Три години след като Люксембург обяви целия обществен транспорт за

Три години откакто Люксембург разгласи целия публичен превоз за безвъзмезден в опит да освободи пътищата си от тапи и да понижи замърсяването, автомобилът към момента е кралят на претрупаното Велико херцогство, съобщи Агенция Франс Прес.

Ако трафикът го разрешава, от Вайсвампах в крайния север на Люксембург, покрай немската и белгийската граница, до Дюделанж в южната част на страната, в съседство с Франция, се пътува едвам за час.

Затова богатата страна с население от едвам 650 000 души се оказва идеалното място за един самоуверен опит - безвъзмезден публичен превоз във влаковете, трамваите и рейсовете в цялата страна.

Но макар неналичието на автомагистрали на дълги дистанции, Люксембург има един от най-високите проценти на владеене на коли в Европа, като единствено Полша надвишава индикатора от 681 автомобила на 1000 поданици.

Трансграничните служащи вкарват още десетки хиляди транспортни средства всеки ден, защото пътуващите се насочат към работните места в Люксембург, а водачите на дълги дистанции постоянно минават, с цел да изпълнят резервоарите си в страната с ниски налози върху горивата.

" Често споделям, че германците строят коли, а люксембургците ги купуват ", майтапи се заместител министър-председателят Франсоа Бауш, който дава отговор за подвижността и публичните действия.

Три години след закриването на касите за продажба на билети няма признаци, че Люксембург е изоставил автомобила за сметка на трамвая, въпреки Бауш да вижда, че трафикът в столицата е намалял.

" Културата на автомобила е в действителност преобладаваща и привличането на автомобилисти в публичния превоз остава много мъчно ", съобщи специалистът по подвижност Мерлин Жилард от изследователския институт LISER.

Люксембург, дружно с останалата част от Европейския съюз, се пробва да се трансформира във въглеродно неутрална стопанска система посредством внедряване на зелени технологии в превоза, енергетиката, фабриките и фермите.

Правителството на министър-председателя Ксавие Бетел е коалиция от либерали, социалисти и зелени и се гордее, че влага 800 млн. евро годишно в публичния превоз.

Херцогството разполага с най-високо финансираната в Европа трамвайна мрежа на глава от популацията, която коства 500 евро на човек годишно.

" Това е страната, която влага най-вече от цяла Европа - съобщи Жилард, - само че Люксембург закъснява. Наваксваме с вложения, които са били доста слаби в продължение на години. "

В град Люксембург, съвременен център за финансови услуги, пасажерите правят оценка измененията.
Централната гара е главно ремонтирана, ултрамодерен фуникулер (релсово транспортно средство с въжена двигателна сила за транспортиране на хора и товари на неголямо разстояние) свързва горната част на града с брега на реката, а пътните ленти са обособени за рейсове и трамваи.
Най-важното и неповторимо за Европа обаче е, че мрежата е безвъзмездна.
Това, съгласно Едгар Бисениус, притежател на компания за финансови услуги, е главното основание при избора сред автомобила и рейса. „ То е доста позитивно за околната среда ", добави той.

Учителят по френски език Бен Дратвицки пътува из столицата с велосипед когато става въпрос за разнообразни действия, само че употребява фуникулера и влака, с цел да стигне до учебното заведение, в което работи, на 20 км северно от града.

" Транспортът е главно право на жителите ", твърди той. " Ако имаме право да работим, би трябвало да имаме и правото да ни придвижват до работа, без да плащаме непотребни такси. "

Но Дратвицки наподобява е част от малцинство в цялата страна, където тапите от персонални коли към момента блокират главните пътни артерии в час пик.

Част от обяснението може да се търси в 220 000 трансгранични служащи , които са жизненоважни за стопанската система на Люксембург и идват всеки ден от прилежащите страни, с цел да се радват на по-високи заплати... само че и на по-дълго пътешестване.

Влаковете и рейсовете, на които могат да се качат във Франция, Белгия или Германия, не са безвъзмездни, до момента в който не преминат на територията на Люксембург, а доста от работещите остават привързани към колите си.

Зеленият Бауш има проект да помогне на някои от френските служащи, които въпреки всичко заплащат налозите си в Люксембург.
Той има за цел да финансира паркинги във френската страна на границата и дава обещание, че от 2027 или 2028 година ще има трен от френския град Тионвил до Люксембург на всеки седем минути.

Експерти като Жилард са скептични и настояват, че казусът е заложен в главната конструкция на люксембургската стопанска система.
Френските служащи не могат да си разрешат наемите или цените на парцелите в Люксембург, само че огромна част от парите, които икономисват, живеейки вкъщи, се губят за натовареното и замърсяващо околната среда пътешестване до работа .