Италиански дни: Панетоне
Трудно е да си в Италия през декември и да подминаваш хладнокръвно Il Panettone. Този сладкиш, който припомня доста нашите козунаци, е короната на коледната и новогодишна софра в Италия. Отвред приканват разнообразни марки, типове, всевъзможни новаторски пълнежи, а конкуренцията за по-ниската цена и най-привличащата окото кутия е епична.
Панетоне е коледният сладкиш. Той е напълно характеризиращ зоната на Милано, само че е публикуван из цяла Италия в сезона на коледните и новогодишните празници. Панетоне е една от марките на Италия по света. Трудно е да се направи, а в домашни условия резултатите са посредствени. Истинското панетоне – това, пристигнало от ръцете на майстори, се прави с квас (pasta madre), процесът е комплициран и туткав, заради което панетоне е артикул със запазена марка за генезис.Исторически панетоне не е нещо древно; настоящето панетоне датира от началото на ХХ век, макар че вариация на този сладостен самун може да се наблюдава до античен Рим, когато ядели бухналия сладкиш, топейки частите в мед.
За пръв път през 1919 година Анджело Мота почнал да създава панетоне, създавайки персоналния си бранд Motta, а панетонето му се популяризирало, тъй като процесът на подготвяне траел повече от 20 часа и включвал три втасвания. Алемaня го последвал с марката Alemagna и по този начин почнала конкуренцията в производството на панетоне. Днес и двете марки са благосъстоятелност на гиганта Bauli. Това са и едни от най-големите търговски марки панетоне до ден сегашен.
Ако сте в Италия през декември и още повече, в случай че се разхождате из коледно Милано, мощно ви предлагам да посетите същинска историческа пастичерия и да опитате панетоне, излязло от ръцете на artigiani – майстори пастичери. Цената на “занаятчийско ” панетоне може да е до десетки пъти по-висока от тази на продаваното в супермаркетите, само че за ценителите това е детайлност.
Ето и три исторически милански пастичерии, които за нищо на света не трябва да пропускате в коледната си туристическа обиколка.
Пастичерия Cova е един от знаците на Милано – съществува от 1817 година Първоначално се намирала напълно покрай Ла Скала и Верди постоянно се отбивал там. Кафенето приютявало интелектуалния милански хайлайф – актьори, музиканти, професори и обществени персони, а писатели като Хемингуей го споменавали в творбите си.
Sant Ambroeus съществува от 1936 година Основано в ерата на “бел епок ” – време на културен и финансов подем и кръстено на тогавашния свещеник на Милано, кафенето, също като Cova, било място за среща на културния хайлайф.
Gattulo се слави като знак на усет и майсторство и е учредено през 1961 година От четири генерации семейството Гатуло продължава да усъвършенства изкуството на панетоне и през годините, с изключение на необятен интерес, са спечелили и значително награди, признаващи майсторството им.
Панетоне е коледният сладкиш. Той е напълно характеризиращ зоната на Милано, само че е публикуван из цяла Италия в сезона на коледните и новогодишните празници. Панетоне е една от марките на Италия по света. Трудно е да се направи, а в домашни условия резултатите са посредствени. Истинското панетоне – това, пристигнало от ръцете на майстори, се прави с квас (pasta madre), процесът е комплициран и туткав, заради което панетоне е артикул със запазена марка за генезис.Исторически панетоне не е нещо древно; настоящето панетоне датира от началото на ХХ век, макар че вариация на този сладостен самун може да се наблюдава до античен Рим, когато ядели бухналия сладкиш, топейки частите в мед.
За пръв път през 1919 година Анджело Мота почнал да създава панетоне, създавайки персоналния си бранд Motta, а панетонето му се популяризирало, тъй като процесът на подготвяне траел повече от 20 часа и включвал три втасвания. Алемaня го последвал с марката Alemagna и по този начин почнала конкуренцията в производството на панетоне. Днес и двете марки са благосъстоятелност на гиганта Bauli. Това са и едни от най-големите търговски марки панетоне до ден сегашен.
Ако сте в Италия през декември и още повече, в случай че се разхождате из коледно Милано, мощно ви предлагам да посетите същинска историческа пастичерия и да опитате панетоне, излязло от ръцете на artigiani – майстори пастичери. Цената на “занаятчийско ” панетоне може да е до десетки пъти по-висока от тази на продаваното в супермаркетите, само че за ценителите това е детайлност.
Ето и три исторически милански пастичерии, които за нищо на света не трябва да пропускате в коледната си туристическа обиколка.
Пастичерия Cova е един от знаците на Милано – съществува от 1817 година Първоначално се намирала напълно покрай Ла Скала и Верди постоянно се отбивал там. Кафенето приютявало интелектуалния милански хайлайф – актьори, музиканти, професори и обществени персони, а писатели като Хемингуей го споменавали в творбите си.
Sant Ambroeus съществува от 1936 година Основано в ерата на “бел епок ” – време на културен и финансов подем и кръстено на тогавашния свещеник на Милано, кафенето, също като Cova, било място за среща на културния хайлайф.
Gattulo се слави като знак на усет и майсторство и е учредено през 1961 година От четири генерации семейството Гатуло продължава да усъвършенства изкуството на панетоне и през годините, с изключение на необятен интерес, са спечелили и значително награди, признаващи майсторството им.
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