Цар Калоян - живот и управление
Цар Калоян е най-малкият брат от династията Асеневци, който ръководи от 1197 до 1207 година. Той е един от славните владетели на Втората българска страна, трансформирайки я във военна и политическа мощ в Европа. Завършил е делото на своите братя, оставяйки на идващите генерации мощна, здрава и постоянна мощ, с опция и упоритости за разцвет. Сила, която свети с ярка светлина на Европейския небосвод.
Усеща тежестта на царската кръв още в ранните си години, когато прекарва 2 години като пленник в Константинопол. Успява да избяга и да откри обежище под опеката на братята си. Израства около тях, а след гибелта им е коронясан и застава на престола.
Неговите дипломатически качества се показали още от ранна възраст. Той преследвал неуморно всяка своя цел, което след това потвърдил, защото за 10-годишното си ръководство съумял да направи едни от най-грандиозните промени, трансформирайки се във държател на Балканите.
Калоян има изострен разум, сила и огромни упоритости за ръководство, които са му от изгода, защото с изключение на от нахлуване против страната, ръководството му е застрашено и от разрухата на вътрешния мир в нея.
Започва царуването с предприемате на обединения против Византия. Успява да примами и залови Иванко – килърът на цар Асен, и го хвърля в тъмницата. Привлича съдружници, с които стартира военни дейности против Византия, нахлувайки в Тракия. Превзема я и се насочва към Варна, която завладява на третия ден от обсадата, защото градът е имал мощна отбрана.
При завземането на Варна си печели прозвището Ромеоубиец, тъй като подрежда на бойците да погребат живи враговете в рова на крепостните стени. Калоян публично владее всички български земи на север от Стара планина, само че визайнтийците по този начин и не признават купата му.
Калоян се обръща за помощ към папа Инокентий III, само че общуването посред им минава в надхитряване един различен. Папата предложил на царя по-ниска купа от неговата, а Калоян опитвал да го убеди в положителните си планове и правото да бъде именуван с най-високото звание.
Събития от 1202 година водят до завладяването на Белград, Браничево и Ниш, които тогава са били оспорвани области, от унгарците. Впоследствие обаче цар Калоян не остава със скръстени ръце и си ги взима назад с поддръжката на кумански наемници.
През 1202 година, войната сред България и Византия е прекъсната с подписването на кротичък контракт, който признава съществуването на Българското царство.
Съвременно, по време на договарянията сред папата и цар Калоян, почнал Четвъртият кръстоносен поход, в който взели участие представители на италианската и френската аристокрация. Интересно е, че в действителност управниците обърнали взор към Константинопол, не към личните си земи.
През 1204 година те завладяли Източната Римска империя без доста старания и по този метод сложили началото на Латинската империя, а неин държател избрали Балдуин I Фландърски.
По същото време, Калоян получил бленуваната корона от папата, който най-сетне склонил да признае царската му купа. Това прави Калоян единственият български държател с прието звание. Папата бил причина за успокояването на връзките сред България и Унгария. Калоян положил старания да подписа помирение и с латините, само че те не желали и да чуят за това.
Били прекомерно горди и се отнесли с пренебрежение и подбив към владетеля.
Що се отнася до кръстоносния поход, неговото начало е сложено поради въстание в Тракия, последвано от поход на юг от Хемус. Представителите на гръцкото и българското общество били част от въстанието. След като научил за триумфа на Калоян, император Балдуин събрал армия и тръгнал към него. По пътя си завладяли доста градове, някои се предавали без брой, от боязън при типа на бойците, други се били до последно и починали почтено.
