Как изглежда най-крайната точка на Русия: нос Дежньов
Тук може да постоите на самия завършек на континента Евразия, да видите антично ескимоско село и да помахате на жителите на Аляска.
Е, в случай че времето е ясно.
Александър Кислов
Висок каменист бряг, който се спуска внезапно надолу в вилнеещото ледено море, и вятър, който може да те отнесе. Това е най-крайната континентална точка на Русия и цяла Евразия – нос Дежньов.
Какво има на нос Дежньов?
Анна Сорокина
Самият завършек на континента се намира в далечен регион на Чукотския полуостров (Далечния изток на Русия) на нос с височина 740 м. Там има фар-паметник, повдигнат в чест на съветския казак Семьон Дежньов, първият човек, стигнал до тази точка. Откъм морето към него е прикрепена табела с незабравим надпис и бронзов обелиск на самия Дежньов.
Вячеслав Викторов/Росконгресс
Днешният фар-паметник е повдигнат в средата на 1950-те години, като преди този момент тук е имало единствено дървен кръст. Обелискът може да се обиколи и да стигнете до затънтеното ескимоско село Наукан. До средата на предишния век то е най-източното обитаемо място в Евразия, където живеят непрекъснато 400 души. Но през 1958 година Наукан е разселен поради близостта до границата със Съединени американски щати, а от жилищата са останали единствено каменните им основи и вкопани в земята великански челюсти на китове, на които в предишното са висели лодки.
Вячеслав Викторов/Росконгресс
Тези земи се считат за свещени – тук не трябва освен да се ругае, само че и не може да се приказва високо. Абсолютно неразрешено е и земята да се осквернява с отпадъци.
Юрий Смитюк/ТАСС
При ясно време в далечината се виждат Диомидовите острови, сред които минава границата сред Русия и САЩ… и даже брега на Аляска! Всъщност, Евразия и Америка се разделят единствено от 86 км през Беринговия проток. А сред Диомидовите острови има единствено 4 км.
А кой е Дежньов?
Анна Сорокина
Казакът Семьон Дежньов (около 1605-1673) е един от именитите пионери в Русия. Самият той е роден в Архангелска област (Северна Русия), служи като моряк на търговски кораби, по-късно като казак в Сибир, а в края на 1630-те се озовава в Якутия, където се занимава със събиране на налози. Тази работа била рискова за живота, защото трябвало да търси хора в непрогледната тайга и в тундрата, а и не всеки желал да си заплаща налозите.
Вячеслав Викторов/Росконгресс
При едно от тези пътувания Дежньов и отряд казаци откриват една от основните реки в Далечния изток – Колима и основава няколко обитаеми места. Накрая, през 1648 година експедицията му излиза от Колима и потегля на изток по море, стигайки до края на континента, който в своите мемоари Дежньов назовава нос „ Голям каменен нос “.
Вячеслав Викторов/Росконгресс
Мореплавателят вижда и два острова, обитаеми с коренни нации (днес те са известни като Диомиводите острови). По-нататък експедицията заобикаля този нос и потегля по течението на реката и основава обитаемо място там, където е бъдещата столица на Чукотка, Анадир. Корабът им се разрушава покрай полуостров Камчатка, само че след няколко месеца отрядът съумява да се върне в Якутск. След това Дежньов изследва територията на модерна Чукотка, само че по този начин и не стига до носа – било прекомерно рисково. Той умира в Москва, където идва от Якутск, с цел да съобщи събраните налози на страната. В края на живота си той към този момент е якутски атаман и му се подчинява цялото обитаемо място.
Вячеслав Викторов/Росконгресс
През 1728 година дотук стига експедицията на Витус Беринг – датчанин на съветска работа, и англичанина Джеймс Кук предлага проливът да бъде наименуван в негова чест, а носът – Източен.
