Трябва да се лекува не органа и дори не целия

„ Трябва да се лекува не органа и даже не целия организъм, както в този момент е съвременно в медицината. Трябва да се лекува ориста на индивида, неговата душeвност, характера му и методът, по който той гледа на света. “

~ Сергей ЛАЗАРЕВ, „ Диагностика на кармата “

Моят метод 

Същността на моят способ се състои в развиване на мисленето. По-рано наивно допусках, че мога да намеря заветната брошура или да осъществя контакт с някаква извънземна същина, която ще ми открие всички секрети на Вселената. След това с учудване разбрах, че откриването на тайната - това е единствено половината от нещата. Необходимо е още и да схванеш какво тъкмо си разкрил. Всички секрети на Вселената са разкрити към нас. Просто ние не ги виждаме и не разбираме същността им. Както и във всяка друга, в най-незначителното събитие е скрита цялата загадка на Вселената. Тази загадка ни се открива съгласно мярата на нашето развиване.

Разбирането на събитието - това е едновременното обгръщане на предишното, сегашното и бъдещето. Да можеш да виждаш бъдещето към момента не значи да разбираш същността на сегашното. За едновременното обгръщане на предишното, сегашното и бъдещето е нужна сила. Колкото по-голяма психическа сила притежаваме, толкоз по-мащабно можем да мислим. Психическата сила угасва, в случай че не я подхранваш с обич. Значи познанието за света е невероятно без увеличението на любовта в душата.

Нека се върнем към моята диагностика. Аз виждам деформациите на полевите структури. Кръстчета, ромбове, няколко десетки обстановки. Наблюдавайки полевите деформации може да се направи извод - в подобен и подобен случай полето се деформира, което може да докара до болест. А в случай че проанализираш няколко стотици случая, можеш да си направиш приблизителна скица за вярното държание и вярното отношение към света. Същността на моето изобретение се състои в това, че след многогодишни целенасочени търсения аз видях полевите структури, първоначални във връзка с обекта, макар че науката постоянно изрично е твърдяла, че полевата конструкция е вторична. Откривайки първичните полеви структури аз с учудване забелязах, че техните деформации водят освен до заболявания, само че и до разрушение на ориста, характера, душeвността.

Разбрах, че би трябвало да се лекува не органа и даже не целия организъм, както в този момент е съвременно в медицината. Трябва да се лекува ориста на индивида, неговата душeвност, характера му и методът, по който той гледа на света. Без верен мироглед няма да има вярно мислене. Без вярно мислене няма да се породят верните страсти. Неправилните страсти ще доведат до погрешно държание и по-късно до разрушение на ориста, душeвността и здравето. Истинското изобретение за мен стана разбирането на това, че нашите страсти и полеви структури са едно и също нещо. При това нашите усеща се разделят на два пласта: повърхностни, които зависят от тялото, и дълбочинни, от които зависи освен тялото, само че и душeвността и ориста.

Нужно ми беше да проанализирам няколкостотин хиляди разнообразни обстановки, с цел да стигна до тази концепция. Следващото изобретение за мене беше следното: можеш да лекуваш индивида като му дадеш вярно схващане за света. Оказа се, че огромната смяна във възгледите за света може да лекува даже такива заболявания като рака. Съответно и неправилното отношение към света може да докара до най-тежки заболявания. Западната просвета е привикнала да се ориентира към материалното развиване. Първо жилището и храната, а по-късно мислите и концепциите. При източната просвета е противоположното - съзнанието има приоритет. Правилните мисли са по-важни от жилището и парчето самун. Източният свят е раждал хрумвания и някои от големия им брой последователно станали действителна мощ.

Наскоро един човек ми сподели: „ На интернационално равнище ние разбираме, че вървим към злополука. Имаме всичко - пари, технология, власт, само че нямаме хрумвания. Изобщо нямаме визия какво да създадем, с цел да променим обстановката “. Но неналичието на хрумвания не е най-главната заплаха за човечеството. Главната заплаха се крие в неправилното разбиране на света и неумението да се мисли. Само преди 100 години основният източник на благосъстояние са били суровините. След известно време такова благосъстояние станаха технологиите. Преди двадесет-тридесет години светът с удивление видя, че основното благосъстояние става информацията. Япония образно сподели на света, че хрумвания могат да се купуват и продават. Новите хрумвания станаха източник на бързо и действително обогатяване.

