За подвига на генерал Стилиян Ковачев - трети епизод от поредицата `Нашите пълководци`
Третият епизод на документалната поредност „ Нашите пълководци “ е отдаден на индивида, чието име е неразривно обвързвано с борбите при Сливница, Пирот, Булаир и Шаркьой. Генерал Стилиян Ковачев е третият български пълководец, който оживява в късометражната поредност на съдружие „ Българска история “ и ЗАД „ Армеец “.
Като младеж Стилиян Ковачев взе участие в подготовката на Априлското въстание и се постанова да се крие чак до идването на съветската войска. След Освобождението на България той постъпва във Военното учебно заведение в първия му именит випуск и служи в милицията на Източна Румелия. Съединението заварва 25-годишният капитан отпред на тайфа, която с началото на Сръбско-българската война е първата изпратена към Сливница. На 5 ноември, вдъхновявяна от своя пълководец, тя прави фамозния поход, като за 37 часа изминава в дъжд и сняг, през планини, 110 км. Бърза, тъй като е ясно, че всеки ден е предопределен. Самото идване на първото подкрепление от Юг, окрилява бранителите на Сливница.
Дружината взе участие и в боевете при завладяването на Пирот. От Сръбско-българската война Ковачев излиза с престижа на пълководец, който умее да управлява и да увлича бойците си. След войната Ковачев става поредно пълководец на полк, бригада и пехотна дивизия, а от 1905 година е с чин военачалник. С началото на Балканската война той повежда своя Родопски отряд, който изминава, от време на време по кози пътеки, 220 км и доближава Бяло море. По този метод е прекратена връзката сред османските сили в Тракия и Македония.
След този триумф военачалник Ковачев е назначен отпред на новосформираната Четвърта войска в Източна Тракия. Тя би трябвало да охранява брега на Мраморно море и да не допусне турско нахлуване в тила на българските армии при Одрин и Чаталджа. Всъщност османското Главно командване има намерение да направи тъкмо това и на 26 януари 1913 година турците нападат при Булаир, а на идващия ден вършат военноморски десант при Шаркьой. Османският проект е добър, само че проектът за защита е още по-добър. Ковачев остава невъзмутим и заповедта му е безапелационна: „ Позицията да се задържи. Нито крачка обратно! “ Той ловко оперира с запасите си и ги изпраща в нужния миг на нужното място. Така е провален последният опит за турско нахлуване през войната, която скоро по-късно завършва.
През Междусъюзническата война Четвърта войска заема фронт в Македония и има против себе си главните сръбски сили. През юни 1913 година Ковачев е назначен по едно и също време и за министър на войната, само че няма по какъв начин да бъде по едно и също време в София и в Македония, по тази причина остава в незнание за военните дейности. Но осъзнал ясно, че прилежащата му Втора войска отстъпва и открива неговия гръб, генералът моли към държавното управление да търси дипломатически излаз от войната. Това и до през днешния ден се пояснява по друг метод – за едни е симптом на уязвимост, за други е израз на гражданска храброст. Генерал Ковачев е отхвърлен от командването на Четвърта войска и от държавното управление. По думите на неговия биограф Илия Мусаков: „ Генерал Ковачев не беше свестен, не тъй като не беше явен, а тъй като имаше хора, които не желаеха да го схванат! “
Още любопитни детайлности за живота на българския пълководец – вижте във кино лентата.
Документалната поредност „ Нашите пълководци “ е взаимен учебен план на съдружие „ Българска история “ и ЗАД „ Армеец “, който цели да направи родната история забавна и вълнуваща както за по-широката общност, по този начин и за учениците. Проекът е продължение на първата поредност на „ Българска история “ и ЗАД „ Армеец “ „ Българско военно знамение “, която пресъздаде най-големите военни достижения на армията ни. Филмите бяха показани на открити уроци по родолюбие пред стотици възпитаници и предизвикаха страховит интерес както измежду тях, по този начин и измежду учителите. Сега обиколката из учебните заведения в страната продължава и с епизодите от „ Нашите пълководци “. След като организираха открити уроци в Лясковец, Велико Търново, Търговище и Плевен, като обиколката продължава.
