Избрах тази професия заради оптимизма
Трудно се води диалог, касаещ злокачествени болести при деца. Понякога даже се запитвам кой би си избрал непринудено специалност, обвързвана с толкоз доста болежка, боязън и психологична контузия, извираща на вълни от съкрушените сърца на родителите и от измъчения взор на децата. " В детската онкохематология ме притегли оптимизмът. Това, че както наподобява ужасяваща, в нея има ужасно доста вяра . " В тези думи не дочувам романтика. Има очакване в науката и доста безрезервност. С днешна дата в тях се прокрадва и ретроспективният разбор на един 40-годишен професионализъм. Този на проф. доктор Добрин Константинов, дм - шеф на Клиника по детска клинична хематология и онкология в УМБАЛ " Царица. Йоанна-ИСУЛ ".
Израснал в семейство на лекари (баща и по-голям брат), проф. Константинов от рано проявя очевиден интерес към специалността на неговите близки. В средата на 80-те здравната му кариера започва с цифрата 30. Толкова е процентът успеваемост при лекуване на левкемиите. 40 години по-късно резултатите даже у нас доближават съвсем 90%. " И това не е единствено при левкемиите. Някои от другите болести към момента имат известни проблеми, само че на всички процентите на успеваемост порастват нагоре. Абсолютно на всички! "
Тези данни през днешния ден звучат фантастично на фона на края на 40-те, когато се основава първото лекарство против левкемия. Терапевтичният триумф за първи път потегля по оптимистичната канара нагоре, оставяйки зад тила си твърдите 0%. Част от медикаментите, лицензирани през 60-те и 70-те години, са с толкоз добра успеваемост, че се употребяват и до през днешния ден.
" Ние не започваме лекуване незабавно с " тежката артилерия ", тъй като е потвърдено, че комбинирането на тези остарели, само че ефикасни лечебни способи, е задоволително добре, с цел да даде на 80% от децата шанса да се излекуват. А останалите 20%? При тях са доста по-сложни нещата и все пак и там имаме нови способи. Та ние допреди 10 години не познавахме имунотерапията, а към този момент имаме и клетъчна терапия. Сега вършим чудеса. "
Тези чудеса проф. Константинов съпоставя със слънце. Изненадана съм да науча, че мракът, съпътстващ фамилията на децата с тежки диагнози, хвърля тъмната си сянка и върху техните лечители. Има нещо надълбоко прочувствено в самоотвержения инстинкт за заедност тогава, когато е непостижимо мъчно и към момента незнайно. " Първият диалог в никакъв случай не се получава. Той е безнадежден. Близките се пречупват и по погледа им не можеш да схванеш дали те схващат, какъв брой схващат, какво мислят... Страшно е, в действителност. Нашата психоложка (Ивайла Георгиева) доста им оказва помощ, а ние от екипа започваме да действаме по одобрения път с вярата да докараме нещата до край. И когато това стане, идва слънцето. В смисъл, че от това цялостно обезсърчение на всички, последователно стартира да става все по-светло. Може и за мен да е пристигнало слънцето, аз да се усещам задоволен, както и всеки доктор, който това прави. "
Колко лекари ще чуете да споделят това? И какъв брой от тях ще го претърпяват още веднъж и още веднъж сами, без да въвличат околните си в своите служебни терзания и паники?
- За годините се реализира някакъв автоматизъм, посредством който свикваш да държиш тези тематики надалеч от околните си. Може би те интуитивно схващат, само че нормално аз не споделям с тях и мисля, че това е по-хигиеничният метод, с цел да успееш (ако можеш) да се откъснеш и по този начин да се заредиш за другия ден.
- Но по този начин вие съхранявате тях, а себе си?
-... Ами това е мой проблем.
***
Снимка: Анелия Николова, Dir.bg
В България годишно се диагностицират към 200 деца с онкохематологични болести. 120 от тях получават диагнозите си в Клиниката по детска клинична хематология и онкология, а тя работи на дневна база с над 50 от 250-300 непрекъснато следени деца. Стационарът й разполага с 36 кревати, които обслужват пациентите целево по интернационално одобрен стандарт. През последните 10-15 години в Клиниката са осъществени генерални промени в изискванията и в средата, които са от изключителна значимост за резултата от лечението. Дали това е задоволително и може ли да се желае още са все въпроси, които в никакъв случай нямат засищане. Може би отговорите се крият в обещаната и непристойно дълго чакана профилирана педиатрична болница, която един ден, да се надяваме, бъде построена, а не пригодена, за потребностите на тази мултидисциплинарна компетентност. В болница, в която " легловата част би трябвало да е свръхвисокоспециализирана, с големи благоприятни условия, които актуалната медицина дава за тези, които имат безспорната нужда от болнично лекуване . "
А дотогава ще не престават да изгряват слънца, въпреки и не на тази " улица ".