В същото време светът с не по-малко удивление разбра, че концепциите могат да убиват и унищожават доста по-силно, в сравнение с каквото и да е оръжие. Идеите станаха материална мощ. Маяковски беше написал „ Искам към щика да приравняват и перото “. В Русия концепциите са се изпълвали със мощ още преди революцията и опита на болшевизма свидетелства за това. Това, което споделям, свидетелства и за още нещо. Дори най-ужасната и порочна концепция е нищо спрямо красивата, само че недоизпипана концепция. Болшевиките доказвали на всички, че за общото благополучие е належащо да се унищожи страната като орган на насилието. Но когато страната била разрушена, те били принудени да основат доста по-ужасяващ наказателен уред. Недоразработените хрумвания, неправилното схващане на всеобщите закони унищожиха ориста и здравето на страната, а репресивният уред ставаше все по-могъща панацея, спасявайки организма от крах. В края на краищата социализмът рухна. А научиха ли се хората да мислят? Опитът по-късно приказва за противоположното. Държавата беше разрушена за следващ път, като освен това повторното опустошение се извърши освен на физическо, само че и на духовно, нравствено равнище. Всички свято имаха вяра, че демокрацията е неявяване на принуждение, без обаче да схващат, че демокрацията може да съществува единствено в условия на най-строга дисциплинираност и тирания на закона. 

Правилният взор върху света и вярното мислене в този момент са по-важни от жилището и парчето самун. И в търсенето на такова схващане ние още веднъж се връщаме към свещените истини. По-новому стартират да звучат известните древен думи: „ И освен с парчето самун живее човек “. Идеите от ден на ден се изпълват със мощ, а при неналичието на вярно схващане от ден на ден доближават основателите си към пропастта…. При всичко това промени ли се нашето схващане и мироглед? Не, те от ден на ден и повече изостават след опциите ни. Ако ние не се променим, ще загинем. Сега към този момент всеки стартира да схваща това. На Изток от антични времена са подчертавали: промени себе си и ще съумееш да промениш целия свят.

За да промениш себе си е належащо да притежаваш вярно мислене, вярно поведение; би трябвало да разбираш законите, по които живее Вселената, належащо е да възпитаваш своите усеща, изхождайки от любовта и добродушието. Човек с несъвършена душа не може да се допира до тайните на битието, той просто ще загине. Лекар с несъвършена душа няма да донесе изгода на пациента, академик с несъвършена душа ще прави открития, водещи до гибелта на хора. В последните епохи човечеството се е стремяло не към струпване, а към ползване. Прословутото парче самун ставало все по-важно. За разбирането на света са нужни доста повече сили, в сравнение с за приемането на хляба. Светът се отучи да мисли. Философите и мъдреците изчезнаха. Никой не желае да дава, всички желаят да получават.

Симптоматична стана освен медицината, само че също по този начин и стопанската система, политиката, философията. Ако възникне проблем - би трябвало да се в профил. Да се разбере, за какво се е появил, за какво появяването му е закономерна - за това ние не сме привикнали да мислим.

Един професор един път сподели: „ Аз не се поканвам да давам на студентите познания. След няколко години всичките тези познания ще се трансформират. Аз ги изучавам да работят с тези познания, изучавам ги вярно да мислят “. Ние доста дълго време бяхме неприятни студенти и неприятни професори. Сега виждам телевизия и виждам по какъв начин се учим да мислим. И от повърхностните упреци, омразата, обвиняванията, имащи за задача да отстранен пречещия проблем, ние вървим към разбирането на връзката сред протичащите събития. Необходимо е не да търсим отговорните, с цел да им отмъстим за злото, належащо е сами да се развиваме и променяме. И това ще бъде най-хубавата отбрана от повтаряне на грешките на предишното.

Диагностицирайки полевите структури аз се учех да мисля. Оказа се, че мъничкият организъм и голямата страна живеят по общи закони. Така че, в случай че вие имате предпочитание да усвоите моя способ, на първо място се научете да мислите.

От: „ Диагностика на кармата “ Книга 9, Сергей Лазарев, изд. „ Станпрес “, Бургас, 2005 година
Снимка: Facebook