Като младеж Стилиян Ковачев взе участие в подготовката на Априлското въстание и се постанова да се крие чак до идването на съветската войска. След Освобождението на България той постъпва във Военното учебно заведение в първия му именит випуск и служи в милицията на Източна Румелия. Съединението заварва 25-годишният капитан отпред на тайфа, която с началото на Сръбско-българската война е първата изпратена към Сливница. На 5 ноември, вдъхновявяна от своя пълководец, тя прави фамозния поход, като за 37 часа изминава в дъжд и сняг, през планини, 110 км. Бърза, тъй като е ясно, че всеки ден е предопределен. Самото идване на първото подкрепление от Юг, окрилява бранителите на Сливница.
Дружината взе участие и в боевете при завладяването на Пирот. От Сръбско-българската война Ковачев излиза с престижа на пълководец, който умее да управлява и да увлича бойците си. След войната Ковачев става поредно пълководец на полк, бригада и пехотна дивизия, а от 1905 година е с чин военачалник. С началото на Балканската война той повежда своя Родопски отряд, който изминава, от време на време по кози пътеки, 220 км и доближава Бяло море. По този метод е прекратена връзката сред османските сили в Тракия и Македония.
След този триумф военачалник Ковачев е назначен отпред на новосформираната Четвърта войска в Източна Тракия. Тя би трябвало да охранява брега на Мраморно море и да не допусне турско нахлуване в тила на българските армии при Одрин и Чаталджа. Всъщност османското Главно командване има намерение да направи тъкмо това и на 26 януари 1913 година турците нападат при Булаир, а на идващия ден вършат военноморски десант при Шаркьой. Османският проект е добър, само че проектът за защита е още по-добър. Ковачев остава невъзмутим и заповедта му е безапелационна: „ Позицията да се задържи. Нито крачка обратно! “ Той ловко оперира с запасите си и ги изпраща в нужния миг на нужното място. Така е провален последният опит за турско нахлуване през войната, която скоро по-късно завършва.
През Междусъюзническата война Четвърта войска заема фронт в Македония и има против себе си главните сръбски сили. През юни 1913 година Ковачев е назначен по едно и също време и за министър на войната, само че няма по какъв начин да бъде по едно и също време в София и в Македония, по тази причина остава в незнание за военните дейности. Но осъзнал ясно, че прилежащата му Втора войска отстъпва и открива неговия гръб, генералът моли към държавното управление да търси дипломатически излаз от войната. Това и до през днешния ден се пояснява по друг метод – за едни е симптом на уязвимост, за други е израз на гражданска храброст. Генерал Ковачев е отхвърлен от командването на Четвърта войска и от държавното управление. По думите на неговия биограф Илия Мусаков: „ Генерал Ковачев не беше свестен, не тъй като не беше явен, а тъй като имаше хора, които не желаеха да го схванат! “
Още любопитни детайлности за живота на българския пълководец – вижте във кино лентата.
Документалната поредност „ Нашите пълководци “ е взаимен учебен план на съдружие „ Българска история “ и ЗАД „ Армеец “, който цели да направи родната история забавна и вълнуваща както за по-широката общност, по този начин и за учениците. Проекът е продължение на първата поредност на „ Българска история “ и ЗАД „ Армеец “ „ Българско военно знамение “, която пресъздаде най-големите военни достижения на армията ни. Филмите бяха показани на открити уроци по родолюбие пред стотици възпитаници и предизвикаха страховит интерес както измежду тях, по този начин и измежду учителите. Сега обиколката из учебните заведения в страната продължава и с епизодите от „ Нашите пълководци “. След като организираха открити уроци в Лясковец, Велико Търново, Търговище и Плевен, като обиколката продължава.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