Вячеслав Викторов/Росконгресс
Фактът, че по-рано тук е стигнала експедицията на Семьон Дежньов, става прочут едвам в средата на XVIII в., когато в Якутск са открити негови записи. През 1898 година по предложение на Руското географско общество нос Източен е прекръстен на нос Дежньов.
Как да стигнете до края на Евразия?
Вячеслав Викторов/Росконгресс
Дори през днешния ден пътешествието до нос Дежньов е същинско рисково прекарване, за което е нужна физическа и психическа подготовка. Краят на континента е място с доста мощни ветрове, от които можете да се скриете или зад рид, или зад паметника на Дежньов. Времето е доста изменчиво – ту грее слънце, то е облачно, ту вали дъжд, ту прехвърча сняг. Пътят до такава степен минава през девствени места и на процедура възможностите да срещнете човек са нулеви.
Въпреки това, тук идват по няколкостотин туристи годишно, съпровождани от опитни локални гидове. Не бива да се пробвате да стигнете до такава степен сами.
Вячеслав Викторов/Росконгресс
Първият метод да посетите това място е пешеходен поход. Най-близкото обитаемо място до носа е източното село Уелен, което е на 10-15 км оттова през тундрата. Но най-често се стига пешком от село Лаврентия, където има летище. Оттук до носа пътят е към 100 км. Походът е най-евтиният вид, само че и най-трудният.
Вячеслав Викторов/Росконгресс
Вторият метод е морска експедиция с лодка от село Лаврентия и това е най-популярният път. В продължение на няколко часа туристите плават по леденото Берингово море, а по-късно или остават да нощуват на палатки край носа, или изминават същия път назад след отмора.
Анна Сорокина
До нос Дежньов стигат и круизни турове. От кораба въпреки всичко би трябвало да се качите на моторна лодка, само че не за дълго. Това е най-скъпият вид, само че и най-комфортният.
В доста, доста редки случаи до носа може да се стигне и с вертолет от село Лаврентия. Заради мощните ветрове и скалистите крайбрежия да кацнат тук могат единствено водачи с огромен опит и единствено при доста хубаво време.
Анна Сорокина
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Е, в случай че времето е ясно.
Александър Кислов
Висок каменист бряг, който се спуска внезапно надолу в вилнеещото ледено море, и вятър, който може да те отнесе. Това е най-крайната континентална точка на Русия и цяла Евразия – нос Дежньов.
Какво има на нос Дежньов?
Анна Сорокина
Самият завършек на континента се намира в далечен регион на Чукотския полуостров (Далечния изток на Русия) на нос с височина 740 м. Там има фар-паметник, повдигнат в чест на съветския казак Семьон Дежньов, първият човек, стигнал до тази точка. Откъм морето към него е прикрепена табела с незабравим надпис и бронзов обелиск на самия Дежньов.
Вячеслав Викторов/Росконгресс
Днешният фар-паметник е повдигнат в средата на 1950-те години, като преди този момент тук е имало единствено дървен кръст. Обелискът може да се обиколи и да стигнете до затънтеното ескимоско село Наукан. До средата на предишния век то е най-източното обитаемо място в Евразия, където живеят непрекъснато 400 души. Но през 1958 година Наукан е разселен поради близостта до границата със Съединени американски щати, а от жилищата са останали единствено каменните им основи и вкопани в земята великански челюсти на китове, на които в предишното са висели лодки.
Вячеслав Викторов/Росконгресс
Тези земи се считат за свещени – тук не трябва освен да се ругае, само че и не може да се приказва високо. Абсолютно неразрешено е и земята да се осквернява с отпадъци.
Юрий Смитюк/ТАСС
При ясно време в далечината се виждат Диомидовите острови, сред които минава границата сред Русия и САЩ… и даже брега на Аляска! Всъщност, Евразия и Америка се разделят единствено от 86 км през Беринговия проток. А сред Диомидовите острови има единствено 4 км.
А кой е Дежньов?