Израснал в семейство на лекари (баща и по-голям брат), проф. Константинов от рано проявя очевиден интерес към специалността на неговите близки. В средата на 80-те здравната му кариера започва с цифрата 30. Толкова е процентът успеваемост при лекуване на левкемиите. 40 години по-късно резултатите даже у нас доближават съвсем 90%. " И това не е единствено при левкемиите. Някои от другите болести към момента имат известни проблеми, само че на всички процентите на успеваемост порастват нагоре. Абсолютно на всички! "
Тези данни през днешния ден звучат фантастично на фона на края на 40-те, когато се основава първото лекарство против левкемия. Терапевтичният триумф за първи път потегля по оптимистичната канара нагоре, оставяйки зад тила си твърдите 0%. Част от медикаментите, лицензирани през 60-те и 70-те години, са с толкоз добра успеваемост, че се употребяват и до през днешния ден.
" Ние не започваме лекуване незабавно с " тежката артилерия ", тъй като е потвърдено, че комбинирането на тези остарели, само че ефикасни лечебни способи, е задоволително добре, с цел да даде на 80% от децата шанса да се излекуват. А останалите 20%? При тях са доста по-сложни нещата и все пак и там имаме нови способи. Та ние допреди 10 години не познавахме имунотерапията, а към този момент имаме и клетъчна терапия. Сега вършим чудеса. "
Тези чудеса проф. Константинов съпоставя със слънце. Изненадана съм да науча, че мракът, съпътстващ фамилията на децата с тежки диагнози, хвърля тъмната си сянка и върху техните лечители. Има нещо надълбоко прочувствено в самоотвержения инстинкт за заедност тогава, когато е непостижимо мъчно и към момента незнайно. " Първият диалог в никакъв случай не се получава. Той е безнадежден. Близките се пречупват и по погледа им не можеш да схванеш дали те схващат, какъв брой схващат, какво мислят... Страшно е, в действителност. Нашата психоложка (Ивайла Георгиева) доста им оказва помощ, а ние от екипа започваме да действаме по одобрения път с вярата да докараме нещата до край. И когато това стане, идва слънцето. В смисъл, че от това цялостно обезсърчение на всички, последователно стартира да става все по-светло. Може и за мен да е пристигнало слънцето, аз да се усещам задоволен, както и всеки доктор, който това прави. "
Колко лекари ще чуете да споделят това? И какъв брой от тях ще го претърпяват още веднъж и още веднъж сами, без да въвличат околните си в своите служебни терзания и паники?
- За годините се реализира някакъв автоматизъм, посредством който свикваш да държиш тези тематики надалеч от околните си. Може би те интуитивно схващат, само че нормално аз не споделям с тях и мисля, че това е по-хигиеничният метод, с цел да успееш (ако можеш) да се откъснеш и по този начин да се заредиш за другия ден.
- Но по този начин вие съхранявате тях, а себе си?
-... Ами това е мой проблем.
***
Снимка: Анелия Николова, Dir.bg В България годишно се диагностицират към 200 деца с онкохематологични болести. 120 от тях получават диагнозите си в Клиниката по детска клинична хематология и онкология, а тя работи на дневна база с над 50 от 250-300 непрекъснато следени деца. Стационарът й разполага с 36 кревати, които обслужват пациентите целево по интернационално одобрен стандарт. През последните 10-15 години в Клиниката са осъществени генерални промени в изискванията и в средата, които са от изключителна значимост за резултата от лечението. Дали това е задоволително и може ли да се желае още са все въпроси, които в никакъв случай нямат засищане. Може би отговорите се крият в обещаната и непристойно дълго чакана профилирана педиатрична болница, която един ден, да се надяваме, бъде построена, а не пригодена, за потребностите на тази мултидисциплинарна компетентност. В болница, в която " легловата част би трябвало да е свръхвисокоспециализирана, с големи благоприятни условия, които актуалната медицина дава за тези, които имат безспорната нужда от болнично лекуване . "
А дотогава ще не престават да изгряват слънца, въпреки и не на тази " улица ".
Източник: dir.bg
КОМЕНТАРИ