Църквата прославя Велика събота като най-благословения седми ден“. На Страстна

Църквата популяризира Велика събота като „ най-благословения седми ден “. На Страстна събота се случва и огромното знамение – слизането на Благодатния огън. Тази година обаче Българската православна черква заяви, че родните свещеници няма да пътуват за Йерусалим поради военната конюнктура в Газа. От там прецизираха, че в храмовете плодороден огън се пази през цялата година и за тазгодишната среднощна работа за Възкресение ще се употребява огън от предходната година.

На Велика/Страстна събота християнските православни фамилии поставят последни старания за посрещането на най-големия празник Великден.

На Велика събота традициите повеляват да се принася в алегорична жертва пасхално агне. Който няма агне, може да заколи кокошка или пуйка. Домакините месят  и щемпел обредния великденски самун. Това е последният ден от Страстната седмица, в който могат да се боядисат яйцата за Великден. Първото алено яйце се оставя за Богородица. Вярва се, че то има чудодейна, лечебна мощ, предава още flashnews.bg.

На Страстна Събота църковното свещенодействие стартира рано сутринта и продължава непрестанно до края на деня, тъй че последните съботни песнопения се сливат с възкресните (неделните). Според каноните на православната църква  на този ден нормално се служи утреня.

Службата на Велика/Страстна събота принадлежи към този момент към Пасхалната неделя. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. В дванадесет часа се прави полунощница, на която се пее канонът на Велика Събота