Треньорът на Царско село Никола Спасов гостува в предаването Код

Треньорът на Царско село Никола Спасов гостува в предаването " Код спорт " по ТВ+. Той е един от най-успешните футболни треньори през последните години. Остави името си със златни букви в историята на Черно море. Спасов води “моряците ” в дебютното присъединяване на отбора за Купата на УЕФА. През 2015 година изведе състава на Черно море до дубъл – купа и суперкупа на България. Успехът във финала против Левски на стадиона в Бургас му завоюва прозвището Адмирала.  Кариерата му като футболист също бе на равнище. Шампион на България с Локомотив (София) през 1978 година, която е и последна купа за “железничарите ” до момента. В “А ” група има 165 мача, като играе още за Дунав (Русе), Черно море, Левски и Спартак (Варна). Години наред се състезава в португалското състезание, като поредно пази цветовете на Фейренсе, Салгейрош, Пасош де Ферейра, Бейра Мар и Рио Аве. Последното му предизвикателство е да помогне за развиването на един от най-амбициозните футболни планове - ФК Царско село.  - Г-н Спасов, кое ви накара да приемете предлагането на притежателя на ФК Царско село Стойне Манолов и да поемете тима? - Бях без работа, а и познавам Стойне Манолов от доста години. Условията, които оферират са неповторими. Въобще не се замислих като получих предлагането. Няколко месеца бях без работа и реших, че е положително място, на което мога да подкрепям добра форма. - С какви компликации се сблъскахте през предишния сезон? - В клуба нямаше кой знае какви компликации. Единственият значителен проблем бе, че съгласно мен тимът не беше селектиран за равнището на Втора лига. Но бързо оправихме нещата и направихме добра селекция. Не мога да кажа, че това са компликации, тъй като тук нещата се случват елементарно. - Мнозина експерти настояват, че от следващата година Царско село ще играе в елита. Разполагате ли с капацитет да влезете при най-хубавите футболни тимове на България? - Не, никога не мога да кажа, че разполагаме с тим за Първа лига. Имаме добър, постоянен тим за Втора лига. Говори се, че можем да бъдем в Първа лига и ненапълно има аргумент. Надявам се тимът да играе по един и същи метод всяка седмица. Нищо чудно и да стигнем до Първа лига. Няма такава цел, само че няма да бъдем и спирани. Във всеки един мач ще играем за победа, ще събираме точки и докъдето стигнем.  - Имате ли наблюдения върху школата на Царско село – по какъв начин се работи, има ли надарени деца и по кое време действително можем да забележим артикул от нея в първия тим? - Естествено, че имам наблюдения върху академията и децата в Царско село. Има доста надарени деца, най-много родените 2005 година, които станаха първенци на България и по-малките възрасти. Има деца, работи се вярно, нещата в академията са подредени. След пет-шест години в действителност Царско село ще може да разчита на деца от личната си школа.  - Защо хората избират децата им да упражняват въз основата на вашия клуб, вместо да вървят в тимове като Левски, ЦСКА, Локомотив (София), Славия? Не е ли малко необичайно? - Не е необичайно по простата причина, че тук изискванията са прелестни, работят положителни треньори, нещата са подредени. - Лесно ли се работи със Стойне Манолов? - Поне на мен ми е елементарно. Мисля, че няма лесни и сложни притежатели. Когато си вършиш работата, взаимоотношенията са лесни. Работил съм с много притежатели и постоянно, когато съм си правил работата добре, не съм имал проблеми.  - Да поговорим за началото на вашата кариера. Защо избрахте футбола и кой ви взе в школата на столичните „ железничари “? - Мисля, че генът ми е подобен. Баща ми е играл футбол, майка ми е спортна жена. Винаги съм обичал футбола и съм играел в махалата от дребен. В региона, в който живеех, беше обикновено да стартира в Локомотив. Учех в 101-во – именито учебно заведение за квартала. Тошко Велев ме взе в Локомотив. Тогава треньорите ходеха и събираха деца по учебните заведения. Не че не бях отишъл самичък преди този момент да се протоколирам, само че по този начин се случи, че той пристигна в учебно заведение, огледа ме и ме записа в школата на Локомотив. Мисля, че бях на 10 години, когато започнах да упражнявам проведено. - Кой е най-яркият ви спомен от годините с екипа на Локомотив (София)? - Много мемоари и то приятни. Сега като приказвам – настръхвам, тъй като това са моменти във футбола, които