Последната империя на Балканите – 100 години от създаването на Югославия
Този акт е директно разследване от Първата международна война. В хода на бойните дейности през 1915 година страните Сърбия и Черна гора са унищожени от войските на Централните сили с решителното присъединяване на България в акцията. Българските войски разгромяват и преследват сръбските през Ниш, Морава и Косово чак до Албанските планини. Като единственото, което избавя сръбската войска от цялостно заличаване е мудността на австро-унгарските и немските войски, целящи основно да открият сухопътна връзка с Турция, както и притеклите се на помощ кораби на Антантата, които съумяват да ги изтеглят от Адриатическото крайбрежие към Гърция. Впоследствие те са реорганизирани от французите и трансферирани на Солунския фронт, където дружно с тях вземат участие в пробива при Добро поле и макар претърпяния провал през 1915 година ориста им сервира невероятният шанс техните съдружници да завоюват войната и това да им донесе освен освобождение, само че и удвояване на тяхната територия. След Версайския контракт Сърбия и Черна гора са обединени, към тях е придадена откъснатата от България Вардарска Македония дружно със Западните околности, както и откъснатите от Австро-Унгария: Войводина, Босна, Хърватия и Словения. Така е образувана една голяма страна от Алпите до Охридското езеро с необятен изход на Адриатическо море, с повърхност от 247 000 кв. км и 14 милиона души население.
Противно на всеобщата визия първите десетилетия от съществуването на тази самобитна империя са много по-тежки и небогати в сравнение с е ситуацията в другояче считаната за аварирала България. Над 1 200 000 сърби умират през войната (докато жертвите дадени от България са ок. 180 000 души), което води до сериозни обезлюдявания на обособени райони. Епохата сред двете международни войни като цяло не е запомнена с положително от сърбите и за това задоволително показателно приказва фактът, че в Белград няма кръстена нито една улица или монумент на тогавашният крал Александър Караджорджевич.
Съдбата на този държател се оказва също толкоз трагична. Тя е предначертана от една преживелица, разиграла се още през 1912 година Когато по време на Балканската война, като престолонаследник и офицер в армията, той влиза победоносно в Скопие, ориста на Македония към момента не е избрана от интернационалните договорености. Първоначално тълпата го посреща като избавител, само че доста бързо излиза наяве, че следва единствено един подтисник да бъде сменен с различен. Минавайки на коня си измежду натрупалото се голям брой той пита инцидентно малко момиченце пред себе си, на име Васка Зойчева, „ Па ща си ти? ” (Каква си ти?). На този въпрос, с детска непорочност тя дава отговор „ Българка ”. В резултат на което вбесеният принц я удря с камшика си през лицето. Този случай провокира голямо неодобрение и безредици измежду локалната общност и пресата в София. Включително даже Иван Вазов написа едно свое емблематично произведение отдадено на това. По-късно Александър неведнъж се пробва да се свърже с нея, когато тя е към този момент емигрирала в чужбина, както и с татко й, в България, предлагайки му солидно заплащане, в случай че отхвърли обществено случването на оня случай, само че той изрично отхвърля. Междувременно от Вътрешна македонска революционна организация, която тогава е една много сериозна организация, издават смъртна присъда на краля поради тази постъпка и поради окупацията на Македония. Така се стига до атентатът в Марсилия през 1934 година, когато влезлият по отношение на хърватските усташи деятел на Вътрешна македонска революционна организация Владо Черноземски, разстрелва сръбския крал дружно с френския външен министър Луи Барту.
Макар българо-югославските връзки да се затоплят директно преди неговата гибел и даже макар нея, идва Втората международна война и с нея нова борба сред двете страни. България влиза в съюз с Третия райх още веднъж със същата цел да си върне Македония. Малко знае се, че заради този факт югославската авиация бомбардира София, Кюстендил и покрайнините, преди американците и англичаните да създадат това, причинявайки въпреки и дребни човешки и материални загуби. Веднага откакто Вермахта минава югославската граница, армията и цялата им страна се разпадат. Словенците посрещат с цветя немските войски влизащи в Марибор, а хърватите – напряко с песни и танци в Загреб. Въпреки че хърватите на хартия се водят пълноправен и приет народ в кралството, за разлика от българите в Македония, те също се усещат като окупирани и поробени. Стига се даже до престрелки с револвери сред хърватски и сръбски депутати от югославския парламент още доста преди войната да се зададе. А в последна сметка, слез първия провал на Югославия през 1941 година при присъединението на словенците и хърватите към райха и разпадането на армията им, се стига до такава степен, че Белград е високомерен с блъф от единствено един офицер и шестима боеца от Секретен сътрудник, след което там е сложено марионетно на германците държавно управление.
