Рахманинов и Владигеров под палката на Мартин Пантелеев
Третият концерт за пиано на ненадминатия Сергей Рахманинов и Първа симфония от патриарха на българската класика Панчо Владигеров ще звучат на 2 май в зала " България ". Диригент на вечерта е Мартин Пантелеев, а солист е виртуозният немски пианист Бернд Глемзер.
Ученик на именития Виталий Маргулис, Глемзер е лауреат на най-престижните клавирни състезания - " Алфред Корто ", " Рубинщайн ", " Чайковски ", " Бузони ", " Калас ". Музикантът изнася концерти по целия свят, а критиците го дефинират като най-виртуозният немски пианист през днешния ден. Неговата интерпретация на Концерт за пиано No 2 на Рахманинов звучи в саундтрака на " Човекът-паяк " 3.
Третият клавирен концерт на Рахманинов е считан до през днешния ден за извънреден креативен връх и пример в жанра. Този е концертът, който въплъщава гения на Рахманинов и като композитор, и като пианист, и респектира музикантите от всички генерации. Той преодолява от предходните опуси на създателя известната структурна разпиляност и пресилен възторг в интерес на хармония, изясненост, подреденост и мощно поетическо омагьосване. Дори критиците на композитора признават концерта за „ прелестен ": „ Който не познава лириката на Рахманинов, който не е свикнал на метода му да разпява мелодията, който не помни необятното му и ясно клавирно писмо, той ще откри незабавно всички черти на творчеството на Рахманинов в Третия концерт и удовлетворен ще се убеди, че композиторският гений е тъкмо толкоз пресен и явен, както е бил в най-хубавите произведения на Рахманинов ".
Младежкият ентусиазъм на сантиментално признание е отминал, лириката е сдържана, от време на време - сурова, трагичните контрасти са изострени, изпълнителските функции са изменени в разговора солист - оркестър в интерес на безспорното водачество на солиста. Клавирната фактура е с по-богата и разнообразна техника до степен на вълнуващ колосален клавирен симфонизъм. Третият концерт се откроява по мощ и художествена меродавност на фона на декадентството в европейското изкуство.
Владигеров написа Първата си симфония през 1938-39 година, когато към този момент е интернационално одобрен композитор на симфонична музика, а откриването на новата концертна зала „ България " с орган през 1937 го импулира да включи в огромния оркестър на Първата си симфония и орган (ad libitum - по избор и възможност). Завършването на творбата не носи наслада на композитора. Саша Попов, диригент на Царския боен симфоничен оркестър, отклонява осъществяването ѝ поради неспособност да бъде вместена в планувания сезон. Затова пък получава самопризнание първо в чужбина. Владигеров предлага партитурата на диригента Михайло Вукдрагович, който прави премиерата на Първата симфония в Югославия - на 12 април 1940 с Белградската филхармония. Софийският вестник „ Дневник " оповестява: „ Една огромна продукция на Панчо Владигеров, отхвърлена в България, пожъна блестящи триумфи в Белград. Творбата на именития наш композитор бе предадена по Радио Белград и Радио София ". Следващото осъществяване (на 25 юни) е под диригентството на композитора в Букурещ със Симфоничния оркестър на Букурещкото радио. Българската премиера е чак след пет години - на 7 юни 1945 в Народния спектакъл в авторски концерт на Владигеров под негово дирижиране с Държавния симфоничен оркестър при Дирекцията на радиоразпръскването.
Ученик на именития Виталий Маргулис, Глемзер е лауреат на най-престижните клавирни състезания - " Алфред Корто ", " Рубинщайн ", " Чайковски ", " Бузони ", " Калас ". Музикантът изнася концерти по целия свят, а критиците го дефинират като най-виртуозният немски пианист през днешния ден. Неговата интерпретация на Концерт за пиано No 2 на Рахманинов звучи в саундтрака на " Човекът-паяк " 3.
Третият клавирен концерт на Рахманинов е считан до през днешния ден за извънреден креативен връх и пример в жанра. Този е концертът, който въплъщава гения на Рахманинов и като композитор, и като пианист, и респектира музикантите от всички генерации. Той преодолява от предходните опуси на създателя известната структурна разпиляност и пресилен възторг в интерес на хармония, изясненост, подреденост и мощно поетическо омагьосване. Дори критиците на композитора признават концерта за „ прелестен ": „ Който не познава лириката на Рахманинов, който не е свикнал на метода му да разпява мелодията, който не помни необятното му и ясно клавирно писмо, той ще откри незабавно всички черти на творчеството на Рахманинов в Третия концерт и удовлетворен ще се убеди, че композиторският гений е тъкмо толкоз пресен и явен, както е бил в най-хубавите произведения на Рахманинов ".
Младежкият ентусиазъм на сантиментално признание е отминал, лириката е сдържана, от време на време - сурова, трагичните контрасти са изострени, изпълнителските функции са изменени в разговора солист - оркестър в интерес на безспорното водачество на солиста. Клавирната фактура е с по-богата и разнообразна техника до степен на вълнуващ колосален клавирен симфонизъм. Третият концерт се откроява по мощ и художествена меродавност на фона на декадентството в европейското изкуство.
Владигеров написа Първата си симфония през 1938-39 година, когато към този момент е интернационално одобрен композитор на симфонична музика, а откриването на новата концертна зала „ България " с орган през 1937 го импулира да включи в огромния оркестър на Първата си симфония и орган (ad libitum - по избор и възможност). Завършването на творбата не носи наслада на композитора. Саша Попов, диригент на Царския боен симфоничен оркестър, отклонява осъществяването ѝ поради неспособност да бъде вместена в планувания сезон. Затова пък получава самопризнание първо в чужбина. Владигеров предлага партитурата на диригента Михайло Вукдрагович, който прави премиерата на Първата симфония в Югославия - на 12 април 1940 с Белградската филхармония. Софийският вестник „ Дневник " оповестява: „ Една огромна продукция на Панчо Владигеров, отхвърлена в България, пожъна блестящи триумфи в Белград. Творбата на именития наш композитор бе предадена по Радио Белград и Радио София ". Следващото осъществяване (на 25 юни) е под диригентството на композитора в Букурещ със Симфоничния оркестър на Букурещкото радио. Българската премиера е чак след пет години - на 7 юни 1945 в Народния спектакъл в авторски концерт на Владигеров под негово дирижиране с Държавния симфоничен оркестър при Дирекцията на радиоразпръскването.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