доста мъчно се повтарят. Веднага от юноши ме вкараха в първия тим. Още първата година станах първенец с Локомотив. Бях на 19 години. Естествено, че не бях титуляр в тима, само че имах 16 участия от 30 мача. Беше си достижение в група от 16 футболисти, на които цяла България им знаеше имената. Играх с неповторими футболисти като стартираме от Начко Михайлов. - Какво е чувството да си на терена с Начко Михайлов? - Уникално е чувството. И останалите футболисти бяха доста положителни, с неповторими качества. Начко беше равнище Марадона в днешни години. Много мъчно могат да се разясняват неговите качества. Беше неповторим футболист. - Защо решихте да си тръгнете от стадиона в квартал „ Надежда “? - Имах други мощни моменти – мачовете с Динамо (Киев). Пак неповторим миг. - Тогава се говореше, че са ви санкционирали за елиминирането на Динамо (Киев). - Тези неща не ги разбирах толкоз доста. Наказаха по-скоро Васко Методиев – Шпайдела. След този мач беше уволнен. Не можах да схвана аргументите. Фактически след този мач стана и преломът в Локомотив и промяната на генерациите. - Лесно ли сменихте поста си от халф на нападател в Дунав (Русе)? - Получи се непринудено. Като полузащитник имах качества, само че нямах физическите благоприятни условия, не обичах да търча. Вкарвах голове, само че не можех да тичам толкоз доста. Треньорът в Русе реши, че мога да играя на тази позиция. На процедура същински започнах да играя като централен нападател в Черно море. - Стигаме до вашата огромна обич Черно море. Там ви взима един другар на татко ви. На какъв брой години бяхте, когато преминахте при „ моряците “ и беше ли ви мъчно да се наложите в отбора? - Отидох на 23 години, незабавно след Дунав. Не беше доста мъчно, тъй като Черно море имаше осъдени футболисти за корупция, продадени мачове, „ черни “ каси. Шестима съществени играчи бяха напуснали клуба и на процедура позициите в Черно море бяха свободни. Вратата беше доста необятно отворена. Имах шанс в това отношение и незабавно почнах да играя. Също по този начин бяха останали без централен нападател. - Брат ви Юлиян Спасов също е футболист, играли сте дружно в Черно море, Спартак (Варна) и Пасош де Ферейра. Лесно ли се разбирахте на терена? - Не доста елементарно. Ние доста се почитаме и се обичаме. Може би като по-голям постоянно съм желал да давам повече ум и препоръки.  - А той приемаше ли ги? - Винаги ги приемаше мъчно и там се разминаваха нещата. Имали сме доста комични обстановки. Особено правеше усещане, когато играхме в Португалия. Не можеха да одобряват такива приятелски връзки по време на тренировки и мачове. - Девет години играхте в Португалия. Кой ви оказа помощ да стигнете до тази дестинация? - Когато отпътувах през 1986 година, нямах визия какво ме чака в професионалния футбол, тъй като идвах от един много затворен строй с доста забавни взаимоотношения в спорта и в живота. Първата година и половина във Фейренсе ми беше много мъчно да се приспособявам в Първа лига на Португалия, където видях същинската конкуренция и по какъв начин би трябвало да работи един професионален футболист. Трудно намирах място в титулярния състав, тъй като почти я карах, както тук – лекичко, с по-малко старания. Когато след година и половина останах без тим, бях решил да се потвърдя на себе си. Отидох да проби в различен тим във Втора лига на Португалия, където равнището също не беше неприятно. Имах шанс да ме вземат в добър тим с история – Салгейрош. Разбрах, че трябват ограничения и старания. Най-вече да си непрекъснат всеки ден, да няма разлики в представянето ти. Беше ми мъчно несъмнено. - Кои българи играеха по това време в португалското състезание? - По това време всичко най-хубаво от българите играеше в Португалия. Не знам по какъв начин се случиха нещата, каква се оказа тази португалска връзка. Преди нас беше отишъл Ваньо Костов – мощен състезател в Спортинг, оставил положителни усещания. Два месеца преди мен пристигнаха Ради Здравков и Стойчо Младенов. Бяхме първите през 1986 година. Аз през декември, а те – септември. Следващата година, откакто публично бе позволено футболисти след 28-годишна възраст да играят в чужбина, всичко най-хубаво от България пристигна в Португалия. Ако стартира да изброявам всички имена, сигурно ще пропусна някой - Боби Михайлов играеше в Белененсеш, Аян Садъков, Емо Костадинов, Едо Ераносян, Лъчо Танев, Гошо Славков... Уникални футболисти, всичките национали на България.  - Преди година получихте покана от един от някогашните си клубове Пасош де Ферейра във връзка 70-годишнината от основаването му. Останахте ли сюрпризиран от вниманието на шефовете? - Не, тъй като знам какво съм оставил в клуба. Хората доста ни обичаха и не престават да ни почитат, да държат контакт с нас. Брат ми игра девет години в Пасош де Ферейра, а аз имам единствено две години. Брат ми влезе в Първа лига за първи път с Пасош, а аз вкарах първия гол – все неща, които се регистрират и им отдават значение. Продължават да ни ценят.  - Съжалявате ли за нещо, което не сте постигнал като футболист? - При всички положения ми се искаше да играя на малко по-високо равнище. Играх на положително равнище, само че не можах да стигна до най-високото. Но не мога да кажа, че скърбя, тъй като като се върна обратно и действително преценям какво мога, почти съм играл на върха на опциите си. Може би в случай че бях отпътувал по-млад за Португалия, е могло да се случи нещо по-интересно и по-силни клубове да имат интерес към мен. В последна сметка не мога да се оплача от това, което реализирах като футболист.  - Защо избрахте треньорската специалност? - Опитвах да стартира нещо друго, само че несъмнено бизнесът не ми се отдава.                     - „ Потънахте “ ли?  - Не, никога. Опитвал съм се, само че нещата не се получават. Никога не съм бил толкоз богат, с цел да кажа, че съм заседнал. В последните ми години в Португалия бях решил, че желая да почна да работя като треньор. Взех първо равнище в Португалия и приключих кариерата си като играещ треньор. Играх до 37 години и мисля, че малко попрекалих. - 2015 година е най-успешната ви като треньор, спечелихте с Черно море купата и суперкупата на страната. Като че ли никой не очакваше, че малко след този успех ще ви освободят. Тръгнахте ли си отчаян? - За повторно си потеглям по този метод от Черно море. Ако се върнем към 2009 година, имаше доста сериозен триумф – станахме трети с Черно море. Да влезеш в тройката в едно състезание за мен е доста по-трудно, не че обезценявам купата. Този край беше неповторим, само че тогава това трето място беше доста мъчно осъществимо. Черно море нямаше подобен триумф близо 60 години. Да влезеш в тройката значи неизменност през цялата година, непрестанно би трябвало да си в положително положение. Но след третото място на идващото лято ме освободиха. Това беше първото ми освобождение. Тогава ми беше по-трудно и по-мъчно. - Сега към този момент свикнахте. - Сега към този момент съм привикнал, да. Сега не ми беше мъчно. - Като че ли го очаквахте. - След спечелването на купата и суперкупата освобождението от Черно море за повторно не ме стресира. Вече бях направил нещо в този клуб и се усещам задоволен. След първото ми освобождение доста желаех да се върна повторно, с цел да потвърдя, че третото място не беше инцидентно. Тогава играхме в три поредни години в европейските шампионати. Преди това имахме четвърто място.  - Трети път има ли какво да докажете на шефовете на Черно море? - Трудно към този момент, с изключение на единствено първенци да станем, само че тук става дума за още по-сериозна организация. Вече съм задоволен и нямам това голямо предпочитание, което имах втория път. С положителни мемоари съм от Черно море. Не съм отмъстителен. - Изпускал ли сте си нервите като треньор? - Много пъти. И като футболист съм си изпускал нервите. - А влизал ли сте в спор с ваши сътрудници? - Да, може би няма треньор, с който да не съм влизал в спор. Но в живота съм доста спокоен и се стремя да съм подобен. Поддържам положителни взаимоотношения с хората. На процедура нямам очевидни неприятели. Няма хора, които ненавиждам. Даже, когато се карам с сътрудници, бързо си обновявам връзките и нещата се оправят доста елементарно от моя страна. Ако съм оставил доста неприятни мемоари в сътрудниците, се оправдавам обществено.  - Защо футболът ни е в рецесия? - Най-голямата виновност е в страната. Според мен всичко потегля оттова. Много от дълго време се смени системата в България. Много от дълго време се чака Закон за спорта. Много от дълго време трябваше да се разрешат нещата към спорта. Не може без помощта на страната да имаме мощен спорт. Спортът би трябвало да е приоритет и държавна политика, с цел да вървят нещата, другояче няма по какъв начин да се оправи.  Красимир МИНЕВ и Владимир ПАМУКОВ, ТВ+