Чудно име черпи днес! Почитаме мъченик, борел се с всички сили срещу разврата!
Църквата уважава паметта на Св. страдалец Александър презвитер и Пренасяне мощите на св. Патриарх Никифор Цариградски. Свети Александър се популяризирал като страдалец по време на едно от езическите гонения против християните. Сред тъмата на езическото нечестие той просиял като светозарна звезда със своето благочестие. Това гонение било стартирано от Максимиан Галерий, шурей на император Диоклетиан и негов правоприемник от 305 до 315 година. Гонението почнало при Диоклетиан през 303 година.
Изобличавайки безумието на идолослужителите и проповядвайки християнската религия, той обърнал към Христа и кръстил доста езичници в град Пидна (несъщесвуващ през днешния ден град, намиращ се в римската провинция Македония при Термиакския залив). С тези свои дейности провокирал против себе си гнева на идолопоклонниците. Те ненавиждали неговото безстрашие и не можели да понесат силата на боговдъхновените му слова, по тази причина го нападнали и завързали, след което го подложили на жестоки и безпощадни мъчения. С тях желали да го принудят да принесе жертви на идолите, само че като по никакъв метод не съумели да го склонят към това, го осъдили да бъде посечен с меч.
С благодарствена молитва към Бога светият страдалец склонил главата си под меча и по този начин предал святата си душа в ръцете на Господа. Кратко животоописание на Св. Никифор, патриарх Цариградски страдал за св. икони. Починал на изгнание в 828 година на тоя ден се възпоменава преместване мощите му 846 година. (За него на 2 юни). † Траянополский свещеник Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор. Свети Никифор изначало бил жрец при двора на императрица Ирина и още като мирянин ловко защитавал почитането на светите икони на VII Вселенски събор. Tой с всички сили се борел против разврата и свободните нрави, които се били популяризирали в столицата. В царуването на император Никифор, в 806 година, той бил възведен на патриаршеския трон и управлявал Църквата 9 години, след което бил заточен на остров Проконис. Починал на 2 юни 828 година, като до самата си гибел не престанал посредством своите трудове да свидетелства за истината и да изобличава иконоборците. Паметта му се чества на 2 юни.
Изобличавайки безумието на идолослужителите и проповядвайки християнската религия, той обърнал към Христа и кръстил доста езичници в град Пидна (несъщесвуващ през днешния ден град, намиращ се в римската провинция Македония при Термиакския залив). С тези свои дейности провокирал против себе си гнева на идолопоклонниците. Те ненавиждали неговото безстрашие и не можели да понесат силата на боговдъхновените му слова, по тази причина го нападнали и завързали, след което го подложили на жестоки и безпощадни мъчения. С тях желали да го принудят да принесе жертви на идолите, само че като по никакъв метод не съумели да го склонят към това, го осъдили да бъде посечен с меч.
С благодарствена молитва към Бога светият страдалец склонил главата си под меча и по този начин предал святата си душа в ръцете на Господа. Кратко животоописание на Св. Никифор, патриарх Цариградски страдал за св. икони. Починал на изгнание в 828 година на тоя ден се възпоменава преместване мощите му 846 година. (За него на 2 юни). † Траянополский свещеник Иларион, Пространен православен месецослов, изд. Тавор. Свети Никифор изначало бил жрец при двора на императрица Ирина и още като мирянин ловко защитавал почитането на светите икони на VII Вселенски събор. Tой с всички сили се борел против разврата и свободните нрави, които се били популяризирали в столицата. В царуването на император Никифор, в 806 година, той бил възведен на патриаршеския трон и управлявал Църквата 9 години, след което бил заточен на остров Проконис. Починал на 2 юни 828 година, като до самата си гибел не престанал посредством своите трудове да свидетелства за истината и да изобличава иконоборците. Паметта му се чества на 2 юни.
Източник: petel.bg
КОМЕНТАРИ