50% от българите имат доверие на Църквата
Църквата е измежду институциите, които обичайно се употребяват с високо доверие измежду обществото ни. Тези настройки се резервират постоянни през последните години, като доверието варира сред 40 и 50 на 100, оповестява " Галъп интернешънъл болкан ". На фона на отношението към други институции, изключително тези на държавната власт, това са впечатляващи стойности. Църквата като че ли остава встрани, настройките към нея са постоянни, без внезапни пикове и спадове, въпреки че съществуването на кавги и обвинявания не е изключение и за тази сфера на публичните процеси у нас и обратно в годините е давало своето отражение. Показателно е, че погребението на патриарх Неофит през март тази година беше определяно като едно от събитията, които в най-голяма степен сплотиха обществото ни.
Последните месеци демонстрират опазване на положителни равнища на доверие в Църквата като институция в по-скоро горните граници на обичайното за обществото ни. 49,7% от запитаните българи в национално представително проучване на " Галъп интернешънъл болкан ", извършено особено за Българска национална телевизия през април, дават отговор, че имат доверие в Църквата, 34,1 на 100 дават отговор негативно, а останалите не могат да преценяват.
Сравнително позитивните настройки към църковната институция обаче не могат да бъдат приравнени към отношението към религиите изобщо или вярата в Бог. Глобално проучване, извършено преди време от Световната асоциация " Галъп интернешънъл " демонстрира, че обществото ни е измежду умерено религиозните (средно за света 61% се дефинират като религиозни; приблизително за Европейски Съюз – 43%). У нас 53% декларират, че са религиозни. Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти (9%). Други 10 на 100 не могат да преценяват по какъв начин да отговорят. Страната ни е по-скоро в средата (или даже малко под нея) на " класацията " по заявена набожност – под междинните равнища в световен мащаб, само че надалеч от извънредно ниските равнища, които са следят в други страни. България е близка по настройки до другите източни страни от Европейски Съюз. Обществото ни обаче е по-религиозно в западноевропейските страни.
Тези настройки и у нас се резервират по-скоро постоянни през последните години – делът на определилите се като религиозни остава същият, само че и атеизмът сякаш пораства. Минимален спад има измежду каузи на деклариралите, че по-скоро не са вярващи. През 2014 година още веднъж една втора (52%) от българите се дефинират като религиозни. 36% тогава споделят, че не са вярващи, а 3% са атеисти. Няколко години по-късно, през 2016 година, настройките са на процедура същите – 51% се дефинират като религиозни хора, 36% – като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят.
И у нас, както и в множеството страни по света, вярващите в съществуването на Бог (58%) наподобява са повече от определящите се като вярващи въобще. Близо една четвърт считат, че Бог няма, а 15% не са напълно сигурни. Малцина не знаят по какъв начин да отговорят. Отговорите на българите още веднъж се приближават до междинните, регистрирани за Европейски Съюз – по-близко до тези на респондентите от източните страни на Съюза. Вярата в съществуването на Бог у нас се резервира на същите декларирани равнища през последните години.
е извършено за Българска национална телевизия сред 28 март и 5 април 2024 година измежду 805 души по метода " лице в лице " с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е еднакъв на към 54 хиляди души, осведоми още " Галъп интернешънъл болкан "
Глобалното проучване на Световната социация " Галъп интернешънъл " обгръща общо 57 768 души, интервюирани в 61 страни от целия свят.. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода " лице в лице ", по телефона или онлайн. Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%. В България проучването е финансирано и извършено от " Галъп интернешънъл болкан " за международната Асоциация " Галъп интернешънъл ".
Последните месеци демонстрират опазване на положителни равнища на доверие в Църквата като институция в по-скоро горните граници на обичайното за обществото ни. 49,7% от запитаните българи в национално представително проучване на " Галъп интернешънъл болкан ", извършено особено за Българска национална телевизия през април, дават отговор, че имат доверие в Църквата, 34,1 на 100 дават отговор негативно, а останалите не могат да преценяват.
Сравнително позитивните настройки към църковната институция обаче не могат да бъдат приравнени към отношението към религиите изобщо или вярата в Бог. Глобално проучване, извършено преди време от Световната асоциация " Галъп интернешънъл " демонстрира, че обществото ни е измежду умерено религиозните (средно за света 61% се дефинират като религиозни; приблизително за Европейски Съюз – 43%). У нас 53% декларират, че са религиозни. Близо една трета (29%) не се възприемат като религиозни хора, а една десета са атеисти (9%). Други 10 на 100 не могат да преценяват по какъв начин да отговорят. Страната ни е по-скоро в средата (или даже малко под нея) на " класацията " по заявена набожност – под междинните равнища в световен мащаб, само че надалеч от извънредно ниските равнища, които са следят в други страни. България е близка по настройки до другите източни страни от Европейски Съюз. Обществото ни обаче е по-религиозно в западноевропейските страни.
Тези настройки и у нас се резервират по-скоро постоянни през последните години – делът на определилите се като религиозни остава същият, само че и атеизмът сякаш пораства. Минимален спад има измежду каузи на деклариралите, че по-скоро не са вярващи. През 2014 година още веднъж една втора (52%) от българите се дефинират като религиозни. 36% тогава споделят, че не са вярващи, а 3% са атеисти. Няколко години по-късно, през 2016 година, настройките са на процедура същите – 51% се дефинират като религиозни хора, 36% – като нерелигиозни, 3% са атеисти, а останалите не могат да отговорят.
И у нас, както и в множеството страни по света, вярващите в съществуването на Бог (58%) наподобява са повече от определящите се като вярващи въобще. Близо една четвърт считат, че Бог няма, а 15% не са напълно сигурни. Малцина не знаят по какъв начин да отговорят. Отговорите на българите още веднъж се приближават до междинните, регистрирани за Европейски Съюз – по-близко до тези на респондентите от източните страни на Съюза. Вярата в съществуването на Бог у нас се резервира на същите декларирани равнища през последните години.
е извършено за Българска национална телевизия сред 28 март и 5 април 2024 година измежду 805 души по метода " лице в лице " с таблети. Извадката е представителна за пълнолетното население на страната. Максималното общоприетоо отклоняване е ±3.5% при 50-процентните дялове. 1% от цялата извадка е еднакъв на към 54 хиляди души, осведоми още " Галъп интернешънъл болкан "
Глобалното проучване на Световната социация " Галъп интернешънъл " обгръща общо 57 768 души, интервюирани в 61 страни от целия свят.. Във всяка страна през интервала август-октомври 2022 година са интервюирани към 1000 души по метода " лице в лице ", по телефона или онлайн. Статистическата неточност в проучването е в диапазон ±3-5% при поверителен период – 95%. В България проучването е финансирано и извършено от " Галъп интернешънъл болкан " за международната Асоциация " Галъп интернешънъл ".
Източник: inews.bg
КОМЕНТАРИ