Високото пеене се родило като закачка на нивите
Традицията е униклана за селата Сатовчаи Долен ЮНЕСКО го призна за част от международното културно завещание
Отиващата си 2021 година ще остане незабравима за дамите и девойките от групите за " Високо пеене " в селата Долен и Сатовча.В сряда те бяха отличени с почетен знак от кмета на Община Сатовча Арбен Мименов по тази причина, че поддържат неповторимата за района фолкорна традиция. Още по-голямо самопризнание получиха дамите преди две седмици, когато Организацията за обучение, просвета и просвета към Организация на обединените нации - ЮНЕСКО публично призна тяхното високо пеене за част от нематериалното културно завещание на човечеството.
Какво съставлява " икането "
Пеенето на високо е обичайно многогласно пеене, неповторимо за двете села Долен и Сатовча, показват от Института за етнология и фолклористика към Българска академия на науките, чийто специалисти са подготвили кандидатурата пред ЮНЕСКО за признаванете му за международно завещание. Самото пеене е антифонно - пеене въпрос-отговор. Изпълнено е с разнообразни музикални декорации, а локалните описват, че било " саркастичен " отговор на пеенето от прилежащата равнища. Когато на две ниви две групи дами са пеели, едните са започвали фразата, а другите са им отговаряли от разстояние. По тази причина в предишното песните " на високо " са били известни и като " летни песни ", изпълнявани навън от дамите по време на работа. Докато копаели или жънели, апропо пеене дамите се извикват - от една равнища една група " ика ", от друга равнища друга група отвръща. Затова този тип пеене, с изключение на " високо ", се назовава и " икане ", " рукане " и " кряскане ".
Застрашена ли е традицията
Днес главните изпълнителки на високо са дамите и девойките от певческите групи в двете села, като традицията в село Долен е мощно застрашена и повлияна от обезлюдяването му, предизвестяват от Института за етнология и фолклористика.
Високото пеене обаче продължава да звучи постоянно в читалище " Св. св. Кирил и Методий " в общинския център Сатовча. Читалището е учредено през далечната 1926 година Групата за " ВИСОКО ПЕЕНЕ " към него птък е основана през 1950 година Оттогва в продължение към този момент на повече от 70 години локалните певици освен съхраняват традицията на неповторимото за този регион пеене, само че и го популяризират на съборит като " Рожен ", " Копривчица ", " Пирин пее ", по сцените на редица огромни градове в страната, както и на Международния фолклорен фестивал в Загреб през 1971 година
Признанието от ЮНЕСКО не е първото огромно отличие за тях. Дейността на групата провокира интереса на Международната фондация " ХЕРДЕР " - Германия и през 1988 година певиците на Сатовча са отличени с Хердеровата премия за изворен фолклорПредседателят на Фондацията проф. Бредних след връчването на премията посещава Сатовча. Преди отпътуването си за Германия той декларира: " Никога няма да не помни претърпяното в Сатовча.Вашите песни са красиви и звучни, истински с високите си тонове. Щастлив съм,че видях родното им място. Чух и детската певческа група.Ето тази последователност наклони везните при взимане на решението да ви разпознаваем. Фондацията присъжда премията на елитни аматьорски сформира,които са изледвани от фолклористи и етнографи. В България фолклорното завещание се пази,то е във живота на хората ".
Нестинари и кукери също са международно благосъстояние
Високото пеене от Долен и Сатовча е шестата българска традиция, вписана от ЮНЕСКО като част от международното културно завещание.Първи у нас такова самопризнание получават Бистришките баби през 2008 година Следващата година ЮНЕСКО включва в влиятелния лист друга неповторима традиция от България -Нестинарството. През 2014 година това става с Традицията на чипровското килимарство, а през идната 2015 година и с Народния празник Сурова в Пернишко. Преди 4 години - през 2017 година за част от международното завещание бяха приети и мартениците - Първомартенските културни практики като кандидатурата на страната ни бе взаимна със Северна Македония, Румъния и Молдова.
