Почитаме св. ап. Вартоломей и Варнава и св. Богородица Достойно есть
Църквата уважава през днешния ден Св. апостоли Вартоломей и Варнава и Св.Богородица " Достойно есть ".
Свети деятел Вартоломей се счита от някои църковни историци за едно и също лице с Натанаил, който деятел Филип довел при Иисуса Христа. Вартоломей бил в цифрата на Дванадесетте апостоли, които вървели след Иисуса Христа и на които Господ дал мощ да изцеряват заболявания и да вършат чудеса посредством Неговото име.
След слизането на Светия Дух, когато апостолите тръгнали да проповядват Евангелието, на Вартоломей се паднал жребият да отиде в източните страни, където отишъл и деятел Филип. Веднъж, когато те проповядвали настрана в градовете на Мала Азия, Вартоломей получил признание, че Филип търпи терзания и оскърбления, и Господ му заповядал да отиде и да му помогне. Вартоломей се вслушал в това подстрекателство и от този момент към този момент не се разделил с Филип до гибелта му и делил с него писания и рискове. Те били придружавани от Филиповата сестра Мариам. Всички те старателно проповядвали словото божие и с самообладание понасяли гонения и премеждия.
Във Фригийския град Йерапол, където апостолите отвърнали доста езичници от идолопоклонство, идолските жреци възбудили срещу тях властта и народа, и поискали тяхното смъртно наказване. Св. апостоли били разпънати на кръст. Но внезапно се появила страшна стихия със земетресение. Изплашеният народ упорито желал освобождението на мъчениците.
Престарелият Филип към този момент предал душата си Богу, като се молел за своите мъчители, а Вартоломей бил снет от кръста още жив. Той дружно с Мариам погребал тялото на деятел Филип, по-късно кръстил повярвалите, сложил за свещеник благочестивия дъртак Стахий и след няколко дни напуснал Йерапол, като посетил Индия - както приказва преданието - и превел Евангелието на индийски език. Историкът Евсевий Кесарийски споделя, че популярният академик Пантен донесъл в Александрия евангелие, открито от него в Индия, което допускат, било занесено там от св. ап. Вартоломей.
След това деятел Вартоломей посетил Армения, където обърнал към християнството доста езичници и посредством Божията мощ правел чудеса. Дъщерята на царя била доста болна. Св. Вартоломей я излекувал и царят от признателност му пратил няколко камили, натоварени със скъпи блага. Апостолът върнал всички тия блага, като споделил: Не с тия неща аз търгувам, само че виждам да придобия човешки души. Ако тях придобия и ги показва на Господа, то добър търговец ще бъда пред Него.
Царят приел свето кръщение. С него се кръстили и огромен брой негови жители.
В град Албанопол идолските жреци подбудили срещу ап. Вартоломей жителите. Апостолът бил разпнат на кръст с главата надолу; одрали му кожата и му отсекли главата с меч. Християните снели от кръста тялото на апостола и го сложили в оловен ковчег.
По-късно мощите на св. деятел Вартоломей били пренесени в неополитанския град Беневент, а по-късно в Рим. Пренасянето на мощите на св. Вартоломей се чества на 25 август.
Св. деятел Варнава, който първом се наричал Йосиф или Йосия, се родил в остров Кипър. Родителите му били богати евреи от Левиевото свещеническо коляно. Те пратили младия си наследник в Йерусалим да се учи у популярния тогава законоучител Гамалиил. Заедно с него се учел различен млад евреин на име Савел, с който Йосиф се сприятелил.
В същото време Спасителят започвал Своята проповед. Той бил пристигнал от Галилея в Йерусалим и голям брой народ вървял след Него, желаейки да чуе Неговото слово и да види чудесата Му. Йосиф видял Спасителя, слушал Неговите божествени слова, обикнал Христа от цялото си сърце и станал един от неговите възпитаници.
Оттогава младият Йосиф към този момент непрекъснато вървял след Иисуса Христа. Когато Господ избрал Седемдесетте възпитаници и им поръчал да проповядват Неговото Слово, Йосиф бил в тяхното число и апостолите почнали да го назовават Варнава, което значи наследник на утехата.
След Възнесение Господне, когато апостолите, изпълнени със Светия Дух, живеели дружно в Йерусалим в единогласие и обич, Варнава продал парцела си, донесъл парите на апостолите и дружно с тях проповядвал Словото Божие.
