Традицията да отбелязваме всяка година деня на раждането си не

Традицията да означаваме всяка година деня на раждането си не постоянно е била част от човешката просвета.

Днес годишното връщане на деня, когато един човек се е родил , е натурален мотив за неговите родственици и другари да изразят насладата си, че съществува. Правят това с положителни пожелания и дарове. Този бит е публикуван в доста страни. В някои католически страни обаче рожденият ден не се чества толкоз шумно , колкото имения ден.

Преди хората да имат тъкмо летоброене те не са могли да празнуват и годишен рожден ден. Раждането на детето обаче от най-древни времена е било съпроводено с особени церемонии , които отговаряли на религиозните показа. Чрез най-различни заклинания трябвало да бъдат изгонени демоните, които биха навредили на детето. В Индия доста се следи какво е разположението на небесните светила при раждането на детето. Когато по-късно то ще се дами, му търсят сътрудник с подобаващ хороскоп. Стар бит е да се посади и рождено дърво.
 
Някои считат, че при започване на отбелязването на рождени дни е езическият фетиш към древноиранския господ на Слънцето - Митра . При почитането на божеството имало ритуали, включващи обилни трапези и замяна на дарове. Първите същински празници, чиито мотив били рождените дни на действителни хора, са провеждани в Древен Египет, а по-късно и в Асирия.
 
Древните гърци имали традиции да честват рождени дни на боговете си по 12 пъти всяка година. Гръцкият историк Херодот споделя за тържествата на персийците във връзка рождените дни. По-заможните измежду тях слагали на трапезата за здраве по цялостен печен вол, камила или магаре. По-бедните се задоволявали с по-малко животно. Но в никакъв случай от масата не отсъствала торта.-->
 
А от къде се появили свещичките върху тортата ? Може би от традицията в Древна Гърция да се сервира специфичен подарък: торта със свещички. Хората вярвали, че с дима от свещите до богинята ще стигнат и техните молебствия.