Впоследствие със стартирането на интервенция Барбароса и прехвърлянето на войските към Русия, из югославските планини се основава удобна почва за партизански придвижвания. За положително или неприятно националистите на Дража Михайлович губят борбата за Югославия от комунистите на Йосип Броз Тито. Както първият по този начин по-късно и вторият вършат опити да привлекат България в Югославската федерация. След края на Втората международна война България е заставена още веднъж да върне Македония и Западните околности на Югославия, само че Тито предлага вид българите въпреки всичко да се обединят в една страна, въпреки и при меко казано неприемливи условия.
След 1945 година политиката на Белград по отношение на българите в Македония сменя курса си. Ако до тогава тя пропагандира, че те са „ прави сърби ”, то в този момент тя към този момент заема позицията, че те са македонци, разнообразни от сърбите, само че разнообразни и от българите. На България е препоръчано да влезе във федерацията на южните славяни, като даже й бъдат върнати Западните околности. Но изискването е и тя да признае македонската нация и Пиринска Македония да премине към състава на Македонската федеративна република. Първоначално Георги Димитров склонява на това предложение и даже подписва Бледската конвенция, принуждавайки след това популацията на Пиринския край принудително да се запишат като македонци на идващото броене. Преговорите обаче се проточват основно тъй като от наша страна изискват да бъде обезпечено цялостно пълноправие на София и Белград, т.е. това да бъде дуалистична страна сред българи и югославяни. Докато тяхното предложение е да станем просто 7-а република във федерацията (както по-късно Тодор Живков ще предложи да станем 16-а република в СССР) и властта на практика да остане съсредоточена единствено в Белград. За благополучие през 1948 година избухва ерес сред Тито и Сталин, Народна република България твърдо остава в руския лагер, надлежно българо-югославските дипломатически връзки се късат и този план пропада.
През интервала на социализма геополитическата конюнктура разрешава на Югославия да играе двойнствена игра лавирайки сред двата враждуващи блока и заставяйки ги да я ухажват и да се състезават за нея. Така че през този интервал, както се споделя тя „ бозае от две майки ”, до момента в който ние единствено от една и то от по-бедната. Като устройство и път на развиване Югославия е социалистическа страна, само че в нея са разрешени частната благосъстоятелност и частния бизнес, свободното пътешестване на всички места в чужбина, импорт на западни артикули, както и западни прпедприятия да правят активност в страната или да продават лицензи за произвеждане на локални предприятия. Все неща, които по това време в България или Румъния са немислими. Поради това през този интервал у нас се гледа на Югославия като на западна, свободна и напреднала страна. Основния приток на незаконни западни артикули влизащи в Народна република България минава съвсем напълно единствено през югославската граница, а югославската музика и кино стават едни от най-популярните у нас.
Въпреки това като цяло икономическите индикатори на двете страни действително са относително сходни. А също както и тук, по този начин и в Югославия доста почтени хора са репресирани от властта, в това число и етнически сърби, които за щяло и нещяло се озовават по лагерите, като този на Голи оток. Тъй че действителността в Югославия надалеч не е отговаряла на ширещите се тогава, че даже и до през днешния ден, розови показа за нея като за свободна и щастлива западна страна.
И несъмнено най-после идва ред на мъчителния и неминуем разпад на тази изкуствена страна през 90-те години минал през три поредни войни и довел до неизчислими вреди и жертви. Оказа се, че тези въпреки и сродни нации с близки езици и просвета, не могат да съжителстват дружно. Сблъсъка на другите им вероизповедания (православие, ислям и католицизъм), както и старите типично балкански дрязги посред им от предишното, подклаждани и от Запада, най-после взеха връх и събориха последната империя на Балканите единствено 70 години след основаването й.
