Цветан Симеонов, председател на БТПП Влизането в сила на споразумението

Цветан Симеонов, ръководител на БТПП

Влизането в действие на съглашението СЕТА сред Европейски Съюз и Канада дава опция за увеличение на българския експорт към тази страна, защото огромна част от митата, които пречат на експорта в този момент, ще бъдат отстранени, сподели в изявление за Mediapool ръководителят на Българската търговско-промишлена палата Цветан Симеонов. Според него с максимален капацитет за нахлуване на канадския пазар са българските компании от текстилната и хранително-вкусовата индустрия. В същото време не се чака канадски артикули да залеят България, защото и сега митата за тях у нас са ниски.

Месец след влизането в действие на съглашението СЕТА сред Европейски Съюз и Канада какъв е резултатът от него за българския бизнес и комерсиалните ни връзки с Канада?

За всяко едно комерсиално съглашение е нужно най-малко година да изчакаме, в която можем да съпоставим данните за стокообмена и вложенията. Освен това в българския парламент към момента тече развой на ратификация на законопроекта и не са влезнали дефинитивно и напълно в действие изискванията по него, въпреки на европейско равнище, считано от 21 септември използването на СЕТА да е утвърдено. Освен това се чака и решение на Конституционният съд по него, откакто беше сезиран от президента.

По данни на Европейска комисия в България 286 компании изнасят артикули за Канада, които посредством съглашението СЕТА, ще реализиран по-ефективна цена, заради отпадане на доста от таксите и митата, които търговците заплащат при търговията.

Над 6400 са работните места в тези компании у нас. Понастоящем търговията сред България и Канада не е с впечатляващи размери – общият стокообмен за 2016 година е 108 млн. $. Износът ни за там е 54.5 млн. щатски $, а вносът на България от Канада е 53.5 млн. щатски $. Въпреки това данните демонстрират повишаване на стокообмена с близо 41% през 2016 година по отношение на 76.7 млн. щатски $ през 2015 година

Основни артикули в българския експорт са слънчогледово семе, фармацевтични артикули, електрически платки, ядки, оптични произведения и други От Канада внасяме главно мед и произведения от него, електрически машини и съоръжение, устройства за въздухоплаване, рибни артикули, печатни издания.

Има ли отрицателни последствия от СЕТА, каквито опасения имаше у нас?

Внимателен взор върху структурата на българския импорт от Канада демонстрира, че все още канадски артикули се внасят в България при нулеви или ниски мита – до 5%, което значи, че вследствие на либерализацията след СЕТА въздействието ще бъде лимитирано, т.к. аргументите за ниския канадски импорт в България не се свързват с тарифни ограничавания.

Но за българския експорт обстановката е друга – изнасяните български артикули срещат обилни тарифни спънки - високи вносни мита от Канада. След отпадането на огромна част от тях се чака растеж на износа ни за Канада.

Все отново съществуват и някои опасности като да вземем за пример завземане на европейския пазар с евтини артикули, което ще вреди на локалния. Подобни благоприятни условия се основават при всяко елиминиране на търговски бариери. Въпреки това историята на предходни съглашения сочи противоположното – навлизането на нови артикули на европейския пазар по-вероятно ще подейства като тласък за европейските производители да подобрят качеството на продуктите си и да ги оферират на по-конкурентни цени.

Скептиците смятат, че Европа не е подготвена за такова съревнование, тъй като европейската стокова себестойност е обременена с величини, каквито липсват в Северна Америка. Например стоките в Канада са доста по-енергийно конкурентоспособни.

Системата за отбрана на вложенията и споразумяване на разногласия сред компании и държавни управления е една от най-критикуваните клаузи в съглашението. Според критиците интернационалните компании може да злоупотребяват с концепцията за арбитражни комисии.

Кои са най-интересните и ексцентрични бизнес връзки сред двете страни? Големи или дребни наши компании са по-успешни на канадския пазар?

За България СЕТА значи късмет за повече експорт и привличане на вложения. Двустранната търговия в този момент е алегорична, вложенията - съвсем отсъстващи, тъй че в бъдеще това може да се промени. След унищожаване на бариерите в комерсиалните връзки сред България и Канада от ден на ден компании имат опцията да намерят място на канадския пазар.

Възможност за европейските компании (вкл. и български) е достъпът до публични поръчки и планове, финансирани с обществени средства в Канада. Като цяло на канадския пазар оперират междинни и огромни български компании.

Кои са най-перспективните ниши в Канада за реализация на български компании?

Канада е новото полесражение за технологии. Това е една ниша, в която може по един доста динамичен метод, българските компании да влагат. Страната ни има голям потенциал от софтуерни мозъци.

Двустранните връзки в ИТ и аутсорсинга би трябвало да се засилят, поради обстоятелството, че България е една от най-предпочитаните аутсорсинг страни. Канадската работна ръка е най-образованата измежду членовете на Организацията за икономическо сътрудничество и раз, като половината от популацията в трудоспособна възраст е с висше обучение.

В българската промишленост съществени евентуални области за растеж на износа са текстилната и хранително-вкусовата индустрия. При тях митата варират 6-18%, което се явява забележителна преграда. Други артикули със забележителен капацитет за нашия експорт са машините, електрониката, медицинските и оптични произведения, медикаментите, етеричните масла.

Като съответен образец – за българското сирене се ползват високи характерни мита (3.32 цента за кг или 245.5%, само че не по-малко от 3 до 5 канадски $ за килограм), за текстилните произведения също – 17-18% мита. Платените мита в текстилната индустрия 2013-2015 година са 3.8 мнл. щатски $. При влизането в действие на СЕТА тези мита за българските производители ще бъдат отстранени, което ще сътвори предпоставки за напредък.

Какво ново и забавно може да предложи България на канадските вложители?

Като част от Европейски Съюз, България може да предложи посредством разнообразни начини финансиране от фондовете на Европейски Съюз. Канадските вложители могат да се възползват от това и изключително от финансирането за нововъведения, където България има капацитет да се развие и трансформира в цифров иновационен хъб на Балканите, а въпреки това Канада е огромна и мощна стопанска система, също насочена към нововъведения и изкуствен интелект.

България може да предложи високо квалифицирани фрагменти в ИТ сферата, съвременни бизнес паркове. Освен това тук са едни от най-ниските ставки на данъчното облагане, едни от най-ниските в Европа оперативни разноски за действие на бизнеса.

Осъществените досега у нас директни капиталовложения от Канада са съсредоточени основно в добивната индустрия и аутсорсинга на бизнес процеси, като България се стреми да насърчи развиването на капиталовото съдействие в областта на енергетиката, високите технологии и инфраструктурата.

По калкулации на Българската организация за вложения сумата на всички капиталовложения, осъществени от канадски компании в България за интервала 1996-2016 година, е 61 млн. евро, като по този метод страната се подрежда на 47-мо място в класацията по географски симптом на вложителите у нас. Скромният размер на вложенията от Канада може да се изясни главно с географската раздалеченост и непознаването на българската стопанска система и района като цяло, а по този начин също с недооформената нормативна рамка на двустранните връзки в тази област.

Има ли недоволства от страна на канадските вложители у нас от бизнес средата, от административни тежести и корупция?

Към сегашния миг в БТПП няма такива данни.