Тръгнах по брега, гледайки как вълните кротко идваха и си

Тръгнах по брега, гледайки по какъв начин вълните добродушно идваха и си отиваха. Морето беше така умерено и толкоз синьо, че гледайки го, очите като че ли можеха да потънат в него. И си мислех какъв брой елементарност и успокоение имаше в гледката в близост, а в това време като че ли душата ми летеше над вълните и се заиграваше с гларусите и чайките, които се рееха в небето.

 Колко хубост може да има в света, какъв брой доста хубост. Малките гребенчета на вълните, които се белееха понякога, като че ли игриво се закачаха с мен, идваха бързо, след това се връщаха обратно. А мидените черупки по брега – те бяха разпръснати на всички места. Разказваха, като рисуваха на пясъка на чужд език непозната история, която морето шепти всякога, когато ги изхвърля на брега – мидички, охлювчета, камъчета, прашинки морска душа... Какво успокоение... Каква хубост... Във всичко може да се открие хубост, стига душата да може да я види.

 А мирисът, тоя гальовен аромат на море, на водорасли, който допира спомените, фантазиите, който те връща обратно към лета и усмивки и като че ли носи душата ти над морето, а шумът на вълните е онази нежна ария от сънищата – там, където си благополучен, там, където всичко се сбъдва... Тази морска идилия възражда душата, дава ѝ да си поеме въздух и да тръгне още веднъж към живота, с дребна мидичка в джоба и мирис на море в сърцето.

 И с хората е така, както и с вълните – идват, отиват си. Понякога са бурни и шумни, разрушават, разрушават и оставят рани... Понякога са тихи, съвсем неусетни, само че отново оставят следи. Дълбоки и трайни. Да, хората са като вълните, идват и си отиват, само че вероятно там е смисълът на всичко. Винаги губим, само че и постоянно оставаме да чакаме, някъде, някого, нещо... И в това май е чарът на живота – да чакаш идната вълна и да оставиш душата си да лети.

 Да гледаш морето, да виждаш красивото постоянно и на всички места и да продължаваш напред – въпреки всичко идва нова вълна, с дребна мидичка в джоба и мирис на море в сърцето. 

След като един път ви омагьоса, морето ви държи в плен цялостен живот.
Жак Кусто

Когато не помни какъв брой надарен е Господ, просто поглеждам към морето.
Упи Голдбърг

Рибарите знаят, че морето е рисково, само че в никакъв случай не са считали това за задоволително, с цел да останат на брега.
Винсент Ван Гог

Всичко, което е надалеч от морето, е провинция.
Ърнест Хемингуей

В морето научил, от какъв брой малко в действителност човек се нуждае, с цел да живее.
Робин Лий Греъм

Защо обичаме морето ли? Защото има силата да ни накара да мислим за неща, за които обичаме да мислим.
Робърт Хенри

Море и небе - два признака на безкрайността.
Джузепе Мацини

Морето в никакъв случай не остарява.  
Марк Леви

Когато се заглеждам в морето, ми се коства, че вълните му отнасят тъгата ми.
Елчин Сафарли

На морето би трябвало да се любуваме тогава, когато нещо ни тежи на душата.  

Морето е най-добрият лек срещу тъгата и разочарованието.

Решението на всички проблеми е солената вода: пот, сълзи или море.
Исак Динесен

Няма нищо толкоз отчайващо монотонно като морето и към този момент не ме учудва жестокостта на пиратите.Джеймс Ръсел Лоуел

През нощта, когато небето е покрито със звезди, а морето е умерено, имате прелестното чувство, че се носите в космоса.
Натали Ууд

Защо обичаме морето ли? Защото има силата да ни накара да мислим за неща, за които обичаме да мислим.Робърт Хенри

Тези, които живеят край морето, мъчно биха могли да родят и една мисъл, в която то да не взе участие.
Херман Брох

Няма нищо по­привлекателно, разочароващо и заробващо като живота край морето.
Джоузеф Конрад

Рибарите знаят, че морето е рисково и бурята е ужасна, само че те в никакъв случай не са считали тези рискове за задоволителна причина да останат на брега.
Винсент Ван Гог

Автор: Христина Георгиева

Картина: Ангелина Недин, художник

Инфо: www.edna.bg