подложен в дока, което лимитира броя на танковете, които могат да бъдат изведени на брега от този транспортен съд по едно и също време. И в този транспортен съд има доста такива компромисни решения.
Турция, въпреки това, трябваше да реши главната си задача - десанта. Затова турците желаеха плоска палуба с оптимален брой стартови позиции за хеликоптери. Ако се има вяра на медиите и в случай че се сбъдне това, за което пишат, турците ще получат не толкоз повсеместен транспортен съд, а повече десантен транспортен съд, даже единствено с увеличение на броя на хеликоптерите.
Това беше първичната концепция, само че не устоя дълго. Турция беше участник в програмата, която докара до основаването на фамилията самолети Ф-35. И когато през декември 2013 година испанците бяха определени за сътрудник в производството на УДК, изкушението да се направи от него ерзац самолетоносач и да се разположат на него изтребители Ф-35Б се оказа неустоимо. От този миг нататък “Анадолу” беше строен за да се трансформира повече в самолетоносач, в сравнение с в десантен транспортен съд.
И промяната на политическия курс пристигна в точния момент. Вместо световна Турция, установяваща центрове на въздействието си по целия свят и пристрастяваща страна след страна към своите промишлени артикули, Турция се прояви във война със съседите си, провокирайки Русия и водеща агресия до там, където не всички са удовлетворени от нея. Сега ефикасното стоварване на десант в слаба страна за поддръжка на локалните протурски сили и отбрана на бизнес ползите към този момент не беше толкоз нужно. Но знаците на величието на новата Османска империя станаха търсени - без значение от тяхната полза. Как се случи този поврат е забавен въпрос, койтоне е задаван от никого до момента. Но ние се интересуваме от кораба.
Корабът е контрактуван през 2015 година, когато Турция към този момент навлизаше в Сирия. През 2018 година той беше заложен, а година по-късно, през 2019 година, корпусът му към този момент беше пуснат за дотъкмяване на вода. И през същата година Турция, започвайки да играе на империя, получи пестник - Съединени американски щати изхвърлиха турците от програмата за Ф-35.
Изведнъж трамплинът и целият радиотехнически комплекс, осигуряващ потреблението на авиацията, се трансфораха в нещо излишно. От трамплина на " Анадолу " в този момент просто нямаше кой да лети.
Ситуацията стана комична. Гордостта на османците не можеше да понесе сходно нещо. Имаха потребност от знак на великолепие, който да им разреши да кажат, че всичко това не е било на вятъра. И се откри решение с подобен знак. Турция е водещ производител на безпилотни летателни апарати в света. Тъй като не е допустимо да се слагат изтребители на Анадолу, а цялата инфраструктура е там, тогава е належащо да се преправи да дрононосач.
В момента се счита, че военноморските разновидности на “Байрактар” ще станат един от главните видове самолети на борда на “Анадолу”. “Байрактар”е доста добър дрон. Особено когато се употребява за разузнаване. В това си качество е доста по-опасен, в сравнение с при осъществяване на ударни задания. Като ударна машина също е добър, въпреки и да не е такова супероръжие, както го писаха след Карабах. " Байрактар " можеше да лети от този транспортен съд даже без трамплин и да кацне на него. И оборудването за ръководство би трябвало да стои там без никакви проблеми при всевъзможни условия.
А по-малките безпилотни самолети елементарно могат да бъдат изстреляни от стандартни ракетни кораби – от фрегати и корвети. И те също могат да водят разузнаване над брега.
Затваряне на въпроса
Нека да обобщим. Ако Турция незабавно построи този транспортен съд като чисто десантен, тогава щеше да е по-добре от това, което се случи. И дронове обикновено биха летели от него, от плоска палуба даже би било по-удобно.
Сега Турция, дружно с Австралия, има транспортен съд, на който умеенето да подвига хеликоптери е заклано в името на трамплина, от който няма да излети нито един от самолетите, за които е предопределен.
