Турция избира президент и парламент
Турците ще гласоподават в неделя на едни от най-оспорваните президентски избори в 100-годишната история на съвременна Турция. Вотът може да смъкна от власт президента Реждеп Ердоган след 20 години на власт и да спрат все по-авторитарния път на неговото държавно управление, разяснява „ Ройтерс “.
Гласуването ще реши освен кой ще управлява Турция, страна-членка на НАТО с 85 милиона поданици. То ще дефинира по какъв начин ще бъде ръководена, накъде се е насочила стопанската система на фона на дълбока рецесия на разноските за живот и формата на външната политика на страната, която е приела непредсказуеми обрати.
Проучванията на публичното мнение дават лека преднина на основния противник на Ердоган Кемал Кълъчдароглу, който оглавява съюз от шест опозиционни партии.
Но в случай че никой от претендентите не успее да събере повече от 50% от гласовете, ще има втори тур на изборите на 28 май.
Изборите се организират три месеца откакто земетресенията в Югоизточна Турция убиха над 50 000 души. Мнозина в засегнатите провинции показаха яд от бавната първична реакция на държавното управление, само че има малко доказателства, че казусът е трансформирал метода, по който хората ще гласоподават.
Гласоподавателите също по този начин ще изберат нов парламент, евентуално в напрегната конкуренция сред Народния алианс, включващ консервативната партия на Ердоган с ислямистки корени (AKP) и националистическата MHP и други, и Националния алианс на Кълъчдароглу, формиран от шест опозиционни партии, в това число неговата световна Републиканска национална партия (CHP), основана от създателя на Турция Мустафа Кемал Ататюрк.
Секциите ще бъдат отворени в 8 часа сутринта и ще затворят в 17 часа. Според турския избирателен закон оповестяването на всевъзможни резултати е неразрешено до 21 часа. Късно в неделя обаче може да има добра индикация дали ще има балотаж за президентския пост.
Кюрдските гласоподаватели, които съставляват 15-20% от електората, ще играят основна роля, като Националният алианс е малко евентуално да реализира парламентарно болшинство самичък.
Прокюрдската Демократична партия на народите (HDP) не е част от главния опозиционен съюз, само че гневно се опълчва на Ердоган след репресии против нейните членове през последните години.
HDP разгласи поддръжката си за Кълъчдароглу в президентската конкуренция. Тя влиза в парламентарните избори под емблемата на дребната Зелена лява партия заради правосъдно дело, заведено от върховен прокурор, който желае да забрани HDP поради връзки с кюрдски бойци, което партията отхвърля.
69-годишният Ердоган се бори да оцелее в най-трудния си политически тест. Той се радва на поддръжка от по-религиозните турци, които в миналото са се чувствали лишени от права в световна Турция и политическата му кариера оцеля след опит за прелом през 2016 година и голям брой корупционни кавги.
Въпреки това, в случай че турците в действителност смъкват Ердоган, това ще бъде значително, тъй като видяха, че техният разцвет, тъждество и дарба да задоволяват главните потребности понижават, с инфлация, която надвиши 85% през октомври 2022 година и срив на валутата лира.
Кълъчдароглу, 74-годишен някогашен държавен чиновник, дава обещание, че в случай че завоюва, ще се върне към ортодоксалните стопански политики от тежкото ръководство на Ердоган.
Кълъчдароглу също по този начин споделя, че ще се стреми да върне страната към парламентарната система на ръководство от изпълнителната президентска система на Ердоган, призната на референдум през 2017 година Той също по този начин даде обещание да възвърне независимостта на правосъдната система, която съгласно критиците Ердоган употребява за репресии противоречие.
По времето, когато беше на власт, Ердоган пое непоколебим надзор над множеството институции в Турция и остави настрани либералите и критиците. „ Хюман Райтс Уоч “ в своя Световен отчет за 2022 година съобщи, че държавното управление на Ердоган е върнало върха на Турция с правата на индивида с десетилетия.
Ако завоюва, Кълъчдароглу е изправен пред предизвикването да поддържа единен опозиционен съюз, който включва националисти, ислямисти, секуларисти и либерали.
Днес Турция гласоподава и за парламент, като би трябвало да избере 600-те членове на Меджлиса.
Имащи право на глас са 64 млн. турски жители.
Припомняме, че турските жители, живеещи в чужбина, гласоподаваха авансово. Това имаха опция да създадат и турците у нас.
1,5 млн. души от 73 страни са дали своя глас за идните избори. Над 3 млн. души зад граница бяха регистрирани.
Това е връх от 2018 година насам.
Вижте още:
