Дали не сме народ от шайка и маскари?
Този въпрос усърдно се заобикаля в анализите за успеха на ГЕРБ на евроизборите и загубата на " нарисувана победа " от Българска социалистическа партия. Не е влиятелно да задаваш неуместни въпроси за характера на личната си нация, пък била и тя мощно нихилистична.
Но каквото и да се приказва, не може да се избяга от следния факт - не гласоподаваха близо две трети от българските гласоподаватели. Не 20%, не даже 30%, а над 65 на 100. По създание те отхвърлиха да гласоподават против ГЕРБ с неговата далавераджийска природа и непросветеност, които към този момент костват и живота на най-малко 20 българи (трагедията край Своге).
Непосредствено преди вота над политическата ни сцена мина истински вихър от кавги с апартаментгейт и къщите за посетители, разкрили какво ли не за ръководещата върхушка - от лакомия и нарцисизъм до измами с еврофондове и шуробаджанащина.
При такива случаи във всяка друга страна в Европейски Съюз електоратът неизбежно санкционира грешника, даже изборите да са за Европарламент. Буквално инстинктивно жителите там вадят аления картон на този виновник - бил той партия, коалиция или парламентарно болшинство. Предпочитат другиго, единствено не и провинилия се. Примерите в историята на Западна Европа са безброй. При това там реагират по този начин даже не при цялостен вихър от разкрития, а примерно единствено при " буря " - за обособени злоупотреби, нарушавания, нелегално или недопустимо замогване, корупционни случаи и впрочем.
Е, да, но виждаме, че с нашата страна не е по този начин. И то в случай че тя стана очевидец на цяла серия от далавери. Как да не се запиташ има ли различен подобен народ и електорат в Европа? И дорасли ли сме за евроценностите, въпреки да се кичим с тях?
Хайде да разшифроваме какво значи, че две трети от българите отидоха за риба, а не пред изборните урни. Подминавам компрометиращото ни съпоставяне с изборната интензивност на настоящия евровот в целия Европейски Съюз, която надвиши 50 %, до момента в който нашата колкото да додрапа до малко над 30 на 100. По-важното е друго. Навремето един политолог озаглави " Шайка " книгата си за Борисов и антуража му (което не му попречи да стане част от тази шайка). Сега тези две трети на процедура намигнаха на ГЕРБ, че може и да е тайфа, но е допустима. Не е за изпъждане от властта. И е заслужила да ни съставлява из Европа. В този смисъл тези две трети се коалираха мълчешком, подмолно с шайката.
Те ни споделиха още, че ще си затворят очите и за бъдещи апартаментгейти, че са допустими и далаверите с къщите за посетители, че въобще измамите с еврофондовете са нещо, което си е част от играта. Търпи се. Ако не те заловен, за какво пък да не се облажиш. Човещинка е!
Те ни споделят също, че ще се вършат на ни чул, ни видял за корупцията, която ГЕРБ е трансформирала в закон, за ненаказуемата корупция, злоупотребите със средства и служебно състояние, подмолното облагодетелстване или спорове на ползи.
За тези две трети явно са търпими и Своге с неговите 20 починали, и падналите кръстовища, и некадърното саниране, при което с парите на всички се санират жилищата на малко на брой по признанието на един вицепремиер.
И се запитвам дали не споделят всичко това, тъй като немалка част от тях го носят надълбоко в себе си. Не всички, несъмнено, само че въпреки всичко забележителна част. Защото са изкушени да постъпват и даже да станат част от шайката, само че просто не са имали благоприятност...
Не гласоподавам, тъй като всички са маскари, оправдава се изборната незаинтересованост. Да, немалка част от политиците и партиите у нас са тъкмо такива. Само че те не са паднали от небето, а са част от нас. И са такива, тъй като ги поносим. Нещата няма по какъв начин да не са двустранни. Не пазя политиците, само че маскари се оказваме и ние, гласоподавателите. Сегашният евровот изографиса тази констатация с едри и тлъсти мазки. В този смисъл гласът национален не постоянно е глас божи. Тези две трети пропуснаха опцията да вдигнат най-малко жълт картон на политиците маскари и всъщност оставиха шайката умерено да си доиграе мача, въпреки че изборите бяха за Европарламент, а не за Народното събрание.
Не гласоподавам, тъй като няма за кого, оправдава се още апатията. Сега кой ли не се надпреварва да показва грешките на Българска социалистическа партия. Повечето посочвани ходове наподобяват на изсмукани от пръстите, само че грешката " Станишев " наподобява е най-видима. И въпреки всичко гласоподавателят носи глава на раменете си и би трябвало да постави на кантара двете величини. Едната е шайката, а другата е нейната опция. Е, без да гласоподава, българинът избра първия вид. При състояние че вторият му бе предложил ограничения против бедността и за мощна обществена политика, опазване на здравето за всички, а освен за паралиите, осветление на задкулисието, премахване на корупцията като държавна политика, на закони за персонални облаги на малко на брой - въобще опция против модела ГЕРБ. Плюс ограничения против демографския ни разгром, който в действителност е най-болезненият проблем за страната. И не е здравомислещо някоя неточност да засенчи цялата опция, а на кантара да натежи шайката. Но тъй като българските гласоподаватели сме маскари, спечелва кривото.
Но каквото и да се приказва, не може да се избяга от следния факт - не гласоподаваха близо две трети от българските гласоподаватели. Не 20%, не даже 30%, а над 65 на 100. По създание те отхвърлиха да гласоподават против ГЕРБ с неговата далавераджийска природа и непросветеност, които към този момент костват и живота на най-малко 20 българи (трагедията край Своге).
Непосредствено преди вота над политическата ни сцена мина истински вихър от кавги с апартаментгейт и къщите за посетители, разкрили какво ли не за ръководещата върхушка - от лакомия и нарцисизъм до измами с еврофондове и шуробаджанащина.
При такива случаи във всяка друга страна в Европейски Съюз електоратът неизбежно санкционира грешника, даже изборите да са за Европарламент. Буквално инстинктивно жителите там вадят аления картон на този виновник - бил той партия, коалиция или парламентарно болшинство. Предпочитат другиго, единствено не и провинилия се. Примерите в историята на Западна Европа са безброй. При това там реагират по този начин даже не при цялостен вихър от разкрития, а примерно единствено при " буря " - за обособени злоупотреби, нарушавания, нелегално или недопустимо замогване, корупционни случаи и впрочем.
Е, да, но виждаме, че с нашата страна не е по този начин. И то в случай че тя стана очевидец на цяла серия от далавери. Как да не се запиташ има ли различен подобен народ и електорат в Европа? И дорасли ли сме за евроценностите, въпреки да се кичим с тях?
Хайде да разшифроваме какво значи, че две трети от българите отидоха за риба, а не пред изборните урни. Подминавам компрометиращото ни съпоставяне с изборната интензивност на настоящия евровот в целия Европейски Съюз, която надвиши 50 %, до момента в който нашата колкото да додрапа до малко над 30 на 100. По-важното е друго. Навремето един политолог озаглави " Шайка " книгата си за Борисов и антуража му (което не му попречи да стане част от тази шайка). Сега тези две трети на процедура намигнаха на ГЕРБ, че може и да е тайфа, но е допустима. Не е за изпъждане от властта. И е заслужила да ни съставлява из Европа. В този смисъл тези две трети се коалираха мълчешком, подмолно с шайката.
Те ни споделиха още, че ще си затворят очите и за бъдещи апартаментгейти, че са допустими и далаверите с къщите за посетители, че въобще измамите с еврофондовете са нещо, което си е част от играта. Търпи се. Ако не те заловен, за какво пък да не се облажиш. Човещинка е!
Те ни споделят също, че ще се вършат на ни чул, ни видял за корупцията, която ГЕРБ е трансформирала в закон, за ненаказуемата корупция, злоупотребите със средства и служебно състояние, подмолното облагодетелстване или спорове на ползи.
За тези две трети явно са търпими и Своге с неговите 20 починали, и падналите кръстовища, и некадърното саниране, при което с парите на всички се санират жилищата на малко на брой по признанието на един вицепремиер.
И се запитвам дали не споделят всичко това, тъй като немалка част от тях го носят надълбоко в себе си. Не всички, несъмнено, само че въпреки всичко забележителна част. Защото са изкушени да постъпват и даже да станат част от шайката, само че просто не са имали благоприятност...
Не гласоподавам, тъй като всички са маскари, оправдава се изборната незаинтересованост. Да, немалка част от политиците и партиите у нас са тъкмо такива. Само че те не са паднали от небето, а са част от нас. И са такива, тъй като ги поносим. Нещата няма по какъв начин да не са двустранни. Не пазя политиците, само че маскари се оказваме и ние, гласоподавателите. Сегашният евровот изографиса тази констатация с едри и тлъсти мазки. В този смисъл гласът национален не постоянно е глас божи. Тези две трети пропуснаха опцията да вдигнат най-малко жълт картон на политиците маскари и всъщност оставиха шайката умерено да си доиграе мача, въпреки че изборите бяха за Европарламент, а не за Народното събрание.
Не гласоподавам, тъй като няма за кого, оправдава се още апатията. Сега кой ли не се надпреварва да показва грешките на Българска социалистическа партия. Повечето посочвани ходове наподобяват на изсмукани от пръстите, само че грешката " Станишев " наподобява е най-видима. И въпреки всичко гласоподавателят носи глава на раменете си и би трябвало да постави на кантара двете величини. Едната е шайката, а другата е нейната опция. Е, без да гласоподава, българинът избра първия вид. При състояние че вторият му бе предложил ограничения против бедността и за мощна обществена политика, опазване на здравето за всички, а освен за паралиите, осветление на задкулисието, премахване на корупцията като държавна политика, на закони за персонални облаги на малко на брой - въобще опция против модела ГЕРБ. Плюс ограничения против демографския ни разгром, който в действителност е най-болезненият проблем за страната. И не е здравомислещо някоя неточност да засенчи цялата опция, а на кантара да натежи шайката. Но тъй като българските гласоподаватели сме маскари, спечелва кривото.
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