Ами в случай че Турция в миналото получи Ф-35? И тогава “Анадолу” към момента няма да бъде пълностоен самолетоносач. Да, Ф-35 са доста съществени машини, само че е невероятно да се обезпечи тяхното постоянно и интензивно бойно потребление от десантни кораби. Очакват ги няколко полета на дребни групи и прекъсване в неуместен и дребен хангар.
За Русия главният урок е, че няма потребност да гоните химери и да кръстосвате невъзможното- ще се получи смешно. Но е належащо по всевъзможен метод да се поддържат грешките на съперниците и съседите, без да се намесваме в тях. Впечатлени от новата озвучена роля на “Анадолу” като “дрононосач “, да вземем за пример, в Европа се ускори интерес към профилирани квази-самолетоносачи - носители на дронове. При здрав разсъдък това решение наподобява изцяло безпричинно от позиция на военната стопанска система, изключително като се има поради, че безпилотни самолети летят даже от бойните кораби клас “Айова” Ние няма да им пречим и ще чакаме да висим под каква форма ще построят " Тракия " - вторият транспортен съд от този клас за турските Военноморски сили.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
“Анадолу” е умислен в друга политическа ера. Сега турците са известни с военните си дейности в Сирия, безпилотни самолети над Карабах и Украйна и експанзията им е обвързана със личните им граници, като се изключи тези места, където са били окопани по-рано. Но при започване на 10-те обстановката беше друга.
Турция интензивно действаше като световен състезател, прониквайки в Африка, Персийския залив, подкрепяйки режими, политически другарски настроени към Ердоган. Индустриалците последваха турските секрети служби. Хората, занимаващи се с външноикономическа активност, помнят добре пробива на турската индустрия в Египет, Пакистан и други сходни места през тези години. Турците интензивно мислеха за непознати бази. И с цел да защитим всички тези вложения и търговия, се нуждаехме от способността бързо да доставяме войски до проблематична точка.
Такава опция има само флотът. А най-ефективният инструмент за стоварване на военно формирование от морето е това, което в Русия назовават с думите „ Универсален десантен транспортен съд “ – УДК.
В началото на славни каузи
Какво е общото сред тези кораби в другите флотове? Първо, числеността на наземната група, която се стоварва като десант от него, е към пехотен батальон при естествена натовареност, с техника и въоръжението.
Второ, съществуването на док в кърмата, от която могат да излязат натоварени десантни катери и специфични бронирани машини-амфибии с висока мореходност.
Трето, съществуването на огромна хеликоптерна палуба, от която хеликоптери с първата вълна на кацане (приблизително усилена рота), а от време на време и щурмови хеликоптери дружно с тях, да могат да бъдат издигнати за доста малко време.
Част от УДК може да носи и самолети. Първо, отвесно излитащи щурмови самолети и изтребители (например " Хариер” или Ф-35Л) и леки самолети с обикновено политане и кацане, способни да изхвърчат от къси сектори и да стопират върху тях (например ОВ-10 “Бронко”).
В УДК постоянно има операционни зали, защото през тях се изнасят ранените, а постоянно и командни центрове, задоволително добре оборудвани, с цел да ръководят интервенцията по десанта оттова. Има и ресурси от материално-технически средства, гориво и муниции за десанта. Например на американския УДК клас " Оса " има запас за четири дни бойни дейности за десантната група, която е еквивалент на нашия мотострелкови полк, поддържан от хеликоптерен полк - на един транспортен съд.
В същото време УДК постоянно е компромис. Кацането изисква доста място - и това не разрешава да се направи огромен хангар и да се обезпечи ремонт на самолети. Широката палуба за десант на танкове и бронетранспортьори изисква необятен корпус и няма да разреши висока скорост на подобен транспортен съд - хидродинамичното противодействие на корпуса ще бъде прекомерно високо. По същите аргументи няма къде да се слагат отбранителни оръжия на УДК, затова той би трябвало да бъде предпазен от други кораби.
