За тайните на популисткия успех - в България и другаде
Трябва ли да се тревожим от настъплението на популистката последна десница? От една страна да, тъй като в множеството европейски страни тя се окопа сред десетте и двайсетте %, в Италия ръководи, а във Франция може и да завоюва идващите президентски избори. От друга страна до прогнозирания домино резултат от Брекзит не се стигна и европейското единение не се разпадна пред лицето на съветските нуклеарни ракети.
В Италия Мелони застана твърдо зад Украйна, а предстоящият успех на " Вокс " в Испания по този начин и не се състоя - някои настояват, че съществена причина за спада на популистката крайнодясна партия с три % е един плакат в Мадрид, на който тя хвърля в коша разнообразни неща като климатичните промени, правата на ЛГБТ, феминизма и каталунската самостоятелност. Крайностите към момента плашат.
Видовете популизъм
Много анализатори разискват разликата сред англосаксонския и европейския десен популизъм. Политици като Доналд Тръмп и Найджъл Фараж заложиха на някакво мислено великолепие, към което страните им щели да се върнат след излизането от съюзи като Европейски Съюз и НАТО. В Европа е противоположното - национал-популистите незабелязано започнаха да се стремят към консолидиране в европейския мейнстрийм. Тук парадоксално Костадинов е по-близо до англосаксонците, въпреки и по съветски аргументи, а и евентуално изплашен от образеца на Вътрешна македонска революционна организация, които потеглиха по другия път.
Модела зададоха водачи като Орбан и Качински, които гневно громят всички европейски полезности, само че напълно не се готвят да изоставен Общността, нежели да се откажат от нейните фондове. Във от ден на ден страни " санитарният надзор " около крайната десница се подвига и тя се трансформира в патерица на ръководството. На крайнодесните разчитат в Швеция, във Финландия, а образците ще се множат. Въпросът е кой компромис е по-приемлив: десните да се съберат с левите или да потърсят съюз с крайнодесните?
В България след " златния пръст " на Сидеров, образец за коалиция на десни с крайнодесни беше третото държавно управление на Борисов. Сещам се за две неща, с които той заплати обединението си: глупавото отменяне на Истанбулската спогодба и блокирането на Северна Македония, което задълго скапе връзките ни с тази евентуално близка нам страна.
Лекото нормализиране е реалност
Цената на сходни взаимни отстъпки варира. Най-често крайнодесните желаят стягане на миграцията и пердах по малцинства от всевъзможен тип. Например по ЛГБТ- общностите, които са техни постоянни изкупителни жертви. Борбата с европейските " бюрократи " традиционно създава популистки герои. Нов мотив за културни войни даде съветската инвазия в Украйна, която прокара политически окопи - едни се противят на солидарността по стопански аргументи, други активизират обичайни за страните си антиамерикански настроения, трети, каквито са нашите тук, размахват хипотетичната историческа непосредственост, откакто са били възпитавани старателно по време на 45-годишния комунистически режим.
Ново развиване е, че крайнодесните започнаха леко да се възстановяват, с цел да станат допустими за болшинството и да влязат в ръководството. Добър образец е Марин льо Пен, която размени расистките нападки на татко си против мюсюлманите със угриженост за това, че те не почитат правата на дамите и хомосексуалните. В традициите на Националния фронт, който тя наследи, можехме да чакаме твърда поддръжка на полицията, която простреля младежа Наел. Но протестите, избухнали в негова отбрана, я разубедиха и тя си остана много въздържана. " Алтернатива за Германия " пък се върна към икономическите въпроси с такива консервативни решения, поради които се сътвори преди време. У нас политолозите не стопират да предсказват сходно усмиряване на " Възраждане ", което би ги направило допустим сътрудник някой ден, само че към този момент Костадинов залага на всичко или нищо.
От друга страна десният мейнстрийм незабелязано стартира да се приближава до крайната десница, може би изкушен от известността ѝ. Премиерът на НидерландияМарк Рюте да вземем за пример падна, тъй като изостри прекалено много антиимигрантската си политика, което разсърди по-умерените му сътрудници. Партии като Българска социалистическа партия и Има Такъв Народ у нас към момента гравитират към към мейнстрийма, само че и двете са си подложили за допустимо съдействие с крайнодесните от " Възраждане ": първата с проруския си курс и хомофобията (ако по този начин обобщим битката им с така наречен " джендър идеология " ), вторите с напъните за директна народна власт, " Македонияяя " и пръскането на ненавист във всички направления.
Устойчивостта на крайните обединения се дължи на все по-умелото ръководство на недоволствата в обществата ни. Отделният човек непрестанно се ядосва ту на едно, ту на друго. Талантът на политическия бизнесмен е да сплоти тези разнопосочни чувства и да ги насочи към един зложелател, носещ цялата виновност. За популиста това е еврото, което е в основата на всички проблеми.
Не изчезват, само че и не настъпват
В психически проект тайната на популисткия триумф е в опълчването на властта, която желае от нас едно или друго. Хората не са за Путин, те са срещу американците, които към този момент възприемат като новите началници. Не са срещу Европа, а пазят достолепието си, като отхвърлят да извършват това, което тя чака от нас. Талантът на бизнесмените е в умеенето да облекат инатенето в подобаваща идеологическа форма - суверенитет, еднаквост и т. н. Последствията постоянно са съдбовни. След Брекзит, обединил всички проблеми на Острова във фигурата на източноевропейския преселник, се оказа, че в Обединеното кралство няма кой да работи и подлъганите взеха да съжаляват. Ако зарежем еврото и се върнем към гордия български лев, злополуката ще е още по-голяма.
Технологията на медийните омрази, с които си служат, обяснява защо десните популисти по едно и също време не изчезват, само че и не овладяват политическия терен. Това са артикули, които биват пускани в общественото пространство, с цел да бунят страсти, а не трайни политически стратегии. Поледнете ги като тийзъри. Страшният мигрант джихадист. Дълбоката евро страна. Голямата замяна на християнските популации. Неминуемата война на НАТО с Русия. Чипирането с ваксини. Тайната промяна на полове на децата ни. Леденото хоро, пилонът, на пердах за отбраната на МОЧА и Трети март… Ако ги преглеждаме като един тип известна просвета, със своята аудитория и мода, евентуално ще гледаме напред по-спокойно.
Този коментар показва персоналното мнение на създателя и може да не съответствува с позициите на Българската редакция и на Дъждовни води като цяло.