Апетитна хапка за граф Луи дьо Блуа се оказал град Адрианопол, който обаче бил сложен за завладяване. На няколко пъти куманските бойци нападали армията на рубрика с море от стрели. Това разгневило рицарите и командирите им решили да тръгнат след тях, с цел да си отмъстят. Планът им обаче се оказал недобре премислен, защото в преследването си бойците освен че стигнали до куманите, само че се натъкнали и на цялата българска войска, която ги очаквала в бойна подготвеност. Отчаян и уплашен, Луи дьо Блуа изискал помощ от Балдуин, който се съгласил да му спомага, тъй като по този начин повелявал рицарският кодекс. Въпреки общите им старания обаче латините не могли да се оправят с българската армия. Битката била кървава и зрелищна, граф Блуа намерил гибелта си, а Балдуин бил покорен.
Щом разбрали какво се е случило, останалите графове решили да избягат, пробвайки се да спасят живота си. Калоян тръгнал след тях и скоро доближил Константинопол. В този миг обаче царят решил да нападне не него, а Солун, който тогава бил под владението на маркиз Бонифаций Монфератски. Плановете му малко се объркали, защото се появили нови латински войски, а гърците, които до тогава били на страната на България, решили, че нямат изгода от нея и се обединили с Латинската империя. Всички се съюзили против България в опит да разгромят царя. Те не знаели, че това няма по какъв начин да се случи.
Калоян буен от надигналата се против него злоба. През 1206 година, той обединил и повел всички северни нации към Тракия. За него се били освен българи, а руси, печенези, кумани и така нататък Те превземали град след град и цитадела след цитадела. Онези, които смеели да им се опълчат, намирали гибелта си. Ромеоубиецът желал да отмъсти на гърците за измяната.
Единствените не обсадени местности били Диамотика и Адрианопол. Това се случило, защото при нападението куманите изоставили Калоян, взимайки задоволително плячка със себе си. Така царят бил изложен на риск от нахлуване от рицарските войски и затова решил краткотрайно да се отдръпна.
Що се отнася до останалите, Балудин умрял в тъмницата в Царевец, само че гибелта му станала публично притежание година по-късно. За император бил определен неговият брат – Анри. Заедно с маркиз Монфератски те обединили старания против българския си зложелател. Калоян като че ли предвиждал това и към този момент бил квалифициран със идващия си ход. Минало се малко време и царят подготвил засада на маркиза, в която той бил погубен. След като главата му паднала, към този момент никой не се съмнявал и не оспорвал властта на същинския държател на Балканите.
Последното дело на цар Калоян било завладяването на Солун през 1207 година. По време на борбата той умрял, само че повода за гибелта му не е ясна. Едни настояват, че е получил инфаркт, съгласно други е станал жертва на скрит план.
Физическата гибел на цар Калоян донесла величие на духа му, тъй като той белязал българската история с невероятни достижения, извоювани борби, паметно ръководство и голямо развиване във всяка една сфера.
Останките на царя са преместени в Търново, а гробът му е открит през 1972 година в храма Св. Четиридесет мъченици. Той е положен от останалите представители на династия Асеневци - славни войни, дали своя принос за родината.
Най-голямото достижение на Калоян, което вечно бележи историята е разгрома на Латинската империя, която тогава е била голяма мощ. В чест на тази победа е издигната Балдуиновата кула в Търново, която и до през днешния ден припомня за славните подвизи на владетеля.
Цар Калоян подписва брак с куманската принцеса Анна-Анисия. Двамата имат две деца – Мария и Витлеем, само че след гибелта му на престола застава неговия племенник – Борил Асен Стрез, тъй като синът му е бил подготвян за свещеник.
Цар Калоян е един от владетели, поради които българите имаме славата на популярен народ – обединен, мощен, обединен. Той е образец за мощта на тази нация, която има волята да преследва задачите си и да ги реализира.
Трябва да сме горди с история като тази, да я описваме от потомство на потомство, тъй като тя не трябва да бъде забравена в никакъв случай. Това са същинските българи – борещи се до последно за своите полезности. Нашите царе са славни войни, дали живота си за богатството на страната. Калоян е същинско доказателство за качествата, които би трябвало да има един горделив, мощен и умен човек, наричащ себе си българин.
