Църквите с малки бюджети за изправени пред въвеждане на режим

Църквите с дребни бюджети за изправени пред въвеждане на режим на тока, сподели митрополитът
Ще останат ли на свещи църквите и манастирите поради скъпия ток? В Троянския манастир последната сметка за електричество е плашеща - 24 000 лв., а след приемането на помощта от страната е паднала до 18 000, показа йеромонах Стефан пред bTV.

Само за месец спрямо декември предходната година сметката е скочила два пъти, като разликата е близо 13 000 лв..

„ Това е непоносима стойност за нас “, споделя свещенослужителят.

В светата обител са подхванали ограничения, с цел да понижат разхода си на електричество, като част от манастирската администрация работи от къщи. Обсъждат се и различни източници на електрическа енергия като слънчеви панели, само че сега се разчита на това, че страната ще помогне, сподели йеромонах Стефан.

Подобна е обстановката и в други обители. В Бачковския манастир – сметката за декември 2020 година е 10 000 лева, за декември 2021 година е над 30 000 лв., а за януари 2022 година е над 31 000 лв., коменсацията е близо 15 000 лв., платени са близо 17 000 лева

В Рилския манастир – в края на 2020 г.  сметката за ток е малко над 9 000 лева, а в края на предходната близо 28 000 лева или 3 пъти по-висока!

„ Компенсациите са от януари месец и не знаем докога ще продължат, защото въпреки всичко това е една спешна мярка. Благодарим на българската страна, че е подходила с разбирания, допускам освен към поделенията на Българската православна черква, само че към всички консуматори, които са консуматори на промишлена електрическа енергия. Това са учебни заведения, детски градини, обществени домове “, разяснява митрополитът на Западно и Средноевропейската епархия на БПЦ Антоний.

„ Ние желаеме да преминем от консуматори на промишлена сила на битова такава “, уточни митрополитът и сподели, че ще продължи да посещава енергийната комисия на Народното събрание по отношение на този проблем.

„ Ние имаме единствено едно промишлено дружество – свещоливница, и за него нямаме рекламация. Но църквите и манастирите не са такива предприятия, те са публични здания и в тях има спешен най-малко на температурата “, уточни Антоний.

Митрополитът подсети, че температурата в църквите е значима и за опазване на културното и историческото завещание, тъй като в противоположен случай се получава конденз, който унищожава стенописите.

„ Църквите с дребни бюджети ще бъдат принудени да вкарат режим на тока “, означи Антоний.

Що се отнася до мненията, че църквата е богата организация, има парцели и продава свещи, митрополитът разяснява, че държавната дотация е за заплатите на свещениците, „ с парцелите нямаме право да правим предписание и да ги продаваме “, а оборотът от свещите е намалял по време на пандемията, защото доста хора не посещават църквите, пък и тяхната цена се поддържа търпима за миряните.

„ Какво да създадем? Да продадем парцелите на БПЦ, с цел да платим тока и след това да пляскаме с ръце? “, попита реторично Антоний.

Митрополитът разяснява и спора към българската черква в Лондон.

„ Християните в Лондон са обединени към божията софра и светата литургия. Много народ присъстваше на литургията на 6 февруари, тази неделя още веднъж ще се съберат българите в храма в българското посолство. Важно е да се възвърне литургичният и богослужебен живот, тъй като за един православен християнин е значимо да бъде част от църквата. Човешките пристрастености отшумяват, остава единствено вярата в сърцето на тези, които я имат “, разяснява митрополит Антоний.

Той благодари за съответната интервенция и стоицизма на дипломат Марин Райков, който защитаваше правото на свещенодействие на българите в английската столица.

Митрополит Антоний изрази своята вяра да се откри „ необятен и огромен храм, а този параклис да остане за по-малки групи хора “.