Дори в случай че УДКможе да носи самолети, неговата въздушна група в никакъв случай няма да може да се бори за владичество във въздуха. Това значи, че или изтребител е нужен някъде покрай зоната на бойно потребление, или зложелател без авиация въобще.
Американците употребяват своите амфибийни бойни групи по-скоро, с цел да плашат светас нахлуване на специалнитечасти от подобен транспортен съд. Защото силите, които са там, не са задоволителни, с цел да победят даже и най-малката страна, а основата на тяхното въздействие е американският байрак на мачтата, зад който в действителност стоят доста неща.
Тези кораби се появиха вследствие на преосмисляне на десанта от морето във Виетнам. Опитът от тези интервенции демонстрира, че е нужен транспортен съд, от който механизиран батальон морска пехота да може да излезе на брега, към този момент ситуиран в военен строй, а пред него да кацне десантна група от въздуха. Непосредствено зад бронираните машини са танкове от кораби на въздушна възглавница, а зад тях са тиловите елементи. Това е изцяло работеща идея, която даже в този момент разрешава да се стовари огромна маса войски в една вълна. И тази опция е повода да има потребност от такива, в доста връзки компромисни, само че скъпи кораби.
Днес УДК участват в доста флоти. И до момента в който Турция имаше световни упоритости, турското управление искаше същата опция за себе си - да стовари стеснен контингент някъде в Сомалия за броени часове. УДКбеше съвършен за десант на челен ешелон от подобен контингент, само че самите турци не знаеха по какъв начин да строят такива кораби. В началото на 2010-те. обаче всички тези съображения започнаха да се припокриват с други.
Апетит ът идва с яденето
Испанският УДК клас “Хуан Карлос” е определен като главен дизайн за турския флот. Този транспортен съд в света през днешния ден се смята за пример за УДК, в който салдото сред неговите благоприятни условия е най-изгоден.
Всъщност този транспортен съд е като швейцарски нож. Той може да извършва всички типове десантни интервенции и доста потребни задания за експедиционните сили, само че всичко с запаси. Така от него могат да летят самолети с късо политане и отвесно кацане. За да се повдигне “Хариер” със доста натоварване от пай (в съпоставяне с американските гиганти) корпус, в носа на кораба е изработен трамплин. Но като самолетоносач Хуан Карлос е доста слаб и трамплинът понижава броя на позициите за политане, което затруднява провеждането на въздушно нахлуване.
Този транспортен съд има добра мощ за десант, само че единствено един транспортен съд на въздушна възглавница е подложен в дока, което лимитира броя на танковете, които могат да бъдат изведени на брега от този транспортен съд по едно и също време. И в този транспортен съд има доста такива компромисни решения.
Турция, въпреки това, трябваше да реши главната си задача - десанта. Затова турците желаеха плоска палуба с оптимален брой стартови позиции за хеликоптери. Ако се има вяра на медиите и в случай че се сбъдне това, за което пишат, турците ще получат не толкоз повсеместен транспортен съд, а повече десантен транспортен съд, даже единствено с увеличение на броя на хеликоптерите.
Това беше първичната концепция, само че не устоя дълго. Турция беше участник в програмата, която докара до основаването на фамилията самолети Ф-35. И когато през декември 2013 година испанците бяха определени за сътрудник в производството на УДК, изкушението да се направи от него ерзац самолетоносач и да се разположат на него изтребители Ф-35Б се оказа неустоимо. От този миг нататък “Анадолу” беше строен за да се трансформира повече в самолетоносач, в сравнение с в десантен транспортен съд.
И промяната на политическия курс пристигна в точния момент. Вместо световна Турция, установяваща центрове на въздействието си по целия свят и пристрастяваща страна след страна към своите промишлени артикули, Турция се прояви във война със съседите си, провокирайки Русия и водеща агресия до там, където не всички са удовлетворени от нея. Сега ефикасното стоварване на десант в слаба страна за поддръжка на локалните протурски сили и отбрана на бизнес ползите към този момент не беше толкоз нужно. Но знаците на величието на новата Османска империя станаха търсени - без значение от тяхната полза. Как се случи този поврат е забавен въпрос, койтоне е задаван от никого до момента. Но ние се интересуваме от кораба.