В това време - както приказва преданието - той постоянно се срещал с предходния си приятел Савел, който ненавиждал Христовата религия и преследвал вярващите. Мъчно било на Варнава за ожесточението на Савел и се стремял да го завоюва за Господа Иисуса Христа. Често Варнава тъгувал за упорството на някогашния си приятел, който той нежно обичал и молел Бога да просвети душата му със светлината на истината. Варнава бил благополучен да срещне Савел, който от гонител на Христовите почитатели, станал ревнив просветител и рапространител на новото обучение
Словото Божие бързо се разпространявало. Самото гонение допринасяло за това, тъй като повярвалите се разпръснали по всякакви градове и на всички места проповядвали Евангелието. Някои кипърци и киринейци почнали да проповядват и на елините (езичниците) в Антиохия Сирийска. Господ им помагал и мнозина от жителите на Антиохия повярвали. Като разбрали за това, апостолите изпратили Варнава, с цел да утвърди новообърнатите във вярата, тъй като - както приказва Писанието - Варнава бил мъж благодетелен и изпълнен с Дух Светий и религия. Господ благословил трудовете му и вярващите се умножавали всеки ден. Варнава повикал при себе си за асистент своя приятел Савел. Те се трудели дружно и прекарали една година в Антиохия, където повярвалите почнали първи да се назовават християни. В това време се появил апетит в Юдея. Антиохийските християни събрали средства и пратили Варнава и Савел с тая помощ при страдащите братя. След като изпълнили поръчението, се върнали в Антиохия като взели със себе си племенника на Варнава - Йоан - Марко.
Апостолите Варнава и Павел проповядвали Божието слово в доста градове на Мала Азия. Като прекарали повторно известно време в Антиохия Сирийска, светите апостоли подхванали нови пътешествия. Павел дружно със своя възпитаник Сила се отправил в Дервил и Листра, а Варнава взел Марко и отпътувал в Кипър. Там Варнава продължавал наченатото дело. После той посетил Италия, бил в Рим и турил начало на християнската Църква в град Милано.
След това Варнава се върнал в Кипър. В Саламин, основен град на острова, проповедта му извикала завист у живеещите там евреи. Варнава предчувствал, че тук ще одобри мъченическа гибел. Той се дал прошка с вярващите и се отправил в събранието на евреите, с цел да им проповядва. Те гневно се нахвърлили върху него и го умъртвили с камъни. След това поискали да изгорят тялото му, само че то останало невредимо в огъня и било заровено от Марко.
Мощите на св. Варнава били открити в края на V век. На остров Кипър бил издигнат храм в негова чест.
Легендата за иконата Достойно есть
През десети век пред този свят облик на Божията Майка за първи път е било изпято песнопение, включено след това в Божествената света литургия, което и до през днешния ден се извършва в целия православен свят.
Точното поверие за това събитие е записано през XVI век от тогавашния първенствуващ духовник в Света гора йеромонах Серафим, който споделя:
" Близо до столицата на Света гора Карея, се намира котловина, по-късно наречена " Долината на пението ", в която отдалечени една от друга се намират отшелнически килии, населявани от подвизаващи се аскети. В една от тях живеели двама монаси дъртак на име Гавриил и послушник със същото име. Веднъж старецът, отивайки на бдение в Карея, споделил на своя възпитаник: " Чедо, аз ходя на бдението, а ти остани тук и направи самичък утринното последование в нашата килийна черква ".
През нощта се потропало на вратата на килията. Когато отворил, послушникът видял пред себе си чужд калугер. Поканил странника да влезе, с цел да извършат дружно утринното последование. Стигайки до песнопението " Честнейшую херувим... ", непознатият с благ глас благоговейно запял към Пресвета Богородица: " Достойно е, в действителност, да те облажаваме, Богородице, присноблажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог ". След тези думи иконата на Божията Майка, която се намирала в килията и пред която те възнасяли своята молитва, ненадейно засияла с невероятна светлина, а послушникът, изпълнен с духовна наслада и просълзен от трогване, се обърнал към монаха със следните думи: " Отче, ние в никакъв случай не сме слушали тази ария от античните. Моля те, напиши ми я за спомен! "
Непознатият духовник изискал мастило и хартия. Оказало се, че в килията няма такива неща. Тогава той споделил на послушника: " Донеси ми каменна плоча! " След като я получил, инокът с ръка написал като върху восък думите на песента и заръчал на по-малкия си другар: " От в този момент нататък по този начин пейте всички православни! " След като изрекъл тези думи, той внезапно станал незабележим.