Анна Сорокина
Казакът Семьон Дежньов (около 1605-1673) е един от именитите пионери в Русия. Самият той е роден в Архангелска област (Северна Русия), служи като моряк на търговски кораби, по-късно като казак в Сибир, а в края на 1630-те се озовава в Якутия, където се занимава със събиране на налози. Тази работа била рискова за живота, защото трябвало да търси хора в непрогледната тайга и в тундрата, а и не всеки желал да си заплаща налозите.
Вячеслав Викторов/Росконгресс
При едно от тези пътувания Дежньов и отряд казаци откриват една от основните реки в Далечния изток – Колима и основава няколко обитаеми места. Накрая, през 1648 година експедицията му излиза от Колима и потегля на изток по море, стигайки до края на континента, който в своите мемоари Дежньов назовава нос „ Голям каменен нос “.
Вячеслав Викторов/Росконгресс
Мореплавателят вижда и два острова, обитаеми с коренни нации (днес те са известни като Диомиводите острови). По-нататък експедицията заобикаля този нос и потегля по течението на реката и основава обитаемо място там, където е бъдещата столица на Чукотка, Анадир. Корабът им се разрушава покрай полуостров Камчатка, само че след няколко месеца отрядът съумява да се върне в Якутск. След това Дежньов изследва територията на модерна Чукотка, само че по този начин и не стига до носа – било прекомерно рисково. Той умира в Москва, където идва от Якутск, с цел да съобщи събраните налози на страната. В края на живота си той към този момент е якутски атаман и му се подчинява цялото обитаемо място.
Вячеслав Викторов/Росконгресс
През 1728 година дотук стига експедицията на Витус Беринг – датчанин на съветска работа, и англичанина Джеймс Кук предлага проливът да бъде наименуван в негова чест, а носът – Източен.
Вячеслав Викторов/Росконгресс
Фактът, че по-рано тук е стигнала експедицията на Семьон Дежньов, става прочут едвам в средата на XVIII в., когато в Якутск са открити негови записи. През 1898 година по предложение на Руското географско общество нос Източен е прекръстен на нос Дежньов.
Как да стигнете до края на Евразия?
Вячеслав Викторов/Росконгресс
Дори през днешния ден пътешествието до нос Дежньов е същинско рисково прекарване, за което е нужна физическа и психическа подготовка. Краят на континента е място с доста мощни ветрове, от които можете да се скриете или зад рид, или зад паметника на Дежньов. Времето е доста изменчиво – ту грее слънце, то е облачно, ту вали дъжд, ту прехвърча сняг. Пътят до такава степен минава през девствени места и на процедура възможностите да срещнете човек са нулеви.
Въпреки това, тук идват по няколкостотин туристи годишно, съпровождани от опитни локални гидове. Не бива да се пробвате да стигнете до такава степен сами.
Вячеслав Викторов/Росконгресс
Първият метод да посетите това място е пешеходен поход. Най-близкото обитаемо място до носа е източното село Уелен, което е на 10-15 км оттова през тундрата. Но най-често се стига пешком от село Лаврентия, където има летище. Оттук до носа пътят е към 100 км. Походът е най-евтиният вид, само че и най-трудният.
Вячеслав Викторов/Росконгресс
Вторият метод е морска експедиция с лодка от село Лаврентия и това е най-популярният път. В продължение на няколко часа туристите плават по леденото Берингово море, а по-късно или остават да нощуват на палатки край носа, или изминават същия път назад след отмора.
Анна Сорокина
До нос Дежньов стигат и круизни турове. От кораба въпреки всичко би трябвало да се качите на моторна лодка, само че не за дълго. Това е най-скъпият вид, само че и най-комфортният.
В доста, доста редки случаи до носа може да се стигне и с вертолет от село Лаврентия. Заради мощните ветрове и скалистите крайбрежия да кацнат тук могат единствено водачи с огромен опит и единствено при доста хубаво време.
Анна Сорокина
създател: АННА СОРОКИНА
източник: bg.rbth.com
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