Корабът е контрактуван през 2015 година, когато Турция към този момент навлизаше в Сирия. През 2018 година той беше заложен, а година по-късно, през 2019 година, корпусът му към този момент беше пуснат за дотъкмяване на вода. И през същата година Турция, започвайки да играе на империя, получи пестник - Съединени американски щати изхвърлиха турците от програмата за Ф-35.
Изведнъж трамплинът и целият радиотехнически комплекс, осигуряващ потреблението на авиацията, се трансфораха в нещо излишно. От трамплина на " Анадолу " в този момент просто нямаше кой да лети.
Ситуацията стана комична. Гордостта на османците не можеше да понесе сходно нещо. Имаха потребност от знак на великолепие, който да им разреши да кажат, че всичко това не е било на вятъра. И се откри решение с подобен знак. Турция е водещ производител на безпилотни летателни апарати в света. Тъй като не е допустимо да се слагат изтребители на Анадолу, а цялата инфраструктура е там, тогава е належащо да се преправи да дрононосач.
В момента се счита, че военноморските разновидности на “Байрактар” ще станат един от главните видове самолети на борда на “Анадолу”. “Байрактар”е доста добър дрон. Особено когато се употребява за разузнаване. В това си качество е доста по-опасен, в сравнение с при осъществяване на ударни задания. Като ударна машина също е добър, въпреки и да не е такова супероръжие, както го писаха след Карабах. " Байрактар " можеше да лети от този транспортен съд даже без трамплин и да кацне на него. И оборудването за ръководство би трябвало да стои там без никакви проблеми при всевъзможни условия.
А по-малките безпилотни самолети елементарно могат да бъдат изстреляни от стандартни ракетни кораби – от фрегати и корвети. И те също могат да водят разузнаване над брега.
Затваряне на въпроса
Нека да обобщим. Ако Турция незабавно построи този транспортен съд като чисто десантен, тогава щеше да е по-добре от това, което се случи. И дронове обикновено биха летели от него, от плоска палуба даже би било по-удобно.
Сега Турция, дружно с Австралия, има транспортен съд, на който умеенето да подвига хеликоптери е заклано в името на трамплина, от който няма да излети нито един от самолетите, за които е предопределен.
Ами в случай че Турция в миналото получи Ф-35? И тогава “Анадолу” към момента няма да бъде пълностоен самолетоносач. Да, Ф-35 са доста съществени машини, само че е невероятно да се обезпечи тяхното постоянно и интензивно бойно потребление от десантни кораби. Очакват ги няколко полета на дребни групи и прекъсване в неуместен и дребен хангар.
За Русия главният урок е, че няма потребност да гоните химери и да кръстосвате невъзможното- ще се получи смешно. Но е належащо по всевъзможен метод да се поддържат грешките на съперниците и съседите, без да се намесваме в тях. Впечатлени от новата озвучена роля на “Анадолу” като “дрононосач “, да вземем за пример, в Европа се ускори интерес към профилирани квази-самолетоносачи - носители на дронове. При здрав разсъдък това решение наподобява изцяло безпричинно от позиция на военната стопанска система, изключително като се има поради, че безпилотни самолети летят даже от бойните кораби клас “Айова” Ние няма да им пречим и ще чакаме да висим под каква форма ще построят " Тракия " - вторият транспортен съд от този клас за турските Военноморски сили.
Превод: В. Сергеев
ВАЖНО!!! Уважаеми читатели на, лимитират ни поради позициите ни! Влизайте непосредствено в уеб страницата www.pogled.info. Споделяйте в профилите си, с другари, в групите и в страниците. По този метод ще преодолеем рестриктивните мерки, а хората ще могат да доближат до различната позиция за събитията!?
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