Когато монахът Гавриил се върнал от бдението, неговият послушник му разказал за своя чужд загадъчен посетител и посочил на стареца си каменната плоча с текста на молитвата. Опитният свещеник незабавно схванал, че в килията е бил самият архангел Гавриил, изпратен на земята да възвести на християните още една дивна ария в възхвала на Божията Майка. Двамата съкилийници взели каменната плоча и я отнесли в Протата, като в детайли разказали пред Събора на старците за станалото чудно събитие. Тогава всички братя с едни уста и едно сърце популяризирали Христа Бога, направил такова знамение за популярност на преблагословената Си Майка и є изпели новата ария, донесена на земята от архангел Гавриил.
Плочата с изписаните върху нея букви на Богородичната ария била изпратена в Константинопол на патриарх Николай II Хризоверг като удостоверение за станалото знамение. Иконата на Пресвета Богородица, пред която била изпята за първи път молитвата, била взета от килията на светогорските отци и пренесена в съборния храм " Протатон " в Карея, където тя и до момента се намира, като от този момент почнали да я назовават " Достойно есть ".
По същия метод и килията още от времето на това чудно събитие е наречена и става известна на Свeта гора с името " Достойно есть ".
Православната черква отбелязва това дивно събитие изключително тържествено на празника " Св. Богородица - Достойно есть ", който се чества на 11 юни, както и на втория ден на Великден, когато представители на всички светогорски обители изнасят с литийно шествие Богородичния облик, с цел да благослови Божията Майка всички тези, които се подвизават и се покланят в нейната градина Света гора Атон.
В края на ХIХ и началото на ХХ век, килията, където станало знаменателното знамение, била населявана от българи. Монашеското приятелство било под управлението на известния свещеник йеромонах Йоан. На своето време той бил измежду най-уважаваните духовници на Света гора и към неговото духовно управление прибягвали монаси от всички народности. Също по този начин той и посредством писма наставлявал голям брой подвизаващи се в света миряни. През последните години от живота си отец Йоан ослепял. Преставил се в Господа през 1942 година В наши дни в килията се подвизават отци от светогорската света обител " Пантократор ".
Свети деятел Вартоломей се счита от някои църковни историци за едно и също лице с Натанаил, който деятел Филип довел при Иисуса Христа. Вартоломей бил в цифрата на Дванадесетте апостоли, които вървели след Иисуса Христа и на които Господ дал мощ да изцеряват заболявания и да вършат чудеса посредством Неговото име.
След слизането на Светия Дух, когато апостолите тръгнали да проповядват Евангелието, на Вартоломей се паднал жребият да отиде в източните страни, където отишъл и деятел Филип. Веднъж, когато те проповядвали настрана в градовете на Мала Азия, Вартоломей получил признание, че Филип търпи терзания и оскърбления, и Господ му заповядал да отиде и да му помогне. Вартоломей се вслушал в това подстрекателство и от този момент към този момент не се разделил с Филип до гибелта му и делил с него писания и рискове. Те били придружавани от Филиповата сестра Мариам. Всички те старателно проповядвали словото божие и с самообладание понасяли гонения и премеждия.
Във Фригийския град Йерапол, където апостолите отвърнали доста езичници от идолопоклонство, идолските жреци възбудили срещу тях властта и народа, и поискали тяхното смъртно наказване. Св. апостоли били разпънати на кръст. Но внезапно се появила страшна стихия със земетресение. Изплашеният народ упорито желал освобождението на мъчениците.
Престарелият Филип към този момент предал душата си Богу, като се молел за своите мъчители, а Вартоломей бил снет от кръста още жив. Той дружно с Мариам погребал тялото на деятел Филип, по-късно кръстил повярвалите, сложил за свещеник благочестивия дъртак Стахий и след няколко дни напуснал Йерапол, като посетил Индия - както приказва преданието - и превел Евангелието на индийски език. Историкът Евсевий Кесарийски споделя, че популярният академик Пантен донесъл в Александрия евангелие, открито от него в Индия, което допускат, било занесено там от св. ап. Вартоломей.
