Николай Милчев за Фрог: Границата на бедността е инфарктна електрокардиограма на българското сърце.
Триста и седемдесет лв. на човек – това е новата граница на бедността, избрана от държавното управление в България. Как е допустимо, Господи, по какъв начин е допустимо?
Пиша и ръката ми трепери като писец на електрокардиограф. Каква трагична кардиограма, каква линия на мизерията, на бедността, на гибелта на всичко човешко. Не позор, не сърце, не очи – сянка от душа нямат тези, които дефинират тази граница на бедността, тази линия на бедността, с която в действителност ни зачертават.
Защото зад хоризонта на тяхната лакомия, скотщина и егоизъм стартира границата на гибелта – на нашата физическа гибел. Но те не знаят, че там стартира и границата на тяхната морална и нравствена гибел. Или пък знаят, само че не им пука...
Никога няма да се разберем за тази граница сред нас и тях. Затова е време да се тегли чертата – да теглим чертата и да кажем край. Чао. Търсете си други хора за тази демократична граница на беднотия. Внесете си ги от полюса или от пустинята.
Преди три десетилетия В.С. – прочут сатирик, стихотворец и преводач, беше споделил на Георги Джагаров, тогава заместник-председател на Държавния съвет на Народна република България, следното: – Другарю Джагаров, за социализма сме с вас, само че за комунизма си търсете други хора – ние не ставаме.
Сега пък аз споделям: За линията на демократичните илюзии бяхме с вас, само че за границата на бедността си търсете други хора. Ако може такива без стомаси и без очи. И без език, в случай че е допустимо, и без фрази.
Ще ви изтъквам думите на едно дете от монтанско село – и то под линията на бедността. На въпроса виждало ли е море, то отговори:
– Не, тъй като морето не работи, затворено е.
Как може въобще да живеете и да говорите, господа от височините и от облаците, по-късно „ неработещо море “? Как може да не спирате да дрънкате за европейски съюзи и евроатлантически полезности, като морето е излязло в отпуск за бедните?
Един милион и седемстотин хиляди души са под тази линия на беднотия. Повтарям – един милион и седемстотин хиляди с по триста и седемдесет лв.. И вие се дуете като пуяци от ТВ екрани, джипове и трибуни на ООН-ета и Брюксели. Време е да си събуете марковите обувки, да бутнете настрана алените персийски килими и да стъпите на земята. На босо да стъпите на земята. Защото в случай че сте не запомнили – на тази земя има и земя, която се назовава пръст.
И да си знаете, че това с фокусите, с илюзиите и с брутния вътрешен артикул, дето няма подобен като нашия във Вселената, надали ще продължи доста и ще гръмне. Ще ви гръмне под краката и ще ви опустоши.
Защото линията на бедността е електрокардиограма – инфарктна електрокардиограма на българското сърце.
Разбрахте ли какво ви споделих?
Николай Милчев
Пиша и ръката ми трепери като писец на електрокардиограф. Каква трагична кардиограма, каква линия на мизерията, на бедността, на гибелта на всичко човешко. Не позор, не сърце, не очи – сянка от душа нямат тези, които дефинират тази граница на бедността, тази линия на бедността, с която в действителност ни зачертават.
Защото зад хоризонта на тяхната лакомия, скотщина и егоизъм стартира границата на гибелта – на нашата физическа гибел. Но те не знаят, че там стартира и границата на тяхната морална и нравствена гибел. Или пък знаят, само че не им пука...
Никога няма да се разберем за тази граница сред нас и тях. Затова е време да се тегли чертата – да теглим чертата и да кажем край. Чао. Търсете си други хора за тази демократична граница на беднотия. Внесете си ги от полюса или от пустинята.
Преди три десетилетия В.С. – прочут сатирик, стихотворец и преводач, беше споделил на Георги Джагаров, тогава заместник-председател на Държавния съвет на Народна република България, следното: – Другарю Джагаров, за социализма сме с вас, само че за комунизма си търсете други хора – ние не ставаме.
Сега пък аз споделям: За линията на демократичните илюзии бяхме с вас, само че за границата на бедността си търсете други хора. Ако може такива без стомаси и без очи. И без език, в случай че е допустимо, и без фрази.
Ще ви изтъквам думите на едно дете от монтанско село – и то под линията на бедността. На въпроса виждало ли е море, то отговори:
– Не, тъй като морето не работи, затворено е.
Как може въобще да живеете и да говорите, господа от височините и от облаците, по-късно „ неработещо море “? Как може да не спирате да дрънкате за европейски съюзи и евроатлантически полезности, като морето е излязло в отпуск за бедните?
Един милион и седемстотин хиляди души са под тази линия на беднотия. Повтарям – един милион и седемстотин хиляди с по триста и седемдесет лв.. И вие се дуете като пуяци от ТВ екрани, джипове и трибуни на ООН-ета и Брюксели. Време е да си събуете марковите обувки, да бутнете настрана алените персийски килими и да стъпите на земята. На босо да стъпите на земята. Защото в случай че сте не запомнили – на тази земя има и земя, която се назовава пръст.
И да си знаете, че това с фокусите, с илюзиите и с брутния вътрешен артикул, дето няма подобен като нашия във Вселената, надали ще продължи доста и ще гръмне. Ще ви гръмне под краката и ще ви опустоши.
Защото линията на бедността е електрокардиограма – инфарктна електрокардиограма на българското сърце.
Разбрахте ли какво ви споделих?
Николай Милчев
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