Отиващата си 2021 година ще остане незабравима за дамите и девойките от групите за " Високо пеене " в селата Долен и Сатовча.В сряда те бяха отличени с почетен знак от кмета на Община Сатовча Арбен Мименов по тази причина, че поддържат неповторимата за района фолкорна традиция. Още по-голямо самопризнание получиха дамите преди две седмици, когато Организацията за обучение, просвета и просвета към Организация на обединените нации - ЮНЕСКО публично призна тяхното високо пеене за част от нематериалното културно завещание на човечеството. Какво съставлява " икането "
Пеенето на високо е обичайно многогласно пеене, неповторимо за двете села Долен и Сатовча, показват от Института за етнология и фолклористика към Българска академия на науките, чийто специалисти са подготвили кандидатурата пред ЮНЕСКО за признаванете му за международно завещание. Самото пеене е антифонно - пеене въпрос-отговор. Изпълнено е с разнообразни музикални декорации, а локалните описват, че било " саркастичен " отговор на пеенето от прилежащата равнища. Когато на две ниви две групи дами са пеели, едните са започвали фразата, а другите са им отговаряли от разстояние. По тази причина в предишното песните " на високо " са били известни и като " летни песни ", изпълнявани навън от дамите по време на работа. Докато копаели или жънели, апропо пеене дамите се извикват - от една равнища една група " ика ", от друга равнища друга група отвръща. Затова този тип пеене, с изключение на " високо ", се назовава и " икане ", " рукане " и " кряскане ".
Застрашена ли е традицията Днес главните изпълнителки на високо са дамите и девойките от певческите групи в двете села, като традицията в село Долен е мощно застрашена и повлияна от обезлюдяването му, предизвестяват от Института за етнология и фолклористика.
Високото пеене обаче продължава да звучи постоянно в читалище " Св. св. Кирил и Методий " в общинския център Сатовча. Читалището е учредено през далечната 1926 година Групата за " ВИСОКО ПЕЕНЕ " към него птък е основана през 1950 година Оттогва в продължение към този момент на повече от 70 години локалните певици освен съхраняват традицията на неповторимото за този регион пеене, само че и го популяризират на съборит като " Рожен ", " Копривчица ", " Пирин пее ", по сцените на редица огромни градове в страната, както и на Международния фолклорен фестивал в Загреб през 1971 година
Признанието от ЮНЕСКО не е първото огромно отличие за тях. Дейността на групата провокира интереса на Международната фондация " ХЕРДЕР " - Германия и през 1988 година певиците на Сатовча са отличени с Хердеровата премия за изворен фолклорПредседателят на Фондацията проф. Бредних след връчването на премията посещава Сатовча. Преди отпътуването си за Германия той декларира: " Никога няма да не помни претърпяното в Сатовча.Вашите песни са красиви и звучни, истински с високите си тонове. Щастлив съм,че видях родното им място. Чух и детската певческа група.Ето тази последователност наклони везните при взимане на решението да ви разпознаваем. Фондацията присъжда премията на елитни аматьорски сформира,които са изледвани от фолклористи и етнографи. В България фолклорното завещание се пази,то е във живота на хората ".
Нестинари и кукери също са международно благосъстояние
Високото пеене от Долен и Сатовча е шестата българска традиция, вписана от ЮНЕСКО като част от международното културно завещание.Първи у нас такова самопризнание получават Бистришките баби през 2008 година Следващата година ЮНЕСКО включва в влиятелния лист друга неповторима традиция от България -Нестинарството. През 2014 година това става с Традицията на чипровското килимарство, а през идната 2015 година и с Народния празник Сурова в Пернишко. Преди 4 години - през 2017 година за част от международното завещание бяха приети и мартениците - Първомартенските културни практики като кандидатурата на страната ни бе взаимна със Северна Македония, Румъния и Молдова.
Източник: standartnews.com
КОМЕНТАРИ