След това деятел Вартоломей посетил Армения, където обърнал към християнството доста езичници и посредством Божията мощ правел чудеса. Дъщерята на царя била доста болна. Св. Вартоломей я излекувал и царят от признателност му пратил няколко камили, натоварени със скъпи блага. Апостолът върнал всички тия блага, като споделил: Не с тия неща аз търгувам, само че виждам да придобия човешки души. Ако тях придобия и ги показва на Господа, то добър търговец ще бъда пред Него.
Царят приел свето кръщение. С него се кръстили и огромен брой негови жители.
В град Албанопол идолските жреци подбудили срещу ап. Вартоломей жителите. Апостолът бил разпнат на кръст с главата надолу; одрали му кожата и му отсекли главата с меч. Християните снели от кръста тялото на апостола и го сложили в оловен ковчег.
По-късно мощите на св. деятел Вартоломей били пренесени в неополитанския град Беневент, а по-късно в Рим. Пренасянето на мощите на св. Вартоломей се чества на 25 август.
Св. деятел Варнава, който първом се наричал Йосиф или Йосия, се родил в остров Кипър. Родителите му били богати евреи от Левиевото свещеническо коляно. Те пратили младия си наследник в Йерусалим да се учи у популярния тогава законоучител Гамалиил. Заедно с него се учел различен млад евреин на име Савел, с който Йосиф се сприятелил.
В същото време Спасителят започвал Своята проповед. Той бил пристигнал от Галилея в Йерусалим и голям брой народ вървял след Него, желаейки да чуе Неговото слово и да види чудесата Му. Йосиф видял Спасителя, слушал Неговите божествени слова, обикнал Христа от цялото си сърце и станал един от неговите възпитаници.
Оттогава младият Йосиф към този момент непрекъснато вървял след Иисуса Христа. Когато Господ избрал Седемдесетте възпитаници и им поръчал да проповядват Неговото Слово, Йосиф бил в тяхното число и апостолите почнали да го назовават Варнава, което значи наследник на утехата.
След Възнесение Господне, когато апостолите, изпълнени със Светия Дух, живеели дружно в Йерусалим в единогласие и обич, Варнава продал парцела си, донесъл парите на апостолите и дружно с тях проповядвал Словото Божие.
В това време - както приказва преданието - той постоянно се срещал с предходния си приятел Савел, който ненавиждал Христовата религия и преследвал вярващите. Мъчно било на Варнава за ожесточението на Савел и се стремял да го завоюва за Господа Иисуса Христа. Често Варнава тъгувал за упорството на някогашния си приятел, който той нежно обичал и молел Бога да просвети душата му със светлината на истината. Варнава бил благополучен да срещне Савел, който от гонител на Христовите почитатели, станал ревнив просветител и рапространител на новото обучение
Словото Божие бързо се разпространявало. Самото гонение допринасяло за това, тъй като повярвалите се разпръснали по всякакви градове и на всички места проповядвали Евангелието. Някои кипърци и киринейци почнали да проповядват и на елините (езичниците) в Антиохия Сирийска. Господ им помагал и мнозина от жителите на Антиохия повярвали. Като разбрали за това, апостолите изпратили Варнава, с цел да утвърди новообърнатите във вярата, тъй като - както приказва Писанието - Варнава бил мъж благодетелен и изпълнен с Дух Светий и религия. Господ благословил трудовете му и вярващите се умножавали всеки ден. Варнава повикал при себе си за асистент своя приятел Савел. Те се трудели дружно и прекарали една година в Антиохия, където повярвалите почнали първи да се назовават християни. В това време се появил апетит в Юдея. Антиохийските християни събрали средства и пратили Варнава и Савел с тая помощ при страдащите братя. След като изпълнили поръчението, се върнали в Антиохия като взели със себе си племенника на Варнава - Йоан - Марко.
Апостолите Варнава и Павел проповядвали Божието слово в доста градове на Мала Азия. Като прекарали повторно известно време в Антиохия Сирийска, светите апостоли подхванали нови пътешествия. Павел дружно със своя възпитаник Сила се отправил в Дервил и Листра, а Варнава взел Марко и отпътувал в Кипър. Там Варнава продължавал наченатото дело. После той посетил Италия, бил в Рим и турил начало на християнската Църква в град Милано.
След това Варнава се върнал в Кипър. В Саламин, основен град на острова, проповедта му извикала завист у живеещите там евреи. Варнава предчувствал, че тук ще одобри мъченическа гибел. Той се дал прошка с вярващите и се отправил в събранието на евреите, с цел да им проповядва. Те гневно се нахвърлили върху него и го умъртвили с камъни. След това поискали да изгорят тялото му, само че то останало невредимо в огъня и било заровено от Марко.
