Момчето, което помогна за довършване на чудото на „Анфийлд”
Трент Александър-Арнолд бе разгласен за талант поради бързо осъществявания ъглов удар, довел до четвъртия и решителен гол за Ливърпул при епохалния успех против Барселона във вторник вечерта на „ Анфийлд”. За да започнете да разбирате постигането на невъзможното обаче, най-добре е да тръгнете още от наставленията от кабинетите.
Мач анализаторите на Ливърпул забелязали предходната седмица на „ Камп Ноу” по какъв начин играчите на Барса непрекъснато мрънкат и по този начин се разсейват при всяко нарушаване или тъч, в случай че ще и съдийското решение да е очевадно вярното. Това предиздвикало Юрген Клоп да разпознае опцията и той популяризирал обръщение из целия клуб. Това потвърждава, че мениджърът на „ червените” сигурно не се е бил предал, както и че връщането им в конфликта не е родено напълно от адреналина или от някакви чудодейни смазки. Вярата на германеца не била сляпа. Тя се пренесла върху неговите проекти и схеми.
Карл Ланкастър е наставник в клубната академия в Къркби и измежду отговорностите му е координирането на гонещите топката по време на мачовете момчета. Той им споделил във вторник сутринта да я подават на играчите на Ливърпул допустимо най-бързо и тъкмо. Оукли Кенъниър не не запомнил това и при 11 оставащи минути до края на срещата я сервирал на Александър-Арнолд, до момента в който в отбраната на Барса се разправяли между тях на 20 м. Изглежда напряко изумително, че играчите на гостите по този начин замаяно проспаха опцията това да им се случи, откакто тези на домакините към този момент прекомерно ясно им бяха посочили, че са подготвени да срутен всичко отсреща си като булдозери.
Кенъниър е 14-годишно момче по генезис от Лийдс, което от време на време тренира с две възрастови групи по-нагоре от неговата. Каквото и да му се случи отсега нататък в кариерата или в живота, той вечно ще помни своята роля във евентуално най-забележителната победа в цялата история на Ливърпул. Победа, в която тимът на Клоп потвърди способността си да принизява безсмъртните до неутешими отломки, мъжете от гранит – до чиста проба слуз.
Това значеше толкоз доста за Лионел Меси, че той се разплака по пътя си към мястото за допинг проби. Сълзи в това време бяха прокапали и от кръвясалите очи на Джеймс Милнър. В съблекалнята по-късно халфът седна гол до кръста с пльосната на пода фланелка. Той беше полуусмихнат, не знаеше нито какво да каже, нито какво да стори.
Джорджиньо Вейналдум също усещаше буца в гърлото, гневен от това, че е бил оставен отвън титулярната единайсеторка. Само в границите на първите 10 минути след появяването си в игра на почивката, той бе докоснал топката шест пъти. И се бе разписал дваж. Пред телевизионните камери след мача, другояче така красноречив, нидерландецът по този начин и не намираше точните думи.
Ако той бе оставен отвън титулярите в този момент, шест дни по-рано бе ред на Джордан Хендерсън за същото. Това, че и двамата се оказаха с такова въздействие върху крайния излаз, отразява и находчивостта, и решителността на Ливърпул. В 25-ата минута Хендерсън изглеждаше починал. На пода. Неподвижен. Умрял. Някои от критиците му биха запитали по какъв начин може да почине някой, в случай че в никакъв случай не е живял? Въпреки болката в коляното си, капитанът се изправи. В петата минута на добавеното време още тичаше и стряскаше противниците, като че ли мълния бе заредила тялото му.
На почивката пое всички вероятни обезболяващи инжекции и таблетки, а и публиката оказа помощ да продължи, с цел да довърши „ най-хубавата вечер в моята кариера”. Може ли в действителност да има по-подходящ капитан за Ливърпул в този миг? Отписван от всички състезател, само че в никакъв случай не и от треньорите си. Отписван от всички тим, само че в никакъв случай не и от почитателите си. Отписван от всички град, само че в никакъв случай не и от жителите си.
Хендерсън сподели, че отборът му е посочил, че в случай че в никакъв случай не се предаваш и не спираш да опитваш да се пребориш, може да се получат „ специфични неща”. В неделя Ливърпул ще се надява на още едно особено нещо, в случай че ще и то този път да е отвън неговия надзор.
Капитанът обаче към момента има вяра. Отказва да си и помисля, че за тима му всичко е свършило в Премиър Лийг. Ако „ червените” вкарат първи гол в неделя против Уулвърхамптън на „ Анфийлд”, кой знае по какъв начин играчите на Манчестър Сити ще реагират в Брайтън.