Мощите на св. Варнава били открити в края на V век. На остров Кипър бил издигнат храм в негова чест.
Легендата за иконата Достойно есть
През десети век пред този свят облик на Божията Майка за първи път е било изпято песнопение, включено след това в Божествената света литургия, което и до през днешния ден се извършва в целия православен свят.
Точното поверие за това събитие е записано през XVI век от тогавашния първенствуващ духовник в Света гора йеромонах Серафим, който споделя:
" Близо до столицата на Света гора Карея, се намира котловина, по-късно наречена " Долината на пението ", в която отдалечени една от друга се намират отшелнически килии, населявани от подвизаващи се аскети. В една от тях живеели двама монаси дъртак на име Гавриил и послушник със същото име. Веднъж старецът, отивайки на бдение в Карея, споделил на своя възпитаник: " Чедо, аз ходя на бдението, а ти остани тук и направи самичък утринното последование в нашата килийна черква ".
През нощта се потропало на вратата на килията. Когато отворил, послушникът видял пред себе си чужд калугер. Поканил странника да влезе, с цел да извършат дружно утринното последование. Стигайки до песнопението " Честнейшую херувим... ", непознатият с благ глас благоговейно запял към Пресвета Богородица: " Достойно е, в действителност, да те облажаваме, Богородице, присноблажена и пренепорочна и Майка на нашия Бог ". След тези думи иконата на Божията Майка, която се намирала в килията и пред която те възнасяли своята молитва, ненадейно засияла с невероятна светлина, а послушникът, изпълнен с духовна наслада и просълзен от трогване, се обърнал към монаха със следните думи: " Отче, ние в никакъв случай не сме слушали тази ария от античните. Моля те, напиши ми я за спомен! "
Непознатият духовник изискал мастило и хартия. Оказало се, че в килията няма такива неща. Тогава той споделил на послушника: " Донеси ми каменна плоча! " След като я получил, инокът с ръка написал като върху восък думите на песента и заръчал на по-малкия си другар: " От в този момент нататък по този начин пейте всички православни! " След като изрекъл тези думи, той внезапно станал незабележим.
Когато монахът Гавриил се върнал от бдението, неговият послушник му разказал за своя чужд загадъчен посетител и посочил на стареца си каменната плоча с текста на молитвата. Опитният свещеник незабавно схванал, че в килията е бил самият архангел Гавриил, изпратен на земята да възвести на християните още една дивна ария в възхвала на Божията Майка. Двамата съкилийници взели каменната плоча и я отнесли в Протата, като в детайли разказали пред Събора на старците за станалото чудно събитие. Тогава всички братя с едни уста и едно сърце популяризирали Христа Бога, направил такова знамение за популярност на преблагословената Си Майка и є изпели новата ария, донесена на земята от архангел Гавриил.
Плочата с изписаните върху нея букви на Богородичната ария била изпратена в Константинопол на патриарх Николай II Хризоверг като удостоверение за станалото знамение. Иконата на Пресвета Богородица, пред която била изпята за първи път молитвата, била взета от килията на светогорските отци и пренесена в съборния храм " Протатон " в Карея, където тя и до момента се намира, като от този момент почнали да я назовават " Достойно есть ".
По същия метод и килията още от времето на това чудно събитие е наречена и става известна на Свeта гора с името " Достойно есть ".
Православната черква отбелязва това дивно събитие изключително тържествено на празника " Св. Богородица - Достойно есть ", който се чества на 11 юни, както и на втория ден на Великден, когато представители на всички светогорски обители изнасят с литийно шествие Богородичния облик, с цел да благослови Божията Майка всички тези, които се подвизават и се покланят в нейната градина Света гора Атон.
В края на ХIХ и началото на ХХ век, килията, където станало знаменателното знамение, била населявана от българи. Монашеското приятелство било под управлението на известния свещеник йеромонах Йоан. На своето време той бил измежду най-уважаваните духовници на Света гора и към неговото духовно управление прибягвали монаси от всички народности. Също по този начин той и посредством писма наставлявал голям брой подвизаващи се в света миряни. През последните години от живота си отец Йоан ослепял. Преставил се в Господа през 1942 година В наши дни в килията се подвизават отци от светогорската света обител " Пантократор ".
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