Историята на Ливърпул този сезон, тази седмица, демонстрира, че в действителност никой в никакъв случай не знае нищо сигурно.
Саймън Хюз, „ Индипендънт”
Мач анализаторите на Ливърпул забелязали предходната седмица на „ Камп Ноу” по какъв начин играчите на Барса непрекъснато мрънкат и по този начин се разсейват при всяко нарушаване или тъч, в случай че ще и съдийското решение да е очевадно вярното. Това предиздвикало Юрген Клоп да разпознае опцията и той популяризирал обръщение из целия клуб. Това потвърждава, че мениджърът на „ червените” сигурно не се е бил предал, както и че връщането им в конфликта не е родено напълно от адреналина или от някакви чудодейни смазки. Вярата на германеца не била сляпа. Тя се пренесла върху неговите проекти и схеми.
Карл Ланкастър е наставник в клубната академия в Къркби и измежду отговорностите му е координирането на гонещите топката по време на мачовете момчета. Той им споделил във вторник сутринта да я подават на играчите на Ливърпул допустимо най-бързо и тъкмо. Оукли Кенъниър не не запомнил това и при 11 оставащи минути до края на срещата я сервирал на Александър-Арнолд, до момента в който в отбраната на Барса се разправяли между тях на 20 м. Изглежда напряко изумително, че играчите на гостите по този начин замаяно проспаха опцията това да им се случи, откакто тези на домакините към този момент прекомерно ясно им бяха посочили, че са подготвени да срутен всичко отсреща си като булдозери.
Кенъниър е 14-годишно момче по генезис от Лийдс, което от време на време тренира с две възрастови групи по-нагоре от неговата. Каквото и да му се случи отсега нататък в кариерата или в живота, той вечно ще помни своята роля във евентуално най-забележителната победа в цялата история на Ливърпул. Победа, в която тимът на Клоп потвърди способността си да принизява безсмъртните до неутешими отломки, мъжете от гранит – до чиста проба слуз.
Това значеше толкоз доста за Лионел Меси, че той се разплака по пътя си към мястото за допинг проби. Сълзи в това време бяха прокапали и от кръвясалите очи на Джеймс Милнър. В съблекалнята по-късно халфът седна гол до кръста с пльосната на пода фланелка. Той беше полуусмихнат, не знаеше нито какво да каже, нито какво да стори.
Джорджиньо Вейналдум също усещаше буца в гърлото, гневен от това, че е бил оставен отвън титулярната единайсеторка. Само в границите на първите 10 минути след появяването си в игра на почивката, той бе докоснал топката шест пъти. И се бе разписал дваж. Пред телевизионните камери след мача, другояче така красноречив, нидерландецът по този начин и не намираше точните думи.
Ако той бе оставен отвън титулярите в този момент, шест дни по-рано бе ред на Джордан Хендерсън за същото. Това, че и двамата се оказаха с такова въздействие върху крайния излаз, отразява и находчивостта, и решителността на Ливърпул. В 25-ата минута Хендерсън изглеждаше починал. На пода. Неподвижен. Умрял. Някои от критиците му биха запитали по какъв начин може да почине някой, в случай че в никакъв случай не е живял? Въпреки болката в коляното си, капитанът се изправи. В петата минута на добавеното време още тичаше и стряскаше противниците, като че ли мълния бе заредила тялото му.
На почивката пое всички вероятни обезболяващи инжекции и таблетки, а и публиката оказа помощ да продължи, с цел да довърши „ най-хубавата вечер в моята кариера”. Може ли в действителност да има по-подходящ капитан за Ливърпул в този миг? Отписван от всички състезател, само че в никакъв случай не и от треньорите си. Отписван от всички тим, само че в никакъв случай не и от почитателите си. Отписван от всички град, само че в никакъв случай не и от жителите си.
Хендерсън сподели, че отборът му е посочил, че в случай че в никакъв случай не се предаваш и не спираш да опитваш да се пребориш, може да се получат „ специфични неща”. В неделя Ливърпул ще се надява на още едно особено нещо, в случай че ще и то този път да е отвън неговия надзор.
Капитанът обаче към момента има вяра. Отказва да си и помисля, че за тима му всичко е свършило в Премиър Лийг. Ако „ червените” вкарат първи гол в неделя против Уулвърхамптън на „ Анфийлд”, кой знае по какъв начин играчите на Манчестър Сити ще реагират в Брайтън.
Историята на Ливърпул този сезон, тази седмица, демонстрира, че в действителност никой в никакъв случай не знае нищо сигурно.
Саймън Хюз, „ Индипендънт”